Киста на мениска МКБ M23.0

Менискът е парче здрав хрущял с дисковидна форма, който намалява стресовото натоварване вътре в колянната става. Всяко коляно има един латерален (външен) мениск под външната издутина на бедрената кост и един медиален (от вътрешната страна) мениск, разположен под вътрешната издутина на бедрената кост.

Всеки мениск играе ролята на естествена "възглавничка" между бедрената кост и големия пищял на подбедрицата. Двете "възглавнички" възпрепятстват бързото износване на ставата, като не позволяват съществено триене между бедрената кост и костите на подбедрицата. Менисците също така поемат голяма част от рязкото натоварване при скачане и приземяване на крака.

Заболяването, което се среща в млада възраст и се свързва с хронично излагане на тежки физически усилия се нарича киста на мениска (например при спортисти или носене на тежки товари). Латералният менискус се засяга 7 пъти по-често, отколкото медиалния. Понякога кистата се образува в края на менискуса и се нарича параменискална.

Образуваната вече киста може лесно да се спука, дори и с малко физически усилия.

Главните симптоми при кистата на мениска са болка по време на ходене, която се увеличава с по-високо натоварвана на колянната става. Друг симптом е подуване на засегнатата става, като отока се уголемява при колянна флексия.

Ако кистата е външна води до дегенеративни костни изменения на хрущяла. Наблюдава се деформираща артроза на ставната повърхност. Симптомът на Rauber Tkachenko се изявява в деформиращ артрит на тибията, който се позитивира при рентгенография. Медиалният менискус се засяга по-рядко. При него има подуване на вътрешната повърхност на колянната става.

Диагнозата киста на мениска се поставя с участието на ядрено-магнитен резонанс или артроскопия.

Лечението се изразява в намаляване на физическите усилия. При силна болка се прилагат нестероидни противовъзпалителни средства (диклофенак, пироксикам, нимезулид и др.).