Хронична нестабилност на колянната става МКБ M23.5

За нормалната механика на колянна става спомагат различни интра- и екстраартикуларни структурни компоненти - хиалинен ставен хрущял, фиброхрущялни менискуси, кръстни и колатерални лигаменти, пателофеморална центрованост, квадриципсен мускулен маншон и др. Бидейки типична диартрозна и основна носеща става тя е подложена на голям биомеханичен стрес. Нарушенията в механиката на колянна става, причинени от малформации, травми или дегенерация на специфичните структурни компоненти, всъщност нарушават нормалното и функциониране.

Множеството животински модели доказват, че експериментално предизвиканият дезинтегритет на колянната става - чрез парциална медиална менисцектомия или чрез прекъсване на предна кръстна връзка (при кучета, свине, овце), последвано от продължаващо натоварване на крайниците, след време довежда развитието на клинична остеоартроза.

Подобно развитие се наблюдава при клинично проследяване на пациенти, претърпели хирургична менисцектомия или с изявена нестабилност на колянна става в резултат на инсуфциенция на кръстни връзки.

Със застаряването на популацията ни и с все по-масовото ангажиране в спортни занимания, нарушенията в механиката на колянната става се изявяват все по-често. Ако не бъдат диагностицирани и коригирани в ранен стадий и при продължаващо натоварване с напредване на възрастта те с голяма вероятност водят до възникване на гонартроза или влошават хода на съществуваща вече такава. Ощи повече, че в клиничната практика остеоартрозата на колянна става е най-често срещаната локализация.

Хиалинният ставен хрущял е плътна, еластична тъкан, абсорбираща удари, понасяща натоварване и издържаща на особено големи вертикално действащи сили. Промените в макроскопската структура или протеогликановото съдържание водят до намаляване на тези възможности. Всяка причина, която уврежда анатомичния и биохимичен интегритет на хиалинния ставен хрущял, води до предиспозиция към нови механични нарушения и поставя ставата в голям риск от развитие на остеоартроза. Ставният хрущял e аваскуларна тъкан и получава нутриентите си от синовиалната течност при компресивно натоварване и в покой. Физиологичните процеси на спонтанно възстановяване на възникналите структурни лезии на хиалинния ставен хррущял не водят до пълноценното му заместване. С времето те показват признаци на постепенно прогресираща дегенерация, особено при продължаващо натоварване на ставата.

Клиничната изява на хроничната нестабилност на колянната става са ставна болка, затруднени и ограничени движения в колянната става с увеличаващ се риск от инвалидизация.

За диагностичното потвърждаване на различните увреди на ставния хрущял се използва конвенционална рентгенография, Компютър Аксиална Томография (КАТ), Ядрено Магнитен Резонанс (ЯМР).

Лечението на хронична нестабилност на колянната става може да бъде консервативно или хирургично.

Използваните медикаментозни стратегии са насочени към овладяване на болката, осигуряване на хондропротекция и подобряване на ставната лубрикация.

Хирургичните методики целят възстановяване на ставния хрущял с максимално близки до нормалните структура, състав, функционални качества и трайност.

Buckwalter и Mankin определят стратегически възможните стъпки в клиничния хирургичен подход при възстановяване на хрущялната ставна повърхност така:

1.Анализ на структурните и функционални увреди на ставата, както и очакванията на пациента за ползването й в бъдеще.

2.Механична корекция на нарушената ставна конструкция.

3.Хирургични процедури, осигуряващи пенетрация в субхондралната кост за осигуряване достъп на репаративни мезенхимални стволови клетки от костния мозък.

4.Поставяне на имплант, съдържащ естествен или синтетичен матрикс, както и клетки и растежни фактори.

5.Постоперативно контролирано натоварване и раздвижване.