Остра менингококцемия МКБ A39.2

Остра менингококцемия е състояние, което възниква при навлизане на бактерията Neisseria meningitidis, заедно с токсините й в кръвообращението, където попадайки в различни органи и системи, причинява редица патологични реакции и в крайна сметка води до септичен шок.

Началото на менингококовия сепсис е остро. Започва с втрисане и повишаване на температурата до 39-40°С. Температурата има интермитиращ характер.

Общата интоксикация е силно изразена - главоболие, безапетитие, задух, цианоза, тахикардия, хипотония, намалена диуреза.

Налице са данни за полиорганна недостатъчност със синдрома на системен възпалителен отговор (SIRS) и сепсис. Възможна е еволюция в тежък сепсис и септичен шок.

При кърмачета в хода на заболяването има парентерална диария. Още първият ден на заболяването започва с менингококов екзантем - петехии, розеоли или петехиални и/или звездовидни хеморагични ефлоресценции с диаметър от 3 до 5 mm.

Могат да се появят и обширни кръвоизливи, екхимози, нерядко с некрози по кожата в центъра им. Обривът е максимално интензивен по крайниците, трупа, седалището, колената, клепачите, склерите, той обхваща лицето и горните крайници.

Розеоло-петехиалните обриви изчезват за 5-6 дни, но големите хеморагично-некротични изменения преминават бавно.

Налице са хепатомегалия и спленомегалия.

Острата менингококцемия протича най-често в съчетание с менингит, но при 5-10% от болните липсват менингеални признаци.

Кръвната картина показва изразена левкоцитоза, екстремно олевяване на неутрофилите, тромбоцитопения с ускорено СУЕ. При развитие на дисеминирана интравазална коагулопатия (ДИК-синдром) се откриват характерни промени във факторите на кръвосъсирването.

Лечението на остра менингококцемия задължително се провежда в болнична обстановка, интензивен сектор на инфекциозно отделени, като се прилагат антибиотици за борба с инфекцията, както и патогенетични средства, които облекчават останалите усложнения.