Каротидно телце МКБ D35.5

Каротидното тяло е малка овална червеникаво-кафява структура, разположена на бифуркацията на каротидната артерия. Нормално каротидното телце има диаметър около 3-5 мм и маса 15 мг. В каротидното тяло са разположени хеморецептори, които улавят промяната в парциалното налягане на кислорода и въглеродния диоксид в кръвта. По този начин се регулира вентилацията и се предпазва организма от хипоксия, хиперкарбия и ацидоза.

Класификация

Доброкачествените тумори на каротидното тяло са:

• параганглиом
• хемодектом

Обикновено туморите на каротидното тяло се наблюдават и диагностицират в 4 и 5 декади от живота. Жените са по-предразположени към заболяването.

Клинична картина

Туморите на каротидното телце са редки тумори, които обикновено се намират в каротидната бифуркация. Основната клинична проява на туморите е бавно нарастваща, пулсираща маса на нивото на каротидната бифуркация, съпроводена с болка и  периферна цервикална невропатия, но е възможно туморите да са безсимптомни дълго време.

Туморите на каротидното телце са предимно доброкачествени, но дори и тогава те нямат истинска капсула. Туморите нарастват постепенно като прилепват към околните структури и притискат съдове и нерви в тази област. Възможно е туморът да размести ларинкса или дори да наруши целостта на основата на черепа. Следователно туморите никога не могат да бъдат оставени без лечение. В около 5% от случаите туморите се наблюдават двустранно.

Параганглиом

Параганглиомът на каротидното телце е най-често срещаният параганглиом на главата. Клинично се представя със заоблена маса в областта на шията. Обикновено се намира в предната част на мускул стерноклейдомастоидеус близо до ъгъла на мандибулата (долната челюст). Характерно за тумора е, че може да се движи настрани, но не и в посока нагоре или надолу, поради разположението му в каротидната обвивка.

Туморът може да засегне нервите, които преминават през каротидната обвивка (глософарингеус, вагус, хипоглосус и акцесориус). Симптомите, с които се представя заболяването се отнасят до тяхната дисфункция.

Възможно е тези тумори да синтезират и отделят катехоламини.

Изображение: https://basicmedicalkey.com

Диагноза

Диагнозата на тези доброкачествени новообразувания на каротидното тяло се потвърждава след направата на образни изследвания:

• Компютърна томография - контрастното изследване с компютърен томограф е подходящ метод и дава подробна информация за лезиите. Плътността на меките тъкани (без контраст) е същата като на мускула.
• Ядрено-магнитен резонанс - сянката на тумора е със същия или по-нисък интензитет, откриват се зони с кръвоизливи в туморната маса. В напреднал стадий туморът е с по-силна сянка от заобикалящите го мускули.

Други методи са:

• сцинтиграфията
• доплер-сонографското изследване

Диференциална диагноза

Диференциална диагноза се прави с:

• Шваном на блуждаещия нерв (n. vagus);
• Неврофибром на блуждаещия нерв;
• Гломус на блуждаещия нерв;

Лечение

Лечението на тумора е хирургическо. При наличието на голяма туморна маса рискът от операцията е по-голям и преди нея се прилага лъчетерапия.

Злокачественото изродяване на тумора се среща при около 2-36% от случаите. Ако има метастази те се откриват най-често в кости, бял и черен дроб и регионални лимфни възли.

Хемодектом

Хемодектомът (нехромафинов параганглиом) е рядък тумор на каротидното телце. В повечето случаи е доброкачествен, но може да има злокачествено поведение. Клинично се проявява като параганглиомът. Сиптоматиката му зависи от това кои структури е обхванал.

Изображение: www.sciencedirect.com

Диагноза

Диагнозата се поставя след направата на образнодиагностични изследвания:

• компютърна томография
• ядрено-магнитен резонанс
• сцинтиграфия

Лечение

Лечението на тумора е оперативно.

Заглавно изображение: https://thoracickey.com