Стрептококова септицемия МКБ A40

Стрептококовата септицемия представлява тежко медицинско състояние, характеризиращо се с наличие на първично огнище на стрептококова инфекция и задължителна хематогенна дисеминация на причинителя, полиорганно увреждане и лоша еволюция.

Причинител на стрептококовата септицемия са Грам-положителните бактерии - стрептококи.

В повечето случаи септично болния човек не е заразен.

Сепсисът може да бъде резултат от екзогенно навлязла или ендогенно активирана инфекция.

Характерен за стрептококовата септицемия е големият клиничен полиморфизъм, както по отношение на клиничните прояви и синдроми, така и по отношение на клиничната му еволюция.

Клинично протича като:

• мълниеносен сепсис, септикопиемия с метастази
• остър ендокардит с гнойни метастази
• хроничен ендокардит (endocarditis lenta) - най-чест причинител е зеленеещият стрептокок и по-рядко фекалните стрептококи
• генерализирани метастази във всички органи

Основните клинични прояви включват:

• повишена температура с втрисане, като температурната крива е характерна и носи името септична крива
• увредено общо състояние с прогресираща интоксикация
• адинамия
• отслабване на тегло
• мускулни и ставни болки
• помрачено съзнание

Болният е отпуснат, сомнолентен или обратно - възбуден, еуфоричен и неадекватен. Друга характерна клинична проява е ранното увеличаване на черния дроб и слезката. Кожните промени се проявяват с разнообразни по локализация и характеристика кожни обриви. При стрептококовата септицемия се наблюдават възловидни лезии, така наречените възли на Ossler. Освен това дишането е учестено, сърдечната дейност е ускорена, тоновете са приглушени и има тенденция към артериална хипотония.

В напреднал стадий заболяването се характеризира с мултиорганен дисфункционален синдром - септична енцефалопатия, респираторен дистрес синдром, септичен ендокардит, септикотоксичен хепатит, засягане на бъбреците, половите органи и храносмилателната система.

Диагнозата се базира на клинико-лабораторните изследвания и микробиологичното изследване - изолиране на причинителя в хемокултура.

Задължителна при стрептококова септицемия е незабавната хоспитализация на болния в интензивно отделение. Провежда се етиологично лечение с антимикробни средства - антибиотици, химиотерапевтици. Използват се пеницилини, комбинирани с аминогликозиди. Патогенетичното лечение е много важно. Прилагат се и методи за прочистване на кръвта - плазмафереза, плазмаабсорбция и др. Извършва се също хирургично отстраняване на гнойното огнище, което е предизвикало септицемията.

Прогнозата е много сериозна. Въпреки съвременното лечение леталитетът продължава да бъде висок. Важно е навременно да бъдат лекувани заболяванията, които могат да се усложнят със сепсис.

В рубриката стрептококова септицемия са разгледани:

Септицемия, предизвикана от стрептокок група А

• мкб A40.0 - Септицемия, предизвикана от стрептокок група А

Септицемия, предизвикана от стрептокок група В

• мкб A40.1 - Септицемия, предизвикана от стрептокок група В

Септицемия, предизвикана от стрептокок група D

• мкб A40.2 - Септицемия, предизвикана от стрептокок група D

Септицемия, предизвикана от Streptococcus pneumoniae

• мкб A40.3 - Септицемия, предизвикана от Streptococcus pneumoniae

Други стрептококови септицемии

• мкб A40.8 - Други стрептококови септицемии

Стрептококова септицемия, неуточнена

• мкб A40.9 - Стрептококова септицемия, неуточнена