Пирей

Пирей (Agropyrum repens) е тревисто моногогодишно растение, принадлежащо към семейство Житни (Poaceae, Gramineae). Други наименования на пирея са троскот, пълзящ пирей, пир, айрък, капладжа, житняк, белузнак, трева пирен, кучешка трева, пирен, потрепваща трева. Синоними на растението на латински език са: Elytrigia repens, Triticum repens, Elymus repen.

Наименованието "агропирум" идва от гръцката дума agros - нива, или от agrios - диво, и pyros - пшеница, т.е. дива пшеница, тъй като този род е много близък до пшеницата.

Устройство на пирей

Стъблото на растението е кухо, цилиндрично, гладко, членесто. На места има плътни, пръстеновидни удебеления, от които водят началото си листата му. Достига на височина от 40 см. до 1,5 метра. Има силно развито, шнуровидно, пълзящо коренище. Когато растението се приема като плевел (зависи къде вирее) е изключително трудно изкореняването му, заради растежа на корена. Листата са плоски, лентовидни, тесни, оцветени в зелено или сивозелено, с гладки голи или влакнести влагалища. Дълги са 15-40 см., широки 3-10 мм.

Цветният шип е дълъг 10-30 см. На него са разположени класчета с дължина 1-2 см., 5-7 мм. широки и 3 мм. дебели, в които са разположени цветчетата. Оцветени са сивозелено, зелено или леко виолетово. Покривната люспа на класчетата е 7 до 12 мм дълга, обикновено без осил или само с един къс. Те са организирани в сложни, линейни, двуредни, рехави класове. Цветовете на растението са събрани от 3 до 9 в широколанцетните класчета. Цъфтежът е през месеците юни, юли до август в северните райони. Плодът на пирея е зърно.

Изображение: Matt Lavin from Bozeman, Montana, USA, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons; Radu Chibzii from Chisinau, Republic of Moldova, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Разпространение на пирей

Тревистото растение е разпространено в повечето страни в Европа, Австралия, Северна и Южна Америка, Аляска, Азия, Северозападна Африка и някои области на Арктика. Вирее на песъчливи места, пасища, ливади, ниви, край огради и пътища, по необработени и открити места, по влажни терени, тревисти места. В България се среща на надморска височина до 1500 метра.

Той е пригоден за развитие в райони с умерен северен климат, като там се използва за фураж или за контрол на ерозията.

Използваема част на пирей

Части от растението, които се използват са коренищата му. Зелената му маса се приема от някои животни като фураж.

Химичен състав на пирей

Растението съдържа етерично масло, манит, полизахарида тритицин, глюкованилин, агропирен, белтъчни вещества, мазнини, етерично масло, витамин C, провитамин A, тиамин (витамин B1), инозит, инулин, левулоза, горчиви вещества, 10% слузни вещества, малко количество сапонини, млечна киселина, клей, киселинни малати, минерали - хром, желязо, магнезий, кобалт, силиций, фосфор, цинк и калий, около 3% фруктоза, ванилин, 10% гумоподобно, съдържащо азот вещество, D-фруктоза, органични киселини и др.

Лечебни свойства и приложение на пирей

Действия на пирей

• отхрачващо;
• противовъзпалително;
• диуретично;
• слабително;
• успокояващо средство.

Изображение: Matt Lavin from Bozeman, Montana, USA, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

На сапонините и етеричното масло се дължи втечняващото и отхрачващото действие на пирея. Отново на маслото се дължат противовъзпалителните му свойства. Инулинът в билката действа диуретично. Приема се при песъчинки в бъбреците и пикочния мехур, цистит, възпаления на стомаха и червата. Външно се прилага, под формата на лапи при кожни обриви и отоци.

Приготвяне на билката за употреба

Корените на растението се изваждат рано на пролет (преди развитието му - април месец) или на есен (след узряване на семената му - август - септември месец). След това се измиват и нарязват на дължина около 20 см. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 50 градуса. Така изсушените коренища имат жълтеникав цвят, сладникав вкус, характерна миризма и влажност до 12%. Опаковат се и се съхраняват в сухо, проветриво и сенчесто място.

Начин на приготвяне и начин на прием на пирей

• 2 супени лъжици от билката се варят 10 минути в половин литър вода. Отварата се приема 4 пъти на ден, преди ядене, по 1 винена чаша
• студено извличане - 2 чаени лъжички ситно нарязани корени се заливат с 200 мл студена вода. Така престояват 12 часа. След прецеждане корените на ново се залива, но с чаша вряща вода. След 10 мин двата извлека се смесват. Полученият чай представлява дозата за един ден
• 2 супени лъжици от билката врат 2 минути в 500 грама вода. След изстиване се прецежда и се пие 3 пъти дневно по 120 грама преди ядене.
• при пясък в бъбреците в продължение на 10 дни 3 пъти дневно се пие по една кафена чашка отвара от пирей.
• бани: 150 грама коренища се загряват в 5 литра вода, добавя се студена вода във ваната и се разрежда до 37 ° C. Външно ,при някои кожни болести, рахит, хемороиди, са показани баните, като целият курс на лечение включва 10-15 такива.

Приложение на пирей в народната медицина

• подагра;
• безплодие;
• чернодробни заболявания;
• кашлица;
• ревматизъм;
• артрит;
• нарушено храносмилане;
• загуба на апетит;
• кожни заболявания;
• отоци;
• средство за изпотяване, прието под формата на чай;
• бъбречни заболявания;
• пясък в бъбреците;
• пясък в пикочния мехур;
• възпаление на пикочния мехур;
• асцит при чернодробна цироза;
• простатит;
• гастрит;
• воднянка;
• бронхит;
• жлъчни камъни;
• хроничен запек;
• хемороиди;
• напикаване;
• пневмонии;
• нарушена обмяна на веществата;
• рахит.

Изображение: Juta.lopp, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Пиреят се приема под формата на отвара, чай, бани с отвара от билката, външно приложение на лапи от нея.

Листната маса и корените се използват за фураж от много тревопасни животни, които ги консумират когато са млади, а като остарели не ги докосват. Семената са храна на няколко вида птици. С растението се хранят и различни видове гъсеници.

Сокът от корените на пирей се консумира и влияе благоприятно при цирозен черен дроб и жълтеница. Поради високото си съдържание на минерали и витамини, хората обичат да приемат отвара от пирей през пролетта. Тя им действа тонизиращо след дългата зима. Високото съдържание на хранителни вещества в билката, придават черен цвят на получената течност при варенето й.

Изследвания са доказали, че инулинът в пирея контролира нивата на кръвната захар и оказва стимулиращо действие върху черния дроб в процеса на производство на жлъчка. Билката има свойството да чисти организма от токсини, благодарение на диуретичния и слабителния си ефект. Семената й се използват при кожни заболявания и като диуретик.

Интересно за пирей

В Русия и Индия, билката е популярно средство за лечение на рак. В Северна Америка тя се използва като диуретик, леко слабително и като пречистваща кръвта. Използва се и от западните, и от китайските лечители като билка за детоксикация, особено в комбинация с други билки като глухарче, за да се балансира нейното силно изчистващо действие.

В средновековието, изсушените корени са били използвани като тамян. В Австрия са прилагани при треска, приети като чай или сироп, накиснати в студена вода или външно наложени. Изсушени и смлени са влагани в рецепти за направата на хляб.

Когато кучетата имат стомашни проблеми и болки, търсят пирея и го дъвчат. Така облекчават болката и неразположението си. От тук идва и едно от имената на билката - „кучешка трева”.

Заглавно изображение: NY State IPM Program at Cornell University from New York, USA, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons