Менингококова инфекция, неуточнена МКБ A39.9

Менингококова инфекция, неуточнена включва група заболявания, причинени от менингококи, които засягат или само нервната система, като менингити и менингоенцефалити, или предизвикват септицемия с различна тежест и изход.

Причинителите са Neisseria meningitidis, Грам-отрицателни диплококи, разположени в чифтове.

Менингококовата болест е антропоноза. Източник на инфекцията е само човекът - носител на менингококи, болен от менингококов назофарингит, болен от менингококцемия и други форми на менингококовата инфекция. Смята се, че на един болен с клинично изявена форма на заболяването се падат до 200 и повече носители на менингококи. Продължителността на здравото заразоносителство е около 2 до 6 седмици. Възприемчивостта е всеобща, но се засягат предимно деца до 5 години и възрастта от 15 до 30 години. Инфекцията се предава по въздушно-капков път. Заболяването има зимно-пролетна сезонност.

Инкубационният период е 2 - 7 дена, средно 3 дни.

Входна врата са горните дихателни пътища, където става размножаването на причинителите и оформянето на възпалително огнище.

Най-често менингококите не предизвикват болестни изменения, т.е. настъпва здраво заразоносителство - 90% - 95% от случаите.

В други случаи те причиняват катарално възпаление – назофарингит, срещащо се при 5% - 10%.

При преодоляване бариерата на лигавиците менингококите нахлуват в кръвта, развива се бактериемия, която е причина за появата на вторични огнища в еднокарда, ставите, меките мозъчни обвивки и др. При разпадането на бактериите се отделят ендотоксини, които са причина за интоксикацията и за увреждането на ендотела на съдовете.

Проникването в черепната кухина става по хематогенен път чрез преодоляване хематоенцефалната бариера. Менингококите се размножават в субарахноидалното пространство и предизвикват серозно-гнойно или гнойно възпаление на меките мозъчни обвивки, локализирано предимно по големите полукълба и в основата на главния мозък.

Когато менингококцемията не води до възникване на вторични огнища, тя протича под формата на септични състояния, които особено при малките деца имат висок леталитет.

Отдава се значение и на алергичната и токсичната компонента в патогенезата на менингококовата инфекция.

Борбата с менингококовата инфекция е трудна, поради трудното диагностициране на леките форми и заразоносителите. Заразоносителите се изолират в дома и се лекуват до пълното очистване от менингококите, което се контролира чрез лабораторни изследвания.

Лечението на менингококова инфекция, неуточнена се провежда с пеницилинови препарати.