Други стрептококови септицемии МКБ A40.8

Други стрептококови септицемии са тежко протичащи медицински състояния, които се причиняват най-често от β-хемолитични стрептококи групи C, F и G, въпреки че пълна хемолиза предизвикват щамове от общо 18 серогрупи. Те са част от нормалната флора, но при определени условия могат да предизвикат заболявания.

Streptococcus equisimilis (група С) подобно на стрептококите от група А причиняват фарингит, който рядко се усложнява с гломерулонефрит.

Streptococcus anginosus, който продуцира антигени на групи C, F и G колонизират орофаринкса, гастроинтестиналния тракт и половите органи. Предизвикват най-често абсцеси, тонзилофарингити, сепсис.

Септицемията е обща гнойна инфекция на организма, при която в кръвообращението нахлуват голямо количество вирулентни бактерии. Те потискат хуморалните и клетъчни защитни механизми чрез бързо и непрекъснато размножаване в първичното огнище и малките кръвоносни съдове или чрез образуване на вторични метастатични гнойни огнища, които са резервоар на ново нахлуване в кръвообращението.

Хемолитичните стрептококи от групите C, F и G могат да бъдат причина за развитие на други стрептококови септицемии.

Най-често това се случва след навлизане на бактериите и техните токсини в кръвообращението от едно първично огнище.

Според клиничното си протичане стрептококовата септицемия може да бъде мълниеносна, остра, подостра и хронична.

Преболедували или в момента боледуващи от изгаряния, шок, анемии, заболявания, свързани с недоимъчно хранене - авитаминози, ендокринни заболявания (диабет, болест на Иценко - Къшинг, тиреотоксикоза), заболявания на кръвотворната система (левкемии, хеморагични диатези, СПИН) е много по-вероятно да развият сепсис, отколкото здравите хора.

В ранния стадий на други стрептококови септицемии най-активно участие в защитните реакции вземат левкоцитите и моноцитите, като с помощта на бактерицидните качества на серума фагоцитират навлезлите в кръвообращението микроорганизми. По-късно се включват Т- и В-лимфоцитите.

Един патогенетичен фактор трудно би предизвикал развитие на сепсис, докато съчетанието на няколко фактора или условия са предпоставка за развитие на обща гнойна инфекция, която поради потискане на имунната система не създава имунитет и няма типична характеристика.

Клиниката на септицемия, предизвикана от стрептококи група C, F и G не се различава от останалите септицемии. Характеризира се с рязко влошаване на общото състояние на организма, хиперфебрилитет (с малки денонощни колебания от 1 - 2°С), силно увредено общо състояние, ускорена сърдечна честота, учестено дишане, замъглено съзнание, хепатоспленомегалия, иктер, поява на ДИК-синдром.

Диагнозата се поставя на базата на клиничната картина, лабораторни показатели, микробиологично изследване. Особено важни показатели за възможно настъпила септицемия са задълбочаване на местен гноен първичен процес, повишаване на температурата до 40-41°С с треска, влошаване на общото състояние, нарушения на функциите на жизненоважни органи, поява на жълтеница и увеличени черен дроб и слезка, положителни хемокултури.

Лечението на други стрептококови септицемии е комплексно и включва хирургична обработка на първичните огнища, комбинация от широкоспектърни антибиотици в максимално допустими дози, поддържане функциите на жизненоважните органи.