Болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV], неуточнена МКБ B24

Вирусът на човешкия имунодефицит (HIV) представлява РНК вирус, част от семейството на ретровирусите.

Инфекцията може да засегне хора то всички възрасти, като в най-голяма степен се среща сред активната възраст, между 20 и 45 години, като се наблюдава тревожна тенденция за повишаване на честотата сред лица под 20 години.

Малко по-често се засягат представителите на мъжкия пол, като рискова група са лицата с хомосексуална или бисексуална полова ориентация във връзка с високата чувствителност и възприемчивост на аналната лигавица.

Вирусите се отличават с изключително сложен строеж и морфологични особености, като с високо епидемиологично значение е наличието на ензима РНК-зависима ДНК полимераза и характерните протеини (матриксен, трансмембранен, капсиден, повърхностен).

При болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV], неуточнена, са налице неспецифични, в много случи изолирани (засягащи само един отделен орган или структура) прояви.

Състоянието представлява антропоноза, което означава, че единствените източници на заразяване са болните хора и безсимптомните вирусоносители, като основните пътища за предаване на инфекцията включват:

• полов: липсата на предпазни средства (презервативи) по време на полов акт (дори орален) е изключително рискова за предаване на инфекцията, както и на редица други полово-предавани болести
• кръвен: рискови групи са лицата, подложени на честа хемотрансфузия, след големи оперативни интервенции, трансплантация на органи и тъкани, при използване на нестерилни стоматологични, медицински или козметични инструменти (вадене на зъб, поставяне на татуировка, поставяне на ботокс или хиалуронова киселина и други), както и при лицата, приемащи наркотични средства по венозен път. Изложени на риск са и медицинските лица, работещи в тесен контакт с кръв и/или кръвни продукти
• вертикален: нарича се още трансплацентарен и включва заразяване на плода от инфектираната майка

Спорове съществуват по отношение на възможността на заразяване на кърмачето по време на кърмене (вирусите се излъчват във висока степен в кърмата).

Не е възможно заразяване при допир с болен човек, по въздушно-капков или стомашно-чревен път.

Обикновеният ежедневен контакт не крие рискове от заразяване.

HIV инфекцията преминава през различни клинични фази, всяка от които се отличава с определени прояви.

Така например след фазата на острата ХИВ инфекция, продължаваща от няколко седмици до няколко месеца и протичаща с нехарактерни грипоподобни прояви, следва безсимптомна фаза, чиято продължителност може да надвиши 10 години (описани са случаи с продължителност на безсимптомната фаза над 25 години).

Последната фаза е терминален стадий на СПИН (синдром на придобита имунна недостатъчност), който се отличава с изключително неблагоприятна прогноза и висок леталитет.

Често се наблюдава развитие на опортюнистични инфекции, злокачествени новообразувания и други уточнени състояния.

Подробна информация може да намерите на:

• Болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV]
• Болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV], проявяваща се като инфекциозни и паразитни болести
• Болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV], проявяваща се като злокачествени новообразувания
• Болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV], проявяваща се като други уточнени болести

При неуточнената форма на инфекцията се наблюдават неспецифични клинични признаци, изява на проникването на вируса в организма и засягането на определени клетъчни структури.

Тъй като вирусите проявяват изразен афинитет към Т-лимфоцитите (лимфотропизъм) в най-голяма степен страда имунната активност на макроорганизма.

Вирусът на човешкия имунодефицит засяга клетки, по чиято повърхност се откриват CD4 рецептори, каквито са лимфоцитите, макрофагите, моноцитите, Купферовите клетки на черния дроб, глиалните клетки, Лангхансовите клетки на кожата и други, поради което са възможни увреждания с различна тежест и локализация.

При неуточнената ХИВ инфекция са възможни следните клинични прояви:

• фебрилитет (повишение на телесната температура)
• диария, гадене, повръщане
• промени по лигавицата на устната кухина (афтозен стоматит, глосит и други)
• общо неразположение
• слабост, повишена уморяемост
• болки в мускулите и ставите
• увеличение на лимфните възли (най-често на шийните и аксиларните, но е възможно засягане на всяка една група)
• увеличение на черния дроб и/или слезката (хепатомегалия, спленомегалия)
• промени по кожата (наличие на неспецифични обривни единици)
• редукция на телесното тегло
• чести инфекции, бавно зарастване на рани

Поставянето на диагнозата при болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV], неуточнена, налага използването на комплексен подход, включващ следните методи на изследване:

• разпит на пациента: епидемиологична анамнеза за принадлежност към някоя от рисковите групи
• преглед: физикалните находки обикновено са нехарактерни
• лабораторни изследвания: възможни са промени в белия и в червения кръвен ред, като тежестта им зависи от множество фактори и може да служи за показател за давността на инфекцията
• микробиологични изследвания: доказване наличието на подлежащи бактериални инфекции
• образна диагностика: при данни за органни увреждания се извършват ултразвуково изследване, компютърна томография и други
• ХИВ - изследване
• СПИН - изследвания

Терапията е комплексна и обикновено включва комбинация от няколко антивирусни лекарства за период от поне шест месеца с цел намаляване риска от развитие на лекарствена резистентност.

Използват се медикаменти от различни фармакологични групи, като подробна информация може да намерите в раздел Лечения:

• Лечение на СПИН

Допълнително се прилагат симптоматични средства (за лечение на висока температура, аналгетици, противовъзпалителни средства, витаминни добавки), при необходимост антибиотици, противогъбични средства, кортикостероиди.

Дефинитивно лечение при ХИВ инфекция към този момент не съществува. Целта на терапията е подобряване преживяемостта и качеството на живот на пациентите, забавяне на прогресията на болестта и намаляване на риска от развитие на усложнения.

Своевременното назначаване на подходяща, съобразена с индивидуалните особености при всеки пациент, терапия значително подобрява прогнозата.

Основните профилактични мерки са насочени към повишаване на здравната култура и информираност на населението по отношение на сериозността на проблема и предпазване от заразяване. В световен мащаб се провеждат многобройни кампании, насочени към информиране за рисковете от венозната наркомания, както и за необходимостта от използване на предпазни средства по време на полов акт.

Полезна информация по темата може да намерите в раздел Здравни проблеми:

• СПИН