Параганглии (paraganglia)

Параганглиите са образувания от хромафинна тъкан, която има същия произход и състав като сърцевината на надбъбречните жлези. Хромафинните клетки, наред с останалите клетъчни органели, съдържат в цитоплазмата си множество електронноплътни везикули, които съдържат катехоламини, попадащи в кръвния ток при съответен стимул. Тези клетки получават инервация от предвъзлови симпатикови влакна. Освен хромафинните клетки, в параганглиите се съдържат и епителоидни сателитни клетки, които обгръщат хромафинните клетки.

Параганглиите са представени от оформени телца:

1. Парааорталните телца представляват две кафеникави телца, с размери около 1 см, разположени от двете страни на коремната аорта. Тяхното развитие продължава до към 3 годишна възраст, след което атрофират, като към 14-годишна възраст могат да изчезнат напълно.

2. Каротидно телце - glomus caroticum, се намират в бифуркацията на общата сънна артерия и осъществява връзка с tunica adventitia на кръвоносния съд. То има продълговата форма, със следните размери: височина до 7 мм и ширина до 5 мм. Телцето е обградено от съединителнотъканна капсула, която пуска малки преградки към паренхима на телцето и го разделя на делчета. Освен хромафинни клетки в него се намират и епителоидни клетки, както и симпатикови и парасимпатикови неврони. В него е разположена гъста мрежа от фенестрирани капиляри, и представлява едно от най-богато кръвоснабдените образувания в организма. Предвъзловите симпатикови влакна осъществяват синаптични връзки със следвъзловите симпатикови неврони в каротидното телце, а от тях изхождат израстъци, които се свързват с кръвоносните му съдове. Някои от хромафинните клетки и съдовете на телцето се инервират и от идващи отвън следвъзлови симпатикови влакна. Парасимпатиковите неврони на телцето се инервират от предвъзлови парасимпатикови нервни влакна.

В паренхима на каротидното телце навлиза нервни влакна на ramus sinus carotici на n. glossopharyngeus, които се свързват синаптично с хромафинните клетки. Чрез тях се предава информация до централната нервна система (дихателния център в продълговатия мозък), за съдържанието на кислород в кръвта. Каротидното телце представлява периферен химиорецептор, който е силно чувствителен към минимално понижение на парциалното налягане на кислорода (pO₂) в артериалната кръв. Освен това, телцето регистрира и повишеното парциално налягане СО₂ и понижаването на артериалното рН.

3. Югуларно телце - glomus jugulare, също се отнася към параганглиите. То има много малки размери - до 0,5 мм, и се намира в горната част на bulbus superior venae jugularis internae. Югуларното телце има структура подобна на каротидното телце, и вероятно е с подобна функция.

4. Опашно телце - glomus coccygeum, е разположено пред върха на опашната кост. Има диаметър 2-3 мм. Клетките, от които е изградено това телце, приличат на тези в glomus caroticum, но не дават положителна хромафинна реакция.

Освен тези телца, хромафинните клетки се намират и в малки групички в стомашно-чревния тракт, сърцето, бъбреците семенниците, яйчниците и черния дроб.