Сап и мелиоидоза МКБ A24

› Въведение

› Причинител и особености

› Видове и симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Сап и мелиоидоза представляват бактериални инфекции, причиняващи заболявания по хората и животните, като показват някои особености в клиничното протичане. Ранното разпознаване на инфекциите, диагностицирането им и стартирането на своевременно и подходящо лечение значително подобрява прогнозата, намалявайки рисковете от възникване на сериозни усложнения.

Причинител и особености

Сап и мелиоидоза са повсеместно разпространени бактериални инфекции, които показват по-висока честота в някои географски ширини. Характерно за болестния процес, предизвикан от двете инфекции, е следното:

• причинител: етиологичен причинител на сап е бактерият Burkholderia mallei от род Burkholderia. Той е Грам-отрицателен микроорганизъм, неподвижен, без ресни, не образува капсули и спори и отделя ендотоксин. Причинител на мелиоидоза е Burkholderia pseudomallei, Грам-отрицателен бактерий, много сходен по морфологични, биохимични и други характеристики със сапния бактерий, разпространен предимно в почва и води
• заразяване: при сап източник на заразата са предимно домашните животни (коне, магарета, мулета и други), докато при мелиоидоза основният източник и резервоар на инфекцията се явяват контаминираните почва и води. И при двете инфекции основният път на заразяване е при директен контакт, особено при наличие на малки ранички по кожата и нарушения в нейната цялост. Макар и по-рядко е възможно заразяване по инхалаторен път, както и по алиментарен път (при консумация на контаминирана вода и животински продукти)

• входна врата: в ролята на входна врата за инфекцията най-често са наранените кожни и лигавични повърхности, носната лигавици, конюнктивата, по-рядко респираторният тракт и храносмилателната система
• рискови фактори: инфекциите могат да засегнат всички възрастови групи, но малко по-често боледуват мъжете в активна, зряла възраст, главно между 40 и 60 години. Изложени на по-висок риск са определени професии, които имат близък контакт с животни, почва, замърсени или застояли водоеми. По-висок риск от заразяване и тежко протичане се описва и при лица с понижена имунна защита, подлежащ диабет, хронични бъбречни увреждания, муковисцидоза, онкологични заболявания, таласемия и други
• особености: след навлизането си в организма причинителят води до образуване на множество грануломи, които бързо некротизират. По кръвен път, много бързо настъпва разнасяне на причинителя и образуване на абсцеси в различни вътрешни органи

Видове и симптоми

Сап и мелиоидоза показват някои общи прояви в клиничното протичане, но и редица разлики. Така например инкубационният период (времето от заразяване до появата на първите оплаквания) при острите и хронични форми на инфекциите варира в широки граници, като при мелиоидоза може да надхвърли няколко години (при така наречените латентни форми).

Чест началото на инфекциите е с неспецифични, общи оплаквания, което значително може да затрудни, заблуди специалистите и забави диагностиката.

Различните форми на двете инфекции показват следните особености:

• сап: острата форма протича с фулминантно начало, изразен токсико-инфекциозен синдром и значително влошаване на общото състояние, развитие на характерен обрив и промени по кожата, стартиращи от мястото на входната врата на инфекцията. Настъпват различни по вид и тежест полиорганни нарушения, като липсата на адекватни мерки в първите седмици от появата на симптомите предопределя до голяма степен неблагоприятната прогноза. Характерно за хроничната форма е по-лекото протичане и по-добра прогноза
• остра и фулминантна мелиоидоза: характерно за тази форма на мелиоидоза е по-краткият инкубационен период (в рамките на до три седмици), като обикновено в клиничната картина доминират общите, неспецифични оплаквания. Чести са пораженията върху кожата и белия дроб (под формата на пневмония, но често може да наподобява и белодробна туберкулоза), налице е риск от полиорганни увреждания и хематогенна дисеминация с развитие на сепсис
• подостра и хронична мелиоидоза: при тази форма инкубационният период е по-продължителен, като протичането е твърде неспецифично и може значително да затрудни клиницистите. Налице са умора, слабост, редукция на теглото, болки в мускулите, висока температура с втрисане и прояви от страна на засегнатите вътрешни органи

• друга уточнена мелиоидоза: тук се включва така наречената латентна мелиоидоза, която се проявява след значително по-дълъг инкубационен период, като са докладвани случаи с давност над десет години. Протичането е идентично с това на хроничната мелиоидоза, но уточняването на входната врата и механизма на заразяване е значително затруднено
• мелиоидоза, неуточнена: при невъзможност за определяне на конкретната форма на инфекцията се говори за неуточнена мелиоидоза

Диагноза

Поставянето на диагнозата при сап и мелиоидоза изисква комплексен подход, като в районите с висока честота на инфекциите клиницистите обикновено имат повишена бдителност за тези заболявания, докато в районите, при които инфекциите имат спорадичен характер диагнозата често се забавя и включва назначаването на многобройни изследвания до изясняване на диференциалната диагноза:

• разпит и преглед: упражняване на рискова професия, оценка на наличните рискови фактори, осъществяване на рискови контакти, давност и особености на оплакванията в комбинация с обстоен клиничен преглед, неврологичен статус и маркиране на всички налични отклонения
• лабораторни изследвания: изследването на кръв обикновено показва характерни за бактериалните инфекции промени в белия кръвен ред и покачване на някои от маркерите на възпалението. Промени в редица други показатели насочват към евентуално наличие на развили се усложнения и изискват допълнително уточняване. В някои случаи се назначават и анализ на урината, фекален тест и допълнителни изследвания за подпомагане на диференциалната диагноза
• доказване на причинителя: микробиологичните изследвания на материали от кръв, секрети, телесни течности с подходящи методики и хранителни среди позволява изолиране на причинителя и потвърждаване на диагнозата
• образна диагностика: коремна ехография, белодробна рентгенография, компютърна томография и други се назначават при съмнения за увреждания на вътрешните органи с цел ранна диагностика и оптимизация на последващата терапия

Диференциалната диагноза включва различаване от редица други инфекциозни, възпалителни или онкологични заболявания, които в хода на своята еволюция показват идентични клинични прояви.

Лечение

Терапевтичният подход при сап и мелиоидоза се определя строго индивидуално, съобразно формата на инфекцията, тежестта на протичане, наличието на развили се усложнения, както и редица фактори от страна на пациентите (възраст, общо състояние, други подлежащи заболявания, прием на лекарства).

Като типични бактериални инфекции подлежат на подходяща антибиотична терапия, която често се съчетава с общи мерки и симптоматични средства.

Препоръчва се своевременна хоспитализация на пациентите и настаняване в инфекциозно отделение с ограничаване на външните контакти за намаляване риска от вторични инфекции.

Терапията включва:

• антибиотично лечение: ранното антибиотично лечение може значително да повлияе хода на болестта и да подобри прогнозата, като се предпочитат широкоспектърни препарати, приложени в първите няколко дни или седмици интравенозно за постигане на бързи резултати, а след това при нужда се преминава към перорално лечение. Използват се подходящи сулфонамиди, бета-лактами, тетрациклини и други, като при възможност изборът на терапията се съобразява с резултатите от назначената антибиограма за определяне чувствителността на изолираните бактерии към стандартно използваните антибиотици
• симптоматична терапия: в зависимост от оплакванията при всеки отделен пациент се използват лекарства от различни фармакологични групи за подобряване на комфорта, облекчаване на проявите и подпомагане на възстановяването. Най-често се назначават лекарства за понижение на температурата, обезболяващи, електролитни разтвори, витамини и много други
• други: препоръчва се постелен режим, промени в храненето до отшумяване на острата фаза, при необходимост може да се наложи хирургична намеса и други

Прогнозата се определя строго индивидуално за всеки конкретен случай, като въпреки напредъка в терапията на инфекциозните заболявания, рисковете от усложнения и леталитет остават високи.

Липсва специфична профилактика за хората, като обикновено се препоръчва използване на лични предпазни средства при упражняване на рискова професия или хоби, избягване на консумация на вода и храна от замърсени райони, подходящ ветеринарно-санитарен контрол, мерки за повишаване на информираността на населението в ендемичните райони и други.

Изображения: freepik.com