Киста на мениска МКБ M23.0

› Въведение

› Причини

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Кистата на мениска, позната и като менискална киста, представлява торбичка със ставна течност, която се образува в или около миниска. Най-честата причина за образуването на кистата е разкъсването на менискус. Въпреки, че тези кисти са напълно доброкачествени и не са сериозен проблем, в някои случаи могат да причинят болка, оток или проблеми с движението на коляното. Диагнозата се потвърждава чрез преглед при лекар ортопед и образния изследвания като ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Първоначалното лечение обикновено включва нехирургични подходи, включително физиотерапия и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС). При пациенти, които не се повлияват от консервативно лечение и продължават да имат симптоми, може да се наложи хирургична интервенция за дрениране на кистата и извършване на частична менисектомия или възстановяване на менискуса.

Менискът е парче здрав хрущял с дисковидна форма, който намалява стресовото натоварване вътре в колянната става. Всяко коляно има един латерален (външен) мениск под външната издутина на бедрената кост и един медиален (от вътрешната страна) мениск, разположен под вътрешната издутина на бедрената кост.

Всеки мениск играе ролята на естествена "възглавничка" между бедрената кост и големия пищял на подбедрицата. Двете "възглавнички" възпрепятстват бързото износване на ставата, като не позволяват съществено триене между бедрената кост и костите на подбедрицата. Менисците също така поемат голяма част от рязкото натоварване при скачане и приземяване на крака.

Заболяването, което се среща в млада възраст и се свързва с хронично излагане на тежки физически усилия се нарича киста на мениска (например при спортисти или носене на тежки товари). Латералният менискус се засяга 7 пъти по-често, отколкото медиалния. Понякога кистата се образува в края на менискуса и се нарича параменискална.

Образуваната вече киста може лесно да се спука, дори и с малко физически усилия.

Причини

Кистата на мениска не е същинска киста. Тя се образува от излизане на синовиална течност в образувал се джоб, най-често следствие на травма. При разкъсване на менискалния хрущял, течността се избутва от ставата в образувлата се кухна, но не може да се върне обратно. Поради това кистата продължава да събира течност и се увеличава.

Причините за образуване на киста на менискуса са най-често свързани с:

• Разкъсванe на менискус: Основната причина за образуване на киста са разкъсванията на менискуса, които могат да възникнат поради внезапни усукващи движения, травматични наранявания, дегенеративни промени или повтарящо се натоварване на колянната става.
• Натрупване на синовиална течност: Когато менискусът се разкъса, той създава възможност за навлизане на синовиалната течност (смазващата ставата течност) в мястото на разкъсване. Натрупването на синовиална течност в мястото на у вредата води до образуването на киста, тъй като течността се събира в локализиран джоб.
• Дегенеративни промени: Процесът на стареене може да доведе до дегенеративни промени в менисците, което ги прави по-податливи на разкъсвания и последващо развитие на кисти.
• Повтарящо се натоварване на коляното: Дейности, които включват често сгъване на коленете, усукване или натоварване, като например спорт или определени професии, могат да увеличат риска от разкъсвания и кисти на менискуса.
• Травма: Директният удар или травма на колянната става също може да причини разкъсване на менискуса, което е предпоставка за образуване на кисти.

Симптоми

Главните симптоми при кистата на мениска са болка по време на ходене, която се увеличава с по-високо натоварвана на колянната става. Друг симптом е подутина в засегнатата става, като тя се уголемява при флексия(сгъване) на коляното.

• Подутина: Видима или осезаема бучка или подутина от засегнатата страна на коляното.
• Болка: Болка в колянната става, която може да бъде локализирана в областта на кистата или да се усеща в цялото коляно.
• Ограничен обхват на движение: Затруднено пълно сгъване или разгъване на коляното поради наличието на киста и свързаното с нея възпаление.
• Заключване или блокаж на коляното: Кистата, или свързаното с нея разкъсване на менискус, може да доведе до „блокаж“ на коляното по време на движение, което води до усещане за нестабилност.
• Усещане за пукане или щракане: Някои хора могат да изпитат усещане за пукане или щракане при движение на коляното.
• Скованост: Кистата може да доведе до скованост в колянната става, което създава дискомфорт при движение.
• Болка при активност: Дискомфортът може да се засили при извършване на дейности, които натоварват колянната става, като ходене, бягане или клякане.
• Болка в покой: Болката може да се появи и в покой, особено ако кистата оказва натиск върху околните структури.

Диагноза

Точната диагноза включва комбинация от клинична оценка и образни изследвания. Диагностичният процес включва следните стъпки:

Медицинска анамнеза и физически преглед

Лекарят ще събере информация за симптомите, тяхната давност и причините, които ги провокират. По време на физикалния преглед се прави оценка на обхвата на движение, стабилността и движенията провокиращи болка в коляното.

Образна диагностика

Изображение: researchgate.net/Creative Commons Attribution-NonCommercial 3.0 Unported

• Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР): Той е златен стандарт за диагностициране на кисти на мениска. ЯМР показва размера на кистата, наличието на разкъсване на менискуса и други вътреставни патологии.
• Сонография: Помага за оценка на съдържанието на течност в ставата и местоположението на кистата, но дава по малко детайли от ЯМР.
• Рентгенография: Не показва директно кистата на мениска, но може да помогнат за идентифициране на свързани костни промени.
• Артроскопия: В ситуации, когато окончателната диагноза все още е неясна или ако се обмисля хирургично лечение, лекарят може да препоръча артроскопия. Артроскопията включва поставяне на малка камера (артроскоп) в колянната става, осигурявайки директна визуализация на вътрешните структури чрез минимално инвазивна хирургична процедура. По време на артроскопията лекарят може да оцени менискуса, кистата и всякакви други аномалии.

Диференциална диагноза

Менискалните кисти могат да наподобяват други патологии на коляното. Трябва да се имат предвид киста на Бейкър,бурсит и тумороподобни лезии.

Лечение

Подходящото лечение за киста на менискуса зависи от фактори като размер, местоположение и свързани симптоми. Консервативното лечение и аспирацията са подходящи за малки, асимптоматични кисти. Хирургични интервенции, като частична менисектомия, менискална реконструкция и ексцизия на кистата се препоръчват, когато симптомите са значителни или когато кистата е свързана с разкъсване на менискус.

Консервативно лечение

Малките, асимптоматични менискусни кисти може да не изискват интервенция. В някои случаи те могат да отшумят сами с времето. Лекарят може да препоръча наблюдение на кистата и използване на консервативни мерки като почивка, лед, противовъзпалителни лекарства и евентуално физиотерапия за овладяване на съпътстващата болка или дискомфорт.

Аспирация

Ако кистата причинява дискомфорт или болка, лекарят може да предложи извеждане на течността от кистата с помощта на игла и спринцовка. Тази процедура е известна като аспирация на киста. Трябва да се има предвид обаче, че кистите могат да се появят отново след аспирация, ако не се отстрани основната причина, като например разкъсване на менискуса.

Операция на менискус

Ако кистата е свързана с разкъсване на менискус, може да се наложи хирургично лечение. Използват се две основни хирургични възможности:

• Частична менисектомия: Тази процедура включва отстраняване на разкъсаната част на менискуса и едновременно с това лечение на кистата.
• Пластика на менискус: В случаите, когато разкъсването е поправимо, хирургът може да се опита да зашие разкъсания менискус отново. Този подход обикновено се предпочита, когато е възможно, за да се запази функцията и стабилността на колянната става.
• Ексциизия на киста: В някои случаи, особено ако кистата е голяма, симптоматична или рецидивираща, кистата може да бъде отстранена хирургично (ексцизия на кистата). Тази процедура включва премахване на цялата киста с цел облекчаване на симптомите.

Физиотерапия

След хирургично лечение често се препоръчва физиотерапия, за да се възстанови силата, гъвкавостта и стабилността в колянната става. Физиотерапията играе ключова роля в процеса на възстановяване и може да помогне за предотвратяване на последващи усложнения.

Изображения: freepik.com