Стрептококова септицемия МКБ A40
Стрептококовата септицемия представлява тежко медицинско състояние, характеризиращо се с наличие на първично огнище на стрептококова инфекция и задължителна хематогенна дисеминация на причинителя, полиорганно увреждане и лоша еволюция.
Причинител на стрептококовата септицемия са Грам-положителните бактерии - стрептококи.
В повечето случаи септично болния човек не е заразен.
Сепсисът може да бъде резултат от екзогенно навлязла или ендогенно активирана инфекция.
Характерен за стрептококовата септицемия е големият клиничен полиморфизъм, както по отношение на клиничните прояви и синдроми, така и по отношение на клиничната му еволюция.
Клинично протича като:
- мълниеносен сепсис, септикопиемия с метастази
- остър ендокардит с гнойни метастази
- хроничен ендокардит (endocarditis lenta) - най-чест причинител е зеленеещият стрептокок и по-рядко фекалните стрептококи
- генерализирани метастази във всички органи
Основните клинични прояви включват:
- повишена температура с втрисане, като температурната крива е характерна и носи името септична крива
- увредено общо състояние с прогресираща интоксикация
- адинамия
- отслабване на тегло
- мускулни и ставни болки
- помрачено съзнание
Болният е отпуснат, сомнолентен или обратно - възбуден, еуфоричен и неадекватен. Друга характерна клинична проява е ранното увеличаване на черния дроб и слезката. Кожните промени се проявяват с разнообразни по локализация и характеристика кожни обриви. При стрептококовата септицемия се наблюдават възловидни лезии, така наречените възли на Ossler. Освен това дишането е учестено, сърдечната дейност е ускорена, тоновете са приглушени и има тенденция към артериална хипотония.
В напреднал стадий заболяването се характеризира с мултиорганен дисфункционален синдром - септична енцефалопатия, респираторен дистрес синдром, септичен ендокардит, септикотоксичен хепатит, засягане на бъбреците, половите органи и храносмилателната система.
Диагнозата се базира на клинико-лабораторните изследвания и микробиологичното изследване - изолиране на причинителя в хемокултура.
Задължителна при стрептококова септицемия е незабавната хоспитализация на болния в интензивно отделение. Провежда се етиологично лечение с антимикробни средства - антибиотици, химиотерапевтици. Използват се пеницилини, комбинирани с аминогликозиди. Патогенетичното лечение е много важно. Прилагат се и методи за прочистване на кръвта - плазмафереза, плазмаабсорбция и др. Извършва се също хирургично отстраняване на гнойното огнище, което е предизвикало септицемията.
Прогнозата е много сериозна. Въпреки съвременното лечение леталитетът продължава да бъде висок. Важно е навременно да бъдат лекувани заболяванията, които могат да се усложнят със сепсис.
В рубриката стрептококова септицемия са разгледани:
Септицемия, предизвикана от стрептокок група А
Септицемия, предизвикана от стрептокок група В
Септицемия, предизвикана от стрептокок група D
Септицемия, предизвикана от Streptococcus pneumoniae
Други стрептококови септицемии
Стрептококова септицемия, неуточнена
Коментари към Стрептококова септицемия МКБ A40