Вътреставни увреждания на колянната става МКБ M23

Вътреставни увреждания на колянната става са група заболявания, които се характеризират с увреждания на менискусите и кръстните връзки на колянната става.

Менископатии - резултат на възникнала исхемия. Показват определена професионална зависимост (спортисти, скиори, лекоатлети, миньори, бояджии, електроженисти). Принудителното положение или рязкото натоварване притискат съдове, намаляват смазващото действие на синовиалната течност и се достига до лезии на менисковите структурни елементи.

Микроскопски - след алтерацията следват пролиферация на хондроцитите, разрастване на панус, превръщане (но непълноценно) на пануса в „менисков регенерат”- панусът преминава във влакнест хрущял.
Различават се остри и хронични менископатии.

Увредите на медиалния менискус се срещат 10 пъти по-често, отколкото на латералния. Това се обяснява с факта, че медиалният менискус е сраснал със ставната капсула и медиалния колатерален лигамент и е по-малко подвижен. Латералният менискус не е срастнал с капсулата и латералната връзка. Самите менискуси имат формата на полумесец и отзад се прикрепват от мениско-феморалните лигаменти.

Обичайният механизъм за получаване на вътреставни увреждания на колянната става е торзионно движение на бедрото спрямо подбедрицата, при фиксирано ходило, когато колянната става преминава от полуфлексия в пълна екстензия. Медиалният менискус се хлъзга напред и назад и може да бъде увреден между кондила на бедрената кост и кондила на тибията при ротационни движения. При рязко преминаване от клекнало в изправено положение (пр. танцьори, изпълнители на ръченица), могат да увредят менискусите. При клекнало положение менискусите стоят назад и при рязко изправяне не могат да се придвижват напред и биват притиснати от кондилите на бедрото и тибията. При футболисти с т.нар удар от воле, т.е. когато коляното е леко флектирано, подбедрицата е външно ротирана и леко абдуцирана и от това положение силно и бързо се извърши екстензия на колянната става. Подобен механизъм е чест и при скиори, когато ходилото със ската е фиксирано при флектирана, външно ротирана и абдуцирана подбедрица и от това положение се извърши рязко вътрешно извиване на бедрото, може да се разкъса мениска.

Формата на увредите на мениска е най-разнообразна. Тя може да бъде трансхондрална, да бъде отлепен от капсулата, напречна лезия, надлъжна на преден, на заден рог, като „дръжка на ведро” и др.

При пресните вътреставни увреждания на колянната става диагнозата невинаги е лесна, тъй като превалират симптомите на едно дисторзио. Ставата е оточна с ограничена пълна екстензия и болезнена. Често се наблюдава излив в коляното - хемартроза. При наличие на блокаж ставата е в лека флексия и при всеки опит за екстензия се предизвиква болка и пружинно съпротивление. При менискусна увреда без блокаж диагнозата се затруднява. Първоначално при наличие на дисторзио се поставя гипсова туторна шина за две седмици и след това се изследва коляното. Важна е анамнезата, в която болният съобщава за усукваща травма, минали блокажи, изливи. Блокажът е един от сигурните симптоми за увреда на менискус. Той обаче невинаги е типичен и много от болните не могат да го потвърдят. Коляното трябва да се изследва насочено. В литературата са описани многобройни симптоми и тестове за изследване и диагностициране на менискалните лезии.

• Симптом на Steinmann. При екстензирана колянна става се установява палпаторна болка, локализирана в предната част на ставната цепка. Когато болният флектира коляното, болката се измества назад по хода на ставната цепка - патогномоничен за увреда на задния рог назад и за предния отпред.

• Палпаторна болка по хода на ставната линия от страната на увредата.

• Ограничена екстензия или симптомът на дланта. При пъпна екстензия на коляното върху кушетката, дланта минава под болното коляно - симпотмът на Гориневская.

• Симтом на Чаклин - атрофия на m.vastus medialis- вътрешната глава на квадрицепса. При съмнение в миналото се извършаваше артрография с контрасната материя и въздух. През последните години артроскопията на колянната става с използване на специален оптически инструментариум навлезе широко в практиката за диагностициране и оперативно лечение.

Консервативното лечение с имобилизация на коляното в екстензия за 10-12 дни и евентуална евакуация на съдържанието в ставата се препоръчва само в началото. При наличие на блокажа се извършава деблокаж на ставата и имобилизация с туторна шина. Съвременното лечение се извършава с артроскопска хирургическа интервенция. Ако увреденият менискус не се извади, при повтарящи се блокажи се нараняват ставният хрущял и рано настъпват дегенеративни промени в хрущяла.