Варицела с пневмония (J17.1*) МКБ B01.2

Първичното заразяване с Varicella-zoster virus (VZV), един от основните представители на херпесното семейство, води до типично клинично протичане, особено в детска възраст с развитието на характерен обрив и обща симптоматика.

При определени групи пациенти заболяването протича под формата на варицела с пневмония, като формата се отличава с ниска честота, относително доброкачествено протичане и представлява риск предимно за бременните жени и лицата с изразена имунна супресия.

Варицела с пневмония: особености, симптоми

Varicella-zoster virus представлява ДНК вирус с характерна морфология, патогенен единствено за хората и някои видове маймуни (инфекцията представлява антропоноза и единствен източник за разпространението и предаването на заразяването са хората), като показва ниска устойчивост спрямо въздействията на различни външни фактори.

Заразяването се осъществява главно по въздушно-капков механизъм, тъй като вирусите се откриват във високи нива в секрета, отделян от носоглътката при кихане, кашляне, говор. Възможно е предаване на болестта и по вертикален механизъм, от инфектираната майка на новороденото през плацентарната бариера.

Възприемчивостта на населението и контагиозният индекс са изключително високи, като свидетелство за това са данните, че над 90 % от населението след 15 годишна възраст е преболедувало.

Лещенка се развива при първична среща на организма с вируса на варицела зостер, като се приема становището, че вирусите могат да се запазят в латентно, неактивно състояние в продължение на години в организма и при определени условия (спад на имунитета) се активират, водейки до характерните за херпес зостер прояви.

Вирусите проникват през лигавиците на горните дихателни пътища и конюнктивата, като проявяват изразен афинитет към кожата (дермотропизъм) с изява на характерен обрив.

При определени условия е възможно разпространение на вирусите и дисеминиране в други органи и системи.

Засягане на белия дроб с развитието на пневмония се наблюдава при следните рискови групи пациенти:

• първична инфекция: първично заразяване след 15 годишна възраст
• бременни: бременността поставя лицата в рискова група, особено в последния триместър
• подлежащи заболявания: пациенти с хронични белодробни заболявания
• вредни навици: тютюнопушене, наркомании, алкохолизъм
• имунен дефицит: при понижена индивидуална имунологична резистентност в резултат от продължителна медикаментозна терапия, подлежащо системно заболяване, малигнени неоплазми и други
• вътреболнично заразяване: в интензиви, онкохематологични отделения на фона на имуносупресивна терапия и тежко увредено общо състояние на пациентите

Инкубационният период, отразяващ времето от заразяването и проникването на вирусните агенти, тяхното размножаване и изявата на първите болестни симптоми, е от порядъка на 11 до 21 (до 23) дни, най-често около две седмици, като признаците за засягане на белия дроб се изявяват най-често 2 до 10 дни след появата на характерния обрив.

Инфекцията при повечето пациенти стартира с леко до умерено повишение на телесната температура, катарални прояви, общо неразположение и отпадналост, липса на апетит.

Обривът засяга кожата на цялото тяло, като по-интензивен е в областта на лицето и туловището, рядко засяга дланите и стъпалата, започвайки като макулопапулозен обрив, преминаващ постепенно във везикули с бистро съдържимо. Постепенно везикулите преминават в пустули, които при завяхване се покриват с тъмни крусти (корички).

Отличителен белег за обрива е така нареченият псевдополиморфизъм, състоящ се в изява на обрива на няколко вълни, което означава, че във всеки момент от болестта по кожата на болния могат да се открият обривни единици от всеки стадий (макули, везикули, пустули, крусти).

Засягането на белия дроб протича с различна по тежест симптоматика от леки до потенциално застрашаващи живота на болния.

Изложени на по-висок риск са бременните жени, като в третия триместър инфекцията може да протече изключително тежко, може да предизвика преждевременно раждане, както и лицата с изразена имунна супресия.

Възможни са различни клинични прояви в хода на увреждането на белодробните структури, като например болки в гърлото, болка в гърдите, затруднено дишане, суха кашлица, плеврално триене, плеврален излив, интоксикационен синдром, общо неразположение.

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата при варицела с пневмония се основава на данните от епидемиологичните, клиничните и лабораторни изследвания.

Физикалните находки са характерни, в кръвната картина при част от пациентите се установяват левкопения с лимфоцитоза при нормална скорост на утаяване на еритроцитите. С висока информативна стойност са вирусологичните изследвания, като за изолиране на вируса се прилагат различни методики, най-често реакция за свързване на комплемента, ELISA и други.

За установяване на локализацията и тежестта на белодробните увреждания е уместно провеждане на образна диагностика, главно с помощта на рентгенография, при някои пациенти и на компютърна томография.

Диференциалната диагноза налага разграничаване от инфекциозни и неинфекциозни заболявания с идентично протичане, като например импетиго, строфулус, стрептококови и стафилококови инфекции, херпес зостер, хемосидероза, токсични увреждания и други.

Лечение при варицела с пневмония

Терапията включва различни фармакологични средства, като своевременното започване на подходящо лечение намалява значително рисковете от усложнения в дългосрочен план.

Прилагат се антивирусни лекарства перорално (при запазено общо състояние) или парентерално (при увредено общо състояние), главно ацикловир или валацикловир в подходяща доза и режим.

Прилагат се противовъзпалителни средства, агенти за лечение при висока температура, аналгетици (обезболяващи препарати), антитусивни средства и други.

Обривите се третират с локални средства, съдържащи противовирусни агенти, омазняващи и омекотяващи средства, противовъзпалителни и ускоряващи епителизацията препарати.

Прогнозата при варицела с пневмония се определя в зависимост от възрастта и общото състояние на пациента, давността и тежестта на проявите.

Разработена е ваксина, която се прилага подкожно на рисковите контингенти при определени обстоятелства.

Полезна информация по темата може да намерите в раздел Заболявания (Лещенка [varicella], МКБ J17.1 Пневмония при вирусни болести, класифицирани другаде).