Мелиоидоза, неуточнена МКБ A24.4

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Мелиоидозата е бактериална инфекция, с полиморфна клинична картина, често наподобяваща други заболявания. В зависимост от начина на заразяване, входната врата и редица особености на инфекциозния процес, инфекцията може да протече с предимно кожни промени, дихателни поражения, полиорганни увреждания или дисеминация на процеса и развитие на септицемия.

При невъзможност за определяне на формата на инфекцията се говори за мелиоидоза, неуточнена.

Причинител и особености

Мелиоидозата показва повсеместно разпространение, като по-висока честота се описва в определени географски ширини, в райони с чести валежи, циклони и природни бедствия. Характерно за процеса е следното:

• причинител: причинител на заболяването е Burkholderia pseudomallei, бактерий, разпространен предимно в почвата и водите, който много наподобява причинителя на заболяването сап. Мелиоидозата е позната и като болест на Whitmore
• заразяване: основен механизъм за предаване на инфекцията е контактният (особено при наличие на микролезии, малки ранички и нарушения в целостта на кожната и лигавичната повърхност), като източници са диви и домашни животни, както и замърсените вода и почва. Възможно е заразяване при консумация на контаминирани с бактериите вода и хранителни продукти (при консумация на пресни плодове и зеленчуци, които не са добре измити), както и при инхалиране на частици, съдържащи причинителите
• входна врата: входна врата за инфекцията са най-често кожата и лигавиците, по-рядко е горният респираторен тракт и храносмилателната система
• рискови фактори: боледуват по-често мъжете, като най-висока честота се регистрира във възрастовата група между 40 и 60 години (вероятно във връзка с особеностите в заразяването). Изложени на по-висок риск са някои професии (военни, строители, животновъди, земеделци, фермери, ветеринари и много други), както и лица с някои подлежащи хронични заболявания, включително диабет, бъбречни увреждания, муковисцидоза, хронична обструктивна белодробна болест, неоплазми и други

Симптоми

Клиничното протичане при мелиоидоза, неуточнена, често показва изразен полиморфизъм и може да наподобява редица други заболявания с разностранна етиология. Характерно за болестния процес е следното:

• инкубационен период: инкубационният период на мелиоидозата е най-често в порядъка от два до 20 дни, но може да продължи със седмици, месеци, дори години
• първичен афект: на мястото на проникване възниква първичен афект от лимфоидни възпалителни елементи. След разпространение на бактериите чрез кръвта (хематогенна дисеминация) се засягат голям брой органи, в които се образуват множество грануломи
• общи оплаквания: при част от заболелите може да се наблюдава катарален синдром и оплаквания от страна на стомашно-чревния тракт. Мелиоидозата се характеризира с многообразие в клиничното протичане и наличие на различни клинични форми, като сред най-честите общи оплаквания се включват слабост, умора, липса на апетит, редукция на теглото, главоболие, болки в мускулите и ставите, общо неразположение и други
• белодробни оплаквания: белодробната форма на заболяването обикновено започва остро с бързо развитие на остра дихателна недостатъчност. При физикалното изследване на белите дробове се установяват промени, наподобяващи тези при тежка пневмония, с множество инфилтрати, установяващи се на рентгенография
• сепсис и усложнения: септичната форма на мелиоидозата протича в повечето случаи фулминантно. Образуват се множество абсцеси във вътрешните органи. Състоянието на болните е изключително тежко и често завършва с леталитет
• атипични случаи: описани са случаи на инапарентно протичане без никакви клинични прояви от страна на заболелите. В някои случаи те се оплакват единствено от субфебрилитет и астеноадинамичен синдром с отпадналост и бърза уморяемост

Диагноза

Поставянето на диагнозата при неуточнена мелиоидоза е значително затруднено, като в много от случаите това се извършва по метода на изключването. Диагнозата се базира на информацията от различните методи на изследване, като някои от основните включват:

• анамнеза и физикални находки: диагнозата мелиоидоза се поставя лесно в условията на епидемия и при анамнеза за контакт с животни или замърсени водоизточници, но рядко се мисли за нея в райони с ниска честота. Необходимо е установяване на рискова професия или упражняване на дейности, които излагат на риск, контакт с болни животни или почва, консумация на вода от съмнителни водоизточници и други. Тежестта и особеностите на оплакванията имат слабо диагностично значение, но в комбинация с клиничните находки могат да насочат специалистите към назначаването на други, уточняващи изследвания
• лабораторни и микробиологични изследвания: изследването на кръв и урина често показва неспецифични промени, които могат да се наблюдават при редица други заболявания, но се оценят обстойно с цел подпомагане на диференциалната диагноза и уточняване на налични усложнения. За потвърждаване на диагнозата е необходимо изолиране на причинителя, като за целта се използват серологичните методи като реакция аглутинация и реакция, свързваща комплимента и други
• образна диагностика: коремна ехография, белодробна рентгенография, компютърна томография и други образни методи на изследване се назначават за установяване на наличните усложнения, както и за подпомагане на диференциалната диагноза

Диференциалната диагноза се прави с останалите покривни инфекции като антракс, кожна туберкулоза, чума и други, но също и с редица инфекциозни и неинфекциозни заболявания, които водят до идентични клинични и лабораторни промени.

Лечение

Терапевтичният подход при мелиоидоза, неуточнена, се определя строго индивидуално в зависимост от клиничните находки, оплаквания и тежест на протичане на болестта при всеки отделен пациент. Най-често терапията включва подходящо антибиотично лечение за достатъчно продължителен период от време в комбинация със симптоматични средства и общи мерки:

• антибиотично лечение: инициалната антибиотична терапия е с продължителност около две седмици и включва интравенозно приложение на някои бета-лактами, като сред най-често използваните са меропенем, имипенем, цефтизидим, цефтриаксон и други
• симптоматично лечение: съобразно оплакванията при пациентите се прилагат подходящи средства за облекчение на симптомите, включително антипиретици, аналгетици, противовъзпалителни агенти, лекарства за лечение на кашлица, лечение с кислород, витамин и, водно-електролитни вливания и много други

Прогнозата все още остава сериозна, въпреки напредъка в съвременното лечение на инфекциозните заболявания, като според данни от различни източници леталитетът от мелиоидоза е в рамките на 5 до 15 процента.

Профилактиката е предимно неспецифични и включва използването на подходящи лични предпазни средства при упражняване на рискови професии, подходящ ветеринарно-санитарен контрол, контрол над качеството на водите и почвите и други.

Изображения: freepik.com