Други увреждания на мениска МКБ M23.3

Менисковите увреждания са най-честите увреди на колянната става, които представляват над 60% от всички мекотъканни травми на коляното. Срещат се предимно при спортисти, при които по време на тренировка или състезание са в позиция с полусвити коленни и тазобедрени стави и има условия за усукване на бедро и подбедрица. Тези травми се получават и по време на производствени, а също и битови дейности. Предхождащите микротравми или патологични промени са предразполагащи моменти за възникването на менискова увреда. Този вид травма се среща най-често при млади хора в трудоспособна възраст. Медиалният менискус се уврежда по-често от латералния.

Има и дисциплини, при които спортистите са особено предразположени към увреждане на менискусите и лигаментарно-капсулния апарат на коляното. При тях в по-голямата част от времето на тренировки и състезания коляното е подложено на най-различни сложни ротационни движения: футбол, ски, баскетбол,  волейбол, лека атлетика и др.

Други увреждания на мениска настъпват най-често като остра травма под влияние на ротационни сили, които действат при различно положение на коляното. По локализация уврежданията на менискусите се разделят на:

- трансхондрални лезии, които включват следните разновидности: коси,напречни,надлъжни(„дръжка на ведро“) и отделяне на части от свободната повърхност. Напречните лезии могат да бъдат локализирани както в предния, така и в задния рог на менискуса.

- паракапсуларни лезии – менискуса се отделя от прикрепването му за ставната капсула.

- комбинирани.

Увреждането на менискуса може да бъде съчетано с увреждане на колатералните и кръстосаните връзки. “Триада на Donoghue“ ( „Печална триада“) вкючва увреждане на медиалния менискус, предна кръстосана връзка и вътрешна колатерална връзка. Медиалния менискус най-често се уврежда при отвеждане на подбедрицата и рязко звъртане на бедрото навътре при флектирано коляно и фиксирано ходило, или обратното – при фиксирано бедро и рязко завъртане навън на сгъната в коляното подбедрица. Латералният менискус се къса много по-рядко от медиалния поради ограничената си подвижност, измества се към средата на ставата и се разкъсва при вътрешна ротация на флектирана подбедрица и фиксирано стъпало или рязко завъртане на бедрото навън – при абдукция и флексия на подбедрицата.

При спортове, при които състезателят се намира предимно в позиция с полусвити коленни и тазобедрени стави често се къса задния рог на менискуса, например при рязко изправяне от пълен клек, затова техниката на това упражнение трябва да е безупречна.

Увреждането на менискусите може да настъпи и под влияние на микротравматични увреждания при високите спортни натоварвания, като хронично увреждане, вследствие на което настъпят промени в състава на ставната течност и хрущялните повърхности и довеждащи до нарушение в храненето на менискусите. Механичната им устойчивост намалява многократно. При малко по-изразени ротациони движения в коляното менискусите се късат неадекватно на приложената върху тях сила. Влияние оказват и конституционалните особености при увреждане на менискусите – 84% от уврежданията на мениска се падат на мъжете и само 16% на жените.

Клиничните симптоми при други увреждания на мениска са следните:

I-ви симптом – блокаж.

Блокажът се изразява във внезапна остра болка непосредствено след травмата в коляното и със схващане на ставата в полуфлектирано положение. Създава се чувството, че нещо се заклещва в коляното.

В много от случаите първоначалната остра болка с времето затихва и движенията се възстановяват в коляното, но остава известна болезненост в ставата (невъзможност за пълна екстензия и вътреставен излив).

При повторни инциденти ставата може да реагира отново с блокаж и подуване.

След травмата коляното е повече или по-малко сгънато, като болният се старае да запази това положение, защото всеки опит за промяна е свързан с нетърпими болки. Установява се пружиниращо съпротивление при изследване на блокираната колянна става. При по-леки случаи на блокаж коляното е леко свито, липсва пълна екстензия, болките са много по-слаби, активната и пасивната флексия са запазени. Когато има блокаж предизвикван от надлъжно разкъсване на менискуса от типа „дръжка на ведро“ с медиализиране към средата на ставата, блокажът може да продължи дни и седмици, особено когато медиализираната част от менискуса обхваща повече от неговата половина.

Когато блокажът се причини от инкарцериране на отделно „езиче“ от предната или средна една трета, то тогава блокажът е краткотраен и при произволни движения на пациента коляното се деблокира. След всеки блокаж коляното реагира с различен по характер и интензитет вътрешен излив.

Блокажът може да се предизвиква и от прищипване на хиалинизиране, фиброзно-склеротични изменения, свободни остеохондрални телца, склеротични изменения и др.

Затова, макар и характерен за травматичните лезии на менискуса, блокажът невинаги е абсолютен показател за неговото увреждане.

II-ри симптом – болка.

Вторият по важност симптом при лезии на менискуса е болезнеността в областта на ставната цепка – медиално или латерално в зависимост от локализацията на скъсването. Болката при менискусови увреждания е локализирана навън в периферната му 1/4, където се намира т.нар.съдово-нервен хилус и затова се установява на нивото на ставната цепка.

Провокира се от всички движения, поставящи менискуса под въздействие на компресия или тракция.

Болката бива:

- спонтанна – с различен интезитет, умерено и явяваща се с увеличение на умората или при погрешна стъпка. Локализира се на нивото на съответната ставна цепка, като ирадира и към задколянната ямка.

- провокирана – заедно с блокажа таза болка на коляното е основен белег на страданието.

Провокираната менискусова болка може да се осъществи, освен чрез натиск или плъзгане на изследвания пръст още и чрез перкусия.

III-ти симптом – вътреставен излив - локализира се в областта на ставната цепка (медиална или латерална) или цялото коляно.

Освен тези симптоми има и други наречени общи, които се срещат и при редица други вътреставни увреждания на коляното (мускулна хипотрофия на бедрената мускулатура, и по-специално на m.vastus medialis и др.)

Лечението на руптурирания менискус е предимно оперативно. Това е така, защото възможността за спонтанно зарастване на различните видове разкъсвания на менискуса е минимална.

При други увреждания на мениска консервативното лечение се прилага в редки случаи, когато няма блокажи или те са редки – най-често този вид лечение включва имобилизация за определен срок от време, студени компреси и кинезитерапия.