Стрептококова инфекция, неуточнена МКБ A49.1

Стрептококова инфекция, неуточнена се причинява от група бактерии, наречени стрептококи.

Съществуват различни видове стрептококи и инфекциите, които те причиняват варират по тежест - от леки инфекции на гърлото до животозастрашаващи септицемии и токсичен шок.

Познати са много серогрупи стрептококи от група A до H и от K до T. Те са широко разпространени, устойчиви Грам-положителни, сферични или овални бактерии, които се подреждат във вид на верижки. Отделят ензими и токсини с важна роля в патогенезата на заболяванията, а именно:

• ензими - хемолизин, стрептолизин S (предизвиква хемолиза), стрептолизин O (с подчертани антигенни качества), стрептокиназа, стрептодорназа, хиалуронидаза, протеиназа, естераза, нуклеаза
• токсини - екзотоксин (еритрогенин) - предизвиква характерния обрив при скарлатина

Човекът е единственият източник на стрептококи. Те се намират в назофаринкса, кожата, чревния и гениталния тракт. Механизмът на предаване на инфекцията е въздушно-капков или контактно-битов. Боледуват всички възрастови групи - от новородени до възрастни.

Патогенезата зависи от етиологичния агент, механизмът на предаване на инфекцията и от клиничните последици. В повечето случаи процесът е локален, а при генерализирани форми се развиват септицемия и септичен шок.

Клиничната картина на стрептококовите инфекции е много разнообразна в зависимост от локализацията на болестния процес, от клиничната форма, от преморбидния статус на пациента, от реакцията на макроорганизма, от проведеното лечение и др.

Диагнозата се поставя чрез изолиране на причинителя от възпалителни огнища (гърло, очи, урина, кръв, фекалии, пустули, флегмони, лимфаденити и др.). Серологичните изследвания рядко се използват в клиничната практика.

Локалните форми на стрептококовите инфекции се лекуват амбулаторно. На хоспитализация подлежат тежките и генерализираните форми с токсични и други животозастрашаващи живота състояния като остър миокардит, дифузен нефрит, остра бъбречна недостатъчност, артрити и др.

Етиологичното лечение включва - пеницилин G, оксацилин, клоксацилин, макролиди, цефалоспорини, аминогликозиди, бисептол, рифампицин и др. Дозировката и продължителността на лечението зависят от клиничната форма и тежестта на заболяването.

Прогнозата на стафилококова инфекция, неуточнена е различна, в зависимост от формата на заболяването и проведеното лечение. Тя е тежка при токсичен септичен синдром, особено при сепсис шок синдром и при некротизиращия фасциит.