Свободно тяло в колянната става МКБ M23.4

В колянната става се съединяват 3 кости: бедрена кост, подбедрица и пателата /колянната капачка/. Както много други стави те са покрити с тънък, гладък слой наречен ставен хрущял. Той се различава от този на менисците. Менисците лежат на повърхността на подбедрицата и служат като шокови абсорбатори между подбедрицата и бедрената кост. За разлика от тях повърхността на ставния хрущял е перлено бяла и хлъзгава, а самият хрущял има уникални биохимични и физически качества, които спомагат за почти пълно намаляване на триенето.

Дефектите на ставния хрущял са често срещани и водят до увреждания на коляното. Макар и много устойчив, с времето, поради износване и тежест могат да се получат сериозни усложнения. Когато повърхността на ставата е значително поразена, заболяването е познато като дегенеративне артрит или остеопороза. Ако вследствие на усукване, или удар, или падане се получи разкъсване на предната кръстна връзка може да се стигне до фокусна зона /focal area/ на хрущялно нараняване, наречено ставно-хрущялно нараняване или още хондрално /chondral/.

Тъй като ставният хрущял има много слаба заздравяваща способност, тези заболявания рядко отшумяват и зарастват от само себе си. В допълнение към причинената болка и ограничени а подвижност, подобно нараняване може да доведе до сериозно влошаване с течение на времето. Така вследствие на травма, възникналото поражение може да се превърне в дегенеративно. Симптомите при ставните наранявания могат сериозно да възпрепятстват нормалните дейности и занимания и да настъпи т.н. функционално увреждане. Силата на болката и дисфункцията зависят от размера и дъблочината на нараняването. Именно по тази дълбочина на травмата, хирурзите са в състояние да "степенуват" остротата и сериозността на хрущялния дефект.

Първа степен – сравнително умерен и мек.

Втора степен вкючва счупване и ямка с дълбочина половин пъти по-малка от цялостната дебелина на хрущялния слой.

Третата степен е дълбоко нараняване, което е остро и е нарушило в сериозна степен плътността на хрущяла.

Четвъртата степен е увреждане, при което хрущялния слой е напълно увреден, а костта е открита. Колкото по-висока е степента на увреждането – напр. ІІІ-а или ІV-а степен, толкова по-голямо е отрицателното въздейстиве върху функциите на човека.

Свободното тяло в колянната става най-често се случва, ако костите са се хлъзнали една през друга или са се ударили под влияние на голяма сила една в друга. Това може да се получи вследствие на усукване, по време на разкъсване на предна кръстна връзка. Хрущялните ставни увреждания на пателата често възникват след падане и директен удар в предната част на коляното или при дислокация на пателата. Тези наранявания рядко могат да бъдат добре видяни при изследвания с ядрено-магнитен резонанс, но за съществуването им може да се предположи, ако се наблюдава оток на костта /костен едем/. При ядрено-магнитен резонанс с инжектирано контрастно вещество най-добре могат да се видят и изучат настъпилите увреждания.

Силен удар в коляното може да причини разкъсване на ставния хрущял и отчупване заедно с част от костта. Разкъсаната частица може да стане свободна и да се "движи" из ставата – "откъснато свободно движещо се тяло". То се трие в ставната тъкан и причинява болка и блокиране на коляното. Ако е твърде голямо, свободното тяло от хрущяла или костта може да бъде наново здраво прикрепено към първоначалното си място. Ако тялото е твърде малко може да се отстрани, а останалата от него ямка да се третира спрямо големината й.