Контакт с болен и възможност от заразяване с други инфекциозни болести МКБ Z20.8

Инфекциозните болести се предават чрез хората по непряк или пряк контакт. Някои видове бактерии, вируси, паразити и гъбички могат да причинят инфекциозно заболяване. Най-често се разпространяват чрез директен контакт. В рубриката контакт с болен и възможност от заразяване с други инфекциозни болести се говори за начините на разпространение на инфекциозните заболявания и как да се предпазим от тях.

Преки пътища на предаване

Директен контакт със заразоносител или болен

Предаването се случва, когато заразеният човек докосва или обменя телесни течности с някой друг. Това може да се случи преди заразеният да е наясно със заболяването. Полово предаваните болести (ППС) могат да се предават по този начин.

Бременните жени също могат да предават някои инфекциозни заболявания чрез плацентата. Някои ППБ, включително гонорея, могат да се предават от майка на бебе по време на раждане.

Капков път на разпространение

При кашляне и кихане заболяването може да се разпространи, чрез отделените секрети. Заразяването може да стане и при говорене, тъй като се отделят капки, съдържащи причинителя на заболяването.

Непреки пътища на заразяване

Предаване чрез въздуха

Някои инфекциозни агенти изминават дълги разстояния и могат да останат суспендирани във въздушното пространство за продължителен период от време. Така се предава причинителят на морбили.

Замърсени предмети

Някои организми могат да живеят върху обекти за кратко време. При допир до такъв предмет, например дръжка на врата, скоро след като заразен човек я е докосвал, може друг да се зарази. Предаването на причинителя се случва при допир на ръцете до откритите лигавици (уста, нос или очи), преди старателно да са измити.

Друг начин на предаване на инфекциозно заболяване е чрез замърсени кръвни продукти или медицински консумативи.

Храна и питейна вода

Хранителните продукти и водата служат за среда на обитаване и размножаване на много патогенни микроорганизми и паразити. E. coli често се предава чрез неправилно съхранявани продукти или необработено месо. Неправилно консервираните храни създадат среда за Clostridium botulinum, който може да доведе до ботулизъм.

Контакт между животни и хора

Животните са естествен резервоар на много и най-различни заболявания. Някои инфекциозни заболявания могат да се предават от животно на човек. Това се случва, когато заразено животно ухапе или надраска човек или когато той се занимава със сурови животински продукти. Паразитът Toxoplasma gondii може да се намери в котешки изпражнения, причинява заболяването токсоплазмоза.

Ухапвания от насекоми

Някои инфекциозни агенти се предават от насекоми, особено от тези, които смучат кръв. Това включва комари, бълхи и кърлежи. Насекомите се заразяват, когато се хранят със заразени гостоприемници, като птици, животни и хора. След това болестта се предава, когато насекомото ухапе нов гостоприемник. Маларията, Западно-Нилската треска и лаймската болест се разпространяват по този начин.

В рубриката контакт с болен и възможност от заразяване с други инфекциозни болести се разглеждат и някои заболявания, като морбили, варицела и менингит.

Морбили

Преди да се създаде ваксина срещу дребната шарка (морбили, брусница), това е било сериозно инфекциозно заболяване, с висока смъртност. Много от оцелели имат трайни белези върху тялото си, особено по лицата им, а някои са загубили зрението си.

Морбилите се предават само чрез хора по въздушно-капков механизъм, чрез секрети от очите и горните дихателни пътища. Заболяването се характеризира с висок контагиозен индекс, тоест един човек може да зарази голям брой други хора.

Рядко дребната шарка се разпространява във въздуха в затворени условия, като например в сграда или градски транспорт. Въпреки че, във всяка възраст човек е можел да се разболее от дребна шарка, главно са боледували деца.

Заради въвеждането на масовата ваксинация в днешно време изключително рядко някой може да се зарази с вируса на морбили. Боледуват почти винаги лица, които не са имунизирани.

След преболедуване от дребна шарка имунитетът е пожизнен (за цял живот). Много рядко някой може да се разболее повторно, но прекарва инфекцията леко, без усложнения и е в добро общо състояние.
Времето от заразяване до появата на първите симптоми (инкубационен период) е около 2 седмици. В този период лицата не подозират, че са болни и могат да разпространяват заболяването на други.

След инкубационният, следва периодът на катарално възпаление на лигавиците на дихателните пътища и конюктивите. Този стадий продължава 3-4 дни и се характеризира с повишена температура, влошено общо състояние, кашлица и хрема.

Най-характерният признак на заболяването са петната на Филатов-Коплик. Това са малки белезникави петна, надигнати над кожата и върху еритема (зачервена) зона, появяващи се в устната кухина.
През обривният стадий се появяват макуло-папулозни обриви по лицето и тялото, които се задържат около седмица и постепенно се сливат. Постепенно се образуват корички върху обрива, които падат самостоятелно. Пациентите продължават да са заразни и трябва да се взимат предпазни мерки.

Варицела

Друго остро инфекциозно заболяване е варицелата (едра шарка, лещенка), причинява се от варицела – зостер вируса (VZV). Той води до появата на обрив, сърбеж, влошено общо състояние и треска. След преболедуване остава траен имунитет. Въведена е ваксина, която не е задължителна за територията на Република България.

Някои хора, които са ваксинирани срещу варицела, все още могат да се разболеят. Обикновено заболяването при тях протича по-леко. Рискови групи пациенти, при които заболяването може да протече тежко или фатално са бременни, новородени и пациенти в старческа възраст.

Заразяването с едра шарка става по въздушно-капков път, чрез отделяне на секрети от дихателните пътища и конюктивите. Тъй като се наблюдава везикулозен обрив по кожата, друг начин за заразяване е чрез контакт на съдържимото във везикулата.

При бременни жени варицела се предава и трансплацентарно и предизвиква заболяване на младия плод. Ако заразяването стане през първите 6 лунарни месеца, състоянието се нарича варицелен фетален синдром, протичащо с мозъчни, зрителни, неврологични усложнения и хипоплазия на тялото.

Ако инфектирането на плода стане около термина или непосредствено след раждането се нарича неонатална варицела. Тези новородени подлежат на профилактика с антиварицелен имуноглобулин или противовирусни средства. Инкубационният период на едрата шарка е около 10-21 дни.

Ваксината срещу варицела съдържа жив, атенюиран VZV. Ваксината срещу варицела е лицензирана за хора на възраст ≥12 месеца, а комбинираната ваксина срещу морбили-паротит-рубеола-варицела (MMRV) е разрешена само за деца от 1 до 12 години. Ваксините са подходящи за лица, които нямат противопоказания.

Противопоказания за ваксинация включват алергия към компоненти от ваксината, имунокомпрометиращи условия, лечение или бременност. Ефективността на ваксината е приблизително 80% след 1 доза и 92% - 95% след 2 дози.

Менингит

Менингитът представлява възпаление на мембраните (менингите) около главния и гръбначния мозък. Причинява се от бактерии, вируси, паразити и гъбички. Подразделя се на серозен и гноен. Най-често се причинява от Neisseria meningitidis, тогава се нарича менингококов менингит. В някои случаи пациентите се подобряват без лечение. Други могат да бъдат животозастрашаващи и изискват спешно лечение.

Заболяването се проявява с главоболие, треска, вратна ригидност, сънливост, гадене и повръщане, обрив, макар и рядко може да се наблюдават епилептични припадъци. Вирусният менингит е по-често срещан, но бактериалният може да бъде по-опасен, ако не се диагностицира и лекува бързо.

Поради тази причина двете основни ваксини са срещу бактериални причинители. Първата ваксина включва четири от най-често срещаните видове бактериални серотипове. Издържа по-дълго и предлага по-голяма защита.

Втората ваксина е насочена към един специфичен щам и защитата, която осигурява е по-малка. Препоръчва се само при определени популации от хора.

Страничните ефекти включват болезненост, зачервяване и парене на мястото на инжектиране. Някои хора могат да изпитат понижаване на телесната температура за ден или два след инжектирането. Втрисане, главоболие, болки в ставите и умора също са възможни.

Не всички видове менингит са заразни. Тези, причинени от гъбички и паразити не се предават на околните. Вирусният менингит е заразен. Той се разпространява чрез директен контакт с телесни течности, включително слуз, изпражнения и слюнка. Капки заразена течност могат да се разпространяват и споделят при кихане и кашлица. Не е нужно да се влиза в пряк контакт със заразен човек, за да се предаде инфекцията.

Бактериалният менингит, най-сериозната форма на менингит, също може да бъде заразен, особено ако е менингококов менингит. Той се разпространява чрез продължителен контакт със заразен човек.

Предпазни мерки.

Тъй като инфекциозните заболявания могат да се разпространят чрез пряк или непряк контакт, всички са изложени на риск от заболяване. По-висок е рискът, ако човек е около болни хора или в не санитарни условия.

Няколко прости предпазни мерки могат да предотвратят предаването на заболявания, например редовното миене на ръцете. Трябва да се използват сапун и топла вода и енергично да се разтриват ръцете, поне за 20 секунди. Ако липсват условия за измиването им, може да се използва дезинфициращ препарат за ръце на алкохолова основа. Измиването на ръцете е една от най-важните и ефективни предпазни мерки, които могат да се направят. Други мерки са:

• свеждане до минимум докосването на откритите лигавици (уста, нос и очи) с ръце
• избягване на болни хора, доколкото е възможно
• носене на ръкавици за еднократна употреба
• покриване на устата при кихате и кашляте и измиване на ръцете след това
• научаване на децата да не поставят ръцете си или предмети в устата
• дезинфекция на дома, работното място и играчките на децата

Опасните организми могат да виреят в неправилно приготвена или съхранявана храна. За избягване на кръстосаното замърсяване, суровите меса и преработените (сухи меса) се съхраняват отделно. Използват се различни повърхности за подготовка на суровите меса.

При престой в гористи местности се препоръчва носенето на дълги панталони и блузи с дълги ръкави, за избягване ухапвания от насекоми. Може да се използват средства против насекоми (репеленти) или мрежа против комари. Не трябва да се пипат животни в дивата природа.

Обикновено децата се ваксинират срещу заболявания като морбили, заушка, рубеола, хепатит Б, туберкулоза и други. При пътуване в чужбина хората трябва да се информират за заболяванията там и ако съществуват ваксини, да се ваксинират. Също така да се ваксинират редовни домашните любимци.