Друга уточнена мелиоидоза МКБ A24.3

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Мелиоидозата представлява остро инфекциозно заболяване с полиморфна клинична картина, което често се диагностицира погрешно с други заболявания, което допълнително забавя лечението. В зависимост от давността на инкубационния период и особеностите в протичането, включително начините на заразяване и входната врата, се различават няколко основни форми на заболяването.

В редки случаи, чиято честота все още не е напълно уточнена, се касае за развитие на друга уточнена мелиоидоза, като се има предвид латентната форма на инфекцията, чиито клинични прояви се развиват години след заразяването.

Причинител и особености

Мелиоидозата показва повсеместно разпространение, като по-висока честота и риск от ендемичен характер е налице за някои региони на Азия, Австралия, Европа.

Заболяването се причинява от Burkholderia pseudomallei от род Burkholderia, представляващ Грам-отрицателен бактерий, много сходен по морфологични, биохимични и други характеристики с бактериите, причиняващи заболяването сап.

Бактериите се откриват в почвата и водите, като по-висока вероятност от възникване на епидемично огнище е налице в райони с чести дъждове, циклони, природни бедствия.

Боледуват някои видове животни и човек, като хората могат да се заразят по различни пътища. Най-честият механизъм на предаване на инфекцията е посредством директен контакт с контаминирана почва или вода, особено при наличието на малки ранички, разязвявания, нарушения в целостта на кожата. Заразяване е възможно при консумация на контаминирана вода, хранителни продукти, но също и при инхалиране на малки частици, съдържащи причинителите. Хората могат да се заразят и от болни животни, което следва да се има предвид.

Входна врата на инфекцията е наранената кожа, лигавиците, конюнктивата, по-рядко чревната и респираторната лигавици.

На мястото на проникването си причинителят предизвиква първичен афект от лимфоидни възпалителни елементи, с последваща хематогенна дисеминация и образуване на множествени инфилтрати и грануломи в различни органи. Заболяването типично поразява кожата, респираторния тракт и някои вътрешни органи с висок риск от генерализиране на инфекцията по хематогенен път и развитие на сепсис.

По-често боледуват мъжете (вероятно има връзка окупирането на рискови професии и по-чест контакт с почва и животни), като инфекцията засяга всички възрастови групи, но е най-честа между 40 и 60 години. Изложени на по-висок риск са лицата с влошена имунологична реактивност, с подлежащ диабет, онкологични заболявания, някои хематологични заболявания, включително таласемия, хронични бъбречни увреждания, както и упражняващите професии, при които е налице продължителен контакт с почва, вода, животни, особено в ендемични райони, незастроени площи.

Симптоми

Клиничното протичане при латентна мелиоидоза показва една отличителна характеристика, а именно значително удължен инкубационен период. Острата форма на мелиоидоза се проявява в рамките на няколко седмици до около месец след заразяването, при подострата и хроничната форма симптомите са налице в рамките на няколко седмици или месеци, докато при латентната могат да изминат десетки години (различни научни съобщения по темата сигнализират за хора с инкубационен период, продължаващ повече от 20 години).

Рядко може да има продромални прояви (симптоми, предшестващи основните оплаквания), главно при децата, като диариен или лек респираторен синдром (грипоподобни оплаквания).

Характерно за мелиоидозата е наличието на голям клиничен полиморфизъм, като в зависимост от входната врата и някои особености в инфекциозния процес се наблюдават прояви предимно от кожата, вътрешните органи, дихателната система или прояви на септицемия.

В единични случаи мелиоидозата може да се изяви с изолирани абсцеси в мускулите или само в черния дроб. По-често са налице общи, неспецифични, системни оплаквания, включително висока температура, втрисане, изпотяване (наличието на нощни изпотявания може да бъде характерно и за туберкулоза, като двете инфекции показват редица сходства в клиничното протичане), липса на апетит, редукция на теглото, умора, понижена работоспособност и други.

Белодробните прояви могат да бъдат под формата на горен респираторен синдром или пневмония със съответните, характерни за общия случай оплаквания. При засягане на вътрешните органи (най-често поражения се откриват в черния дроб, слезката, интестиналния тракт, бъбреците) са налице съответните оплаквания.

При развитието на сепсис, вследствие разпространение на бактериите със системната циркулация, е налице остро влошаване на общото състояние, бързо влошаване на основните показатели и висок риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения, полиорганни увреждания, включително и летален изход.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при мелиоидоза често е затруднено, особено в районите с ниска честота на инфекцията във връзка с липсата на специфични за болестта клинични и лабораторни белези, нейния клиничен полиморфизъм и наподобяването на редица други заболявания.

Назначават се подробни изследвания, чиито обстоен анализ подпомага значително изясняването на диференциалната диагноза и потвърждаването на състоянието:

• анамнеза и физикални находки: обстоен разпит за упражняване на рискова професия (включително и в миналото), рисково хоби и други дейности, които повишават вероятността от заразяване, данни за прекарани други заболявания, подлежащи заболявания, имунен дефицит и други. Обстойният физикален преглед и неврологичен статус имат за цел подпомагане на диагностичния процес и уточняване необходимостта и вида на допълнителните изследвания
• лабораторни и микробиологични изследвания: изследването на кръвта обикновено показва неспецифични находки с промени в белия кръвен ред и маркерите на възпалението, които са типични за подлежаща бактериална инфекция. Възможно е раздвижване на чернодробните ензими, урея, креатинин, пикочна киселина и други в зависимост от наличните подлежащи увреждания. Потвърждаване на диагнозата се осъществява с изолиране на причинителите от кръв и телесни течности върху специални среди с използването на съответните специфични методики
• образни и инструментални изследвания: за установяване и уточняване на наличните полиорганни увреждания и промени в белия дроб се назначават подходящи образни изследвания, като най-често това са рентгеново изследване на белия дроб (промените при белодробна туберкулоза са идентични, което може да затрудни диференциалната диагноза), компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други

Диференциалната диагноза може да бъде много широка, като е необходимо различаване от някои други инфекциозни заболявания, включително сап, туберкулоза, чума, някои форми на тиф, всички видове сепсис с инфекциозна етиология и други.

Лечение

Терапевтичният подход при друга уточнена мелиоидоза е комплексен, индивидуализиран, съобразно нуждите на всеки пациент и включва хоспитализация с настаняване в съответните звена на инфекциозните отделения, общи грижи за пациентите и постелен режим в комбинация с антибиотична и симптоматична терапия.

Антибиотичното лечение се провежда в два етапа, а именно начален и продължаващ. В началния етап за период от около две седмици се назначават интравенозни антибиотици от групата на бета-лактамите (най-често се използват карбапенеми и някои цефалоспорини) за постигане на бързи резултати. С цел намаляване риска от рецидив, антибиотична резистентност или липса на ефект се преминава след това към продължаващия етап на антибиотичното лечение, който включва перорален прием на комбинирани сулфонамиди, протектирани пеницилини, тетрациклини и други за период от три до шест месеца (по преценка на лекуващия лекар терапията може да бъде по-продължителна).

Успоредно с антибиотичното лечение се назначават подходящи симптоматични средства, патогенетично лечение, мерки за стабилизиране на пациентите и подпомагане на възстановяването.

При необходимост освен консервативното лечение може да се наложи и оперативна намеса за овладяване на наличните усложнения.

Прогнозата е сериозна, като въпреки наличието на ефективна антибиотична терапия, забавянето в диагностичния процес и развитието на полиорганни увреждания затруднява лечението и крие риск от дългосрочни негативни последици и леталитет.

Профилактиката включва общи, предимно неспецифични мерки, насочени към контрол над болестния процес, оценка на качеството на почвата и водата, идентифициране на болните животни и хора, използване на подходящи лични предпазни средства при упражняването на рискови професии и рискови за заразяване с мелиоидоза дейности.

Изображения: freepik.com