Синдром на Жубер

› Въведение

› Какво представлява синдромът на Жубер?

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Синдромът на Жубер представлява рядко генетично заболяване, което засяга развитието на малкия мозък и мозъчния ствол. Проявите обикновено започват в кърмаческа или ранна детска възраст и могат да включват понижен мускулен тонус, нарушения на координацията и движенията на очите, проблеми с дишането и забавено развитие. При част от засегнатите заболяването засяга и други органи, включително очите, бъбреците и черния дроб. Тежестта и протичането са различни при отделните пациенти и зависят от конкретната генетична форма и наличието на органни усложнения.

Какво представлява синдромът на Жубер?

Синдромът на Жубер (Joubert syndrome) е рядко генетично заболяване, което засяга предимно развитието и функцията на малкия мозък и мозъчния ствол. Характеризира се с типична структурна аномалия на мозъка, която при магнитнорезонансно изследване има характерен вид, известен като „знак на кътния зъб“ (molar tooth sign).

Заболяването може да се прояви още в кърмаческа или ранна детска възраст с нарушения в мускулния тонус, координацията и равновесието, забавено двигателно и психомоторно развитие, необичайни движения на очите и нарушения на дишането. Клиничната картина е силно вариабилна, като при някои деца неврологичните прояви са сравнително леки, докато при други заболяването води до значително нарушение на развитието.

При част от пациентите синдромът не се ограничава до нервната система. Възможно е да бъдат засегнати ретината, бъбреците, черният дроб и други органи, поради което синдромът на Жубер се разглежда като мултисистемно заболяване.

Синдромът принадлежи към групата на така наречените цилиопатии, представляващи генетични заболявания, при които е нарушена структурата или функцията на първичните реснички (цилии) на клетките. Тези структури имат важна роля за клетъчната сигнализация и нормалното развитие на редица органи.

Причини и рискови фактори

Синдромът на Жубер се причинява от генетични мутации, които нарушават функцията на първичните цилии. Установени са изменения в множество различни гени, свързани със заболяването, което обяснява голямото разнообразие в неговите прояви и тежест.

В повечето случаи синдромът се унаследява автозомно-рецесивно. Това означава, че детето трябва да наследи по едно патологично изменено копие на съответния ген от всеки родител. Родителите обикновено са здрави носители и нямат прояви на заболяването. Когато и двамата родители са носители на една и съща автозомно-рецесивна генетична промяна, при всяка бременност вероятността детето да бъде засегнато е 25 процента.

По-рядко някои форми на синдрома могат да имат Х-свързано унаследяване, при което генетичната промяна се намира върху Х-хромозомата.

Основният рисков фактор е фамилната обремененост с наличие на синдром на Жубер в семейството или доказано носителство на свързана с него патогенна генетична промяна. Рискът е по-висок и при родствени бракове, тъй като при биологично свързани родители е по-голяма вероятността двамата да носят една и съща рядка рецесивна мутация.

Симптоми

Симптомите при синдрома на Жубер могат да варират значително по вид и тежест. Обикновено първите прояви се установяват още през кърмаческата или ранната детска възраст, като са свързани предимно с нарушения във функцията на малкия мозък и мозъчния ствол.

Характерна ранна проява е пониженият мускулен тонус (хипотония). С израстването той може да бъде последван от атаксия с нарушение на равновесието и координацията, което причинява нестабилна походка и затруднения при извършване на целенасочени движения.

Често се наблюдава забавено двигателно и психомоторно развитие. Децата могат по-късно да започнат да седят, пълзят, ходят и говорят. Степента на интелектуално и когнитивно засягане е различна, от сравнително леко нарушение до значително изоставане в развитието.

Други характерни прояви включват нарушения на дишането, особено през първите месеци от живота с епизоди на учестено дишане (тахипнея) или временно спиране на дишането (апнея), необичайни движения на очите, включително нистагъм, нарушения на координацията и фината моторика, забавено развитие на речта, затруднения при хранене и преглъщане, особено в ранна възраст, промени в поведението и обучителни затруднения при част от засегнатите деца.

Тъй като синдромът на Жубер е мултисистемно заболяване, при някои пациенти се наблюдават и прояви извън нервната система. Възможни са нарушения на зрението вследствие на дистрофия на ретината, бъбречно засягане, чернодробна фиброза, както и определени аномалии на пръстите или лицево-челюстната област. Наличието им зависи до голяма степен от конкретната генетична форма на заболяването.

Усложнения

Усложненията при синдрома на Жубер зависят от тежестта на неврологичното засягане и от това дали са засегнати други органи. Някои от тях могат да се развиват постепенно, поради което пациентите се нуждаят от дългосрочно медицинско проследяване.

Сред възможните усложнения са трайни двигателни нарушения и атаксия, които могат да затруднят самостоятелното придвижване и ежедневните дейности. Забавянето в развитието, нарушенията на речта и когнитивните затруднения могат да повлияят обучението и социалното функциониране.

При малките деца нарушенията на дишането могат да бъдат особено значими. Тежките епизоди на апнея създават риск от недостатъчно снабдяване на организма с кислород и могат да изискват специализирано наблюдение и лечение.

Възможните усложнения включват още прогресиращо увреждане на зрението, хронично бъбречно заболяване, прогресираща чернодробна фиброза, която може да причини портална хипертония и свързаните с нея усложнения, аспирация и респираторни инфекции при изразени нарушения на преглъщането, проблеми с храненето и недостатъчно наддаване на тегло, ограничена самостоятелност при по-тежко неврологично засягане.

Не всички пациенти развиват тези усложнения. Поради значителната вариабилност на синдрома е важно проследяването да бъде съобразено с конкретните прояви при детето и да включва периодична оценка на неврологичната функция, зрението, бъбречната и чернодробната функция.

Диагноза и изследвания

Диагнозата на синдрома на Жубер се поставя въз основа на клиничните прояви, характерните промени при образно изследване на мозъка и резултатите от генетично изследване. Заболяването може да бъде заподозряно още през кърмаческата възраст при наличие на хипотония, нарушения на дишането, необичайни движения на очите и забавено психомоторно развитие.

Основно значение за диагнозата има магнитнорезонансната томография (МРТ) на мозъка. При нея се установява характерният „знак на кътния зъб“ (molar tooth sign), свързан с аномалии в развитието на малкия мозък и мозъчния ствол. Обикновено е налице недоразвитие или липса на част от средната структура на малкия мозък в комбинация с характерни промени на горните малкомозъчни крачета и междупедункуларната ямка.

Генетичното изследване може да установи патогенна промяна в някой от гените, свързани със синдрома. То подпомага потвърждаването на диагнозата, определянето на конкретната генетична форма и оценката на риска за други членове на семейството и при бъдещи бременности. При установена мутация се препоръчва генетична консултация.

Тъй като заболяването може да засегне различни органи, след поставяне на диагнозата обикновено се извършва допълнителна оценка, която според конкретния случай може да включва подробен неврологичен преглед и оценка на психомоторното развитие, офталмологичен преглед и изследвания на ретината и зрителната функция, изследване на бъбречната функция, анализ на урина и ехография на бъбреците, чернодробни функционални показатели и ехографско изследване на черния дроб, оценка на дишането и при необходимост изследване на съня, оценка на храненето, преглъщането, слуха и речевото развитие.

Лечение

Към момента няма специфично лечение, което да отстрани генетичната причина за синдрома на Жубер. Терапията е симптоматична и поддържаща и се определя индивидуално според възрастта, тежестта на заболяването и засегнатите органи.

В ранна детска възраст особено внимание се отделя на дихателните нарушения и проблемите с храненето и преглъщането. При изразени нарушения на дишането може да бъде необходимо наблюдение и специализирана респираторна подкрепа. При затруднено преглъщане се оценява рискът от аспирация и се предприемат подходящи мерки за осигуряване на безопасно и достатъчно хранене.

Важна част от лечението са ранната рехабилитация и терапиите за подпомагане на развитието.

Физиотерапията и кинезитерапията подпомагат двигателните умения, мускулния контрол, равновесието и координацията. Логопедичната терапия може да подпомогне развитието на речта, комуникацията и при необходимост функцията на преглъщането. Ерготерапията е насочена към развиване на уменията, необходими за ежедневните дейности и по-голяма самостоятелност.

При наличие на допълнително органно засягане се провежда съответното специализирано лечение. Бъбречните и чернодробните нарушения изискват продължително проследяване, а при напреднало органно увреждане може да се наложи специфична терапия, включително диализа или трансплантация в отделни тежки случаи. Зрителните нарушения също изискват редовно наблюдение от офталмолог.

Грижите за пациентите със синдром на Жубер обикновено са мултидисциплинарни и могат да включват педиатър, детски невролог, медицински генетик, офталмолог, нефролог, гастроентеролог или хепатолог, рехабилитатор, логопед и други специалисти според конкретните прояви.

Редовното проследяване е важно, тъй като някои усложнения, особено бъбречните, чернодробните и очните, могат да се проявят или да прогресират с възрастта.

Прогноза

Прогнозата при синдрома на Жубер е индивидуална и зависи от тежестта на неврологичните нарушения и наличието на бъбречно, чернодробно, зрително или друго органно засягане. При по-леките форми и подходяща рехабилитация някои пациенти постигат значителна степен на самостоятелност. При тежките форми усложненията могат съществено да повлияят качеството и продължителността на живота.

Изображения: freepik.com