Краниотомия

› Въведение

› Анатомия и физиология

› Индикации за краниотомия

› Контраиндикации за краниотомия

› Техники за краниотомия

› Усложнения при краниотомия

› Възстановяване след краниотомия

Краниотомия представлява хирургично отстраняване на част от кост от черепа, за да се стигне до мозъчната тъкан, която може да бъде засегната от различни заболявания и спешни състояния. Използват се специализирани инструменти за отстраняване на част от костта, наречена костен клапан. Костният клапан се отстранява временно и след това се поставя обратно на мястото му след операция на мозъка.

Въведение

Краниотомията е хирургична процедура, при която част от черепа се отстранява временно, за да се разкрие мозъкът и да се извърши вътречерепна процедура. Най-често срещаните състояния, които могат да бъдат лекувани чрез този подход, включват мозъчни тумори, аневризми, артериовенозни малформации, субдурални емпиеми, субдурални хематоми и вътречерепни хематоми.

Използват се специализирани инструменти и оборудване за отстраняване на костната част, известна като костен клапан. Костният клапан се отстранява временно , поставя се поставя върху хирургичната маса с инструменти и след това се поставя отново след приключване на мозъчната операция.

В някои случаи, в зависимост от показанията за процедурата, костта може да бъде изхвърлена, съхранявана в коремната кухина или консервирана при условия на студено съхранение. Ако костният клапан се изхвърли или не се замени по време на същата операция, процедурата се нарича краниектомия.

При декомпресивна краниектомия, използвана за лечение на злокачествен мозъчен оток, костният клапан се поставя обратно няколко седмици след като мозъчният оток е отшумял.

Хирургичната процедура за реконструкция и заместване на костния капак в черепа по време на втора интервенция е известна като краниопластика.

От историческа гледна точка, черепните интервенции варират от трепанация с единична дупка до много по-голяма краниектомия. Съвременните краниотомии се извършват чрез свързване на серия от дупки. Въпреки че трепанацията е най-старата известна техника за черепна хирургия има данни датиращи още отпреди 2300 години за извършване на сходни процедури.

Анатомия и физиология

Нужно е разбиране на анатомията и физиологията на черепа, за да се извърши краниотомия с минимален риск от усложнения. Видът краниотомия е наименуван на черепната кост, която е повдигната. Типичните черепни кости, избрани за краниотомия, включват:

• фронтална
• париетална
• темпорална
• тилна кост

В зависимост от местоположението на патологията, която трябва да се третира, могат да се използват супратенториални или инфратенториални краниотомии.

Фронтална краниотомия се използва за достъп до предната черепна основа и фронталния лоб на мозъка за подходи към тумори на трети вентрикул или селарната област, например краниофарингиоми, тумори на фронталния лоб и възстановяване на фистули на цереброспиналната течност.

Индикации за краниотомия

Най-често краниотомия се извършва, за да се вземе проба от мозъчна тъкан за изследване. Процедурата може да се извърши за лечение на състояние, което засяга мозъка.

Краниотомиите са най-често срещаните операции, използвани за отстраняване на мозъчни тумори. Мозъчният тумор може да окаже натиск върху черепа или а причини гърчове или други симптоми. Премахването на част от черепа по време на краниотомия дава на хирурга достъп до мозъка, за да отстрани тумора. Понякога е необходима краниотомия, когато ракът, който започва в друга част на тялото, се разпространява в мозъка.

Друга индикация за извършване на краниотомия, е кървене в мозъка, известно като кръвоизлив, или ако е необходимо да се отстранят кръвни съсиреци в мозъка. Процедурата се извършва също и при лечение на неправилно образуване на кръвоносни съдове, известно като съдова малформация. Ако нараняване или инсулт са причинили подуване на мозъка, краниотомията може да облекчи натиска върху мозъка.

Контраиндикации за краниотомия

Малкото противопоказания за извършване на краниотомия, които са идентифицирани, включват:

• Висок анестезиологичен риск (напреднала възраст, тежки съпътстващи заболявания)
• Тежък системен колапс (сепсис, мултиорганна недостатъчност)
• Нарушения на коагулацията

Абсолютно противопоказания за краниотомия е отказът на пациента за извършване на процедурата.

Техники за краниотомия

Съществуват няколко вида краниотомии. Видът краниотомия, който се използва, зависи от това коя област на черепа се отстранява за лечение. Видовете краниотоми включват:

• Бифронтлна краниотомия - хирургът премахва част от предната част на черепа зад линията на косата. Това може да се направи за лечение на мозъчна аневризма.
• Супраорбитална краниотомия - тази операция включва премахване на област от черепа точно над очната кухина. Отворът обикновено се прави през малък разрез, скрит във веждата, поради което понякога се нарича краниотомия на веждата. Този подход позволява на хирурзите да достичнат до предната част на мозъка и основата на черепа, за да се лекуват състояния като мозъчни тумори или аневризми, като същевременно поддържат белега по-малко видим и ограничават размера на костния отвор.
• Птерионална краниотомия - хирургът премахва част от черепа отстрани на главата пред и над ухото. Друго наименование за този вид операция е фронтотемпорана краниотомия. Птерионалната краниотомия може да се извърши за лечение на мозъчни аневризми, мозъчни тумори, кръвни съсиреци, епилепсия и артериовенозни малформации.
• Субокципитална краниотомия - хирургът премахва част от основата на черепа в долната област на задната част на главата. Този вид краниотомия се извършва за лечение на състояние, при което мозъчната тъкан се простира в гръбначния канал, известно като малформация на Киари. Тя може да лекува също мозъчни тумори, аневризми, кавернозни малформации и артериовенозни малформации.
• Краниотомия на средната черепна ямка - хирург прави отвор в черепа точно над ухото. Това му позволява да достигне до средната част на мозъчната основа, наречена средна черепна ямка. Хирурзите често използват този подход за отстраняване на по-малки тумори или за лечение на проблеми във вътрешния ушен канал и близката кост.
• Орбитозигоматичен подход - хирургът премахва малки части от очната кухина и скулата за по-добър достъп. Използва се при сложни тумори или проблеми с кръвоносните съдове. Този подход помага на хирурга да достигне до дълбоки или труднодостъпни области в основата на черепа. Подходът намалява необходимостта от движение или натиск върху мозъчната тъкан.

Усложнения при краниотомия

Рисковете при краниотомия варират в зависимост от вида на операцията. Като цяло, рисковете могат да включват:

• Промени във формата на черепа
• Изтръпване
• Промени в обонянието или зрението
• Болка при дъвчене
• Кървене или образуване на кръвни съсиреци
• Промени в кръвното налягане
• Припадъци
• Слабост и проблеми с равновесието и координацията
• Проблеми с мисленето, включително загуба на паметта

Инфекции след краниотомия са възможни, макар и не много чести. Може да възникне изтичане на течността, която обгражда мозъка и гръбначния мозък. Това е известно като изтичане на цереброспинална течност (ликвор).

Възстановяване след краниотомия

След краниотомия, от черепа може да излиза малка тръбичка (дренаж). Това е дренаж, който позволява да не се събира течност в черепа. Дренажите обикновено се отстраняват след няколко дни.

Около 1 до 3 дни след операцията може пациентите да се нуждаят от образно изследване, например ЯМР или компютърна томография. Това изследване може да покаже на хирурга дали туморът е бил напълно отстранен.

Продължителността на болничния престой може да варира в зависимост от причината за операцията, общото състояние на пациента и дали има нужда от допълнително лечение. На пациентите може да им са нужни няколко месеца, за да се възстановят напълно след краниотомия.

Ако пациентът приема лекарства за разреждане на кръвта и тези лекарства са били спрени преди процедурата, то трябва да се възобнови приема им след процедурата.

Резултати

След краниотомия ще трябват последващи прегледи при лекуващия лекар. При наличие на някаква симптоматика следоперативно , трябва да бъде уведомен медицинския екип.

По време на операцията, проба от тумора е изпратена за хистологично изследване. Това изследване може да определи вида на тумора и какво последващо лечение може да е необходимо.

Някои хора се нуждаят от лъчетерапия или химиотерапия след краниотомия за лечение на мозъчен тумор.

Дългосрочни странични ефекти от краниотомията варират от човек на човек и зависят от вида на операцията и възстановяването.

• Главоболие и чувствителност - някои хора имат продължително главоболие или усещане за стягане или странно усещане на мястото на операцията. Това може да е свързано с белези, дразнене на нервите или промени в налягането на течностите. В някои случаи дискомфортът може да продължи месеци или дори години.
• Изтръпване или мравучкане - изтръпването около разреза е често срещано, особено близо до челото, слепоочието или зад ухото. Често избледнява с времето, но понякога може да продължи или да се усеща необичайно при допир.
• Припадъци - някои хора развиват припадъци след операция, особено ако е била засегната мозъчна тъкан. Може да е необходима продължителна употреба на лекарства против припадъци.
• Когнитивни или емоционални промени - може да възникнат промени в паметта, вниманието, настроението или личността, ако са били засегнати определени области на мозъка. Умора или забавено мислене също могат да се появят по време на възстановяване.

Изображения: freepik.com