Менингококова инфекция

от 13 март 2015г., обновено на 08 дек 2022г.

Менингококовата инфекция е заразно бактериално заболяване, което се причинява от менингококови бактерии.

Причинителите на менингококовата инфекция са Грам - отрицателни диплококи - Neisseria meningitides, от род Neisseria. Менингококите се изолират от носоглътката, кръв, ликвор. Те отделят силен ендотоксин.

Менингококовите инфекции предизвикват заболявания с полиморфна клинична картина: назофарингит, гноен менингит, менингоенцелафалит, менингококов сепсис.

Източник на заразата са болните и здравите носители, които излъчват причинителите с респираторни капки от носа и гърлото. Заразяването се осъществява по въздушно-капков път. Възприемчивостта е ниска, най-засегнати са децата до 6-годишна възраст. Заболяванията са с подчертана есенно-зимно-пролетна сезонност.

Основният път на разпространение на менингококовата инфекция е кръвният, при който менингококите попадат в кръвния ток и предизвикват бактериемия. Настъпва масивен разпад на менингококите - ендотоксинемия.

Инкубационният период е от 2 - 10 дни, средно 2 - 4 дни.

Различават се локализирани форми на заболяването, както и генерализирани и редки форми.

Менингококовата инфекция започва с повишена температура, болки и парене при преглъщане, рядко с главоболие. При единични случаи може да се наблюдава херпес по устните и нехеморагичен обрив.

Менингококвият менингит започва с висока температура, втрисане, главоболие, повръщане и неспокоен сън. По-рядко се наблюдават и отпадни явления - парези и парализи. Появява се хиперестезия. У кърмачета заболяването може да започне направо с епилептиформени гърчове.

Менингококови менингоенцефалити и енцефалити протичат тежко, с подчертана огнищна симптоматика. Менингорадикулерният синдром се задържа по-дълго време. Температурата остава субфебрилна за дълъг период. Ликворният синдром може да персистира с месеци.

Усложнения настъпват при късно започнато и неправилно провеждано лечение. Може да настъпи глухота, засягане на слуховия нерв и други черепно-мозъчни нерви.

Диагнозата се поставя на базата на клинико-епидемиологична картина и клинико-лабараторни данни. Диагнозата се потвърждава чрез микробиологичното изследване.

Лечението на менингококовата инфекция е комплексно. Етиологичното лечение се провежда с антибиотици от групата на пеницилините. При чувствителност към пеницилините се прилагат антибиотици от групата на макролидите или цефалоспорините. Патогенетичното лечение включва борба с циркулаторните нарушения, борба с дихателната недостатъчност, борба с мозъчния оток. Прилагат се сърдечни гликозиди, вазоактивни препарати, корекция на метаболитните нарушения, при гърчови състояния - бензодиазепини. Симптоматичното лечение е с антипиретици, аналгетици и витаминотерапия.

Прогнозата е добра при назофарингитите. При менингитите леталитетът е 1 - 2 %. Лоша е прогнозата при менингококовия сепсис.

В рубриката менингококова инфекция са разгледани:

Менингококов менингит (G01*)