Лениви черва

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми и усложнения при лениви черва

› Диагноза

› Лечение при лениви черва

› Прогноза

Въведение

Синдромът на ленивите черва, познат още като мързеливи черва, бавни черва и други жаргонни термини, по същество представлява вид функционален, първичен запек. Макар да не е точна диагноза, при това състояние се нарушават функциите на дебелото черво, пасажът преминава по-бавно, налице е склонност към констипация, твърди изпражнения и свързаните с това последици.

Причини и рискови фактори

Причините за поява на лениви черва могат да са многобройни, като сред едни от най-честите се включват:

• злоупотреба с лаксативи: най-честата, водеща причина за развитие на синдром на ленивите черва е злоупотреба с лаксативи (продукти, съдържащи сена, бизакодил и други). Много по-често се засягат жените, особено в активна и напреднала възраст
• прием на лекарства: продължителният прием на някои медикаменти, например опиоидни аналгетици за лечение на хронична болка, се асоциира с развитие на констипация и синдром на ленивите черва

• фибри: недостатъчният прием на фибри се асоциира с повишен риск от запек, докато приемът на твърде високи количества при недостатъчен прием на течности стимулира развитието на лениви черва, затруднява дефекацията и съдейства за формирането на твърди изпражнения
• синдром на раздразнените черва: обикновено състоянието протича с диария, но при част от засегнатите се развиват констипация и лениви черва
• заболявания на щитовидната жлеза: при хипофункция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм), както и в хода на лечение на хипертиреоидизъм, може да се развие синдром на ленивите черва
• други причини: увреждането на нерви и мускули по хода на дебелото черво, дисбактериоза (промени в нормалната чревна флора и разрастване на патогенни колонии), нарушения в нивата на кръвната захар, както и редица други фактори могат да съдействат за развитието на синдром на ленивите черва

Установяването на причината, провокира оплакванията при лениви черва, има изключително важна роля в изготвянето на последващия терапевтичен план.

Симптоми и усложнения при лениви черва

Синдромът на ленивите черва протича с някои изключително характерни оплаквания, а именно запек и рядко изхождане (наличие на изхождания по-рядко от три пъти в седмицата), изхождане на по-малко като количество и по-твърди като консистенция фекални маси, болезнена дефекация (болка при изхождане), наличие на коремна болка, подуване, дискомфорт, гадене.

Водеща клинична проява е запекът, който е неразличим от другите форми на констипация. Рядко са налице други оплаквания, като при тяхното наличие може да се подпомогне установяването на причината за лениви черва.

Усложненията са свързаните с рисковете, които крие хроничната констипация, а именно поява или влошаване на хемороиди, анална фисура, обструкция по хода на интестиналния тракт, влошаване на качеството на живот, социална изолация и много други.

Диагноза

Липсва специфичен метод и маркер за потвърждаване на диагнозата при синдром на ленивите черва, като в масовия случай диагнозата се поставя по метода на изключването. За целта е необходимо назначаване на подходящи клинични, лабораторни и образни изследвания за изключване на вероятно друго подлежащо заболяване, предизвикващо оплакванията:

• разпит и преглед: подробна информация за хранителните навици, физическата активност, субективните оплаквания. Към диагнозата насочват данните за запек и по-рядко от три пъти седмично изхождане, наличие на твърди изпражнения, усещане за непълно изхождане и запушване в областта около ануса, липса на други причини за запек. При физикалния преглед се палпира коремната стена, извършва се изследване на ректума и ануса за установяване на патологии
• лабораторни изследвания: липсват специфични промени в лабораторните показатели при наличие на лениви черва, като изследванията се назначават главно за детекция на други подлежащи отклонения и евентуално подпомагане установяването на причините, провокирали състоянието. Назначават се пълна кръвна картина, маркери на възпалението, чернодробни ензими, може да се извърши и фекален тест (за установяване на окултни кръвоизливи, бактериална инфекция и други)
• образни и инструментални изследвания: ехографията и компютърната томография обикновено са без отклонения. За изключване на процес по хода на интестиналния тракт при някои пациенти може да се наложи извършване на колоноскопия

Диференциалната диагноза е широка, но най-общо състоянието следва да се разграничи от другите видове запек, като синдромът на ленивите черва се счита, че е причина за около 20 до 25 процента от случаите на констипация.

Лечение при лениви черва

Лечението при синдрома на ленивите черва се определя строго индивидуално и обикновено се съобразява с причините, провокирали оплакванията. Най-често терапията включва комбинация от следните подходи:

• промени в храненето: препоръчва се прием на оптимални количества фибри (ниските нива водят до запек, а приемът на твърде високи нива може да направи изпражненията още по-твърди), пресни плодове и зеленчуци, семена, ядки, прием на достатъчно течности. В много от случаите ограничаването прием на млечни храни, трансмазнини и фаст фууд се асоциира с подобрение на оплакванията
• натурални лаксативи: прием на няколко чаши зелен чай се асоциира с подобряване на храносмилането. Естествени продукти с мек лаксативен ефект са листата от арганово дърво, семена от чия, зеленолистни зеленчуци, рициново масло, като приемани в малки количества не крият риск от развитие на зависимост от интестиналния тракт към тях и могат да подобрят дефекацията

• пробиотици: повишен прием на храни, съдържащи пробиотици или прием под формата на добавки се асоциира с подобряване на процесите на храносмилането и съответно облекчаване на оплакванията от констипация и подуване
• регулярна физическа активност: леките ежедневни упражнения подобряват кръвообращението, мускулната активност и при някои пациенти водят до подобряване на оплакванията, особено в комбинация с промени в храненето
• клизма: при клизма се инжектира течност в рекутима, чрез която се промиват червата и се подпомага дефекацията. Не бива да се прилага твърде често във връзка с някои рискове
• биофийдбек: с помощта на методите на биофийдбек при част от засегнатите се съобщава за постигане на подобрение в оплакванията чрез специфични мерки и обучение за по-добро усещане на собственото тяло
• колостомия: в много редки случаи, при наличие на тежка констипация и риск от усложнения (обструкция и запушване на червата) може да се премине към хирургично лечение и поставяне на колостома, при която част от дебелото черво се отвежда през отвор в коремната стена и фекалните маси се събират в специална торбичка

За постигане на задоволителни резултати, осигуряване на нормална дейност на храносмилателната система и облекчаване комфорта на пациентите често се налага комплексен подход, като една от първите стъпки е преустановяване приема на лаксативи, промени в храненето, прием на достатъчно течности и ежедневна физическа активност.

Прогноза

Въпреки липсата на дефинитивно, специфично лечение и честите затруднения в идентифицирането на причините, провокирали синдрома на ленивите черва, в дългосрочен план състоянието подлежи на контрол и може да бъде регулирано с общи мерки, промени в храненето или подходяща медикаментозна терапия.

Изображения: freepik.com