Начало Медицинска енциклопедия Лечения Лечение на болестта на Алцхаймер

Лечение на болестта на Алцхаймер

Лечение на болестта на Алцхаймер - изображение

Болестта на Алцхаймер представлява прогресивно невродегенеративно заболяване, засягащо нервните клетки и протичащо с увреждане на когнитивните възможности.

Засяга предимно възрастните хора, над 65 години, като е една от основните причини за развитие на деменция.

Етиологичните фактори не са напълно изяснени, но вероятно причините са комплексни, като се обсъждат генетични дефекти, различни интоксикации, вирусни инфекции, травми на главата, стрес, фактори от външната среда.

Болест на АлцхаймерХарактерни за болестта са загубата на памет, дезориентация, говорни нарушения, невъзможност за съсредоточаване, депресия, разпад на персоналните характеристики и личностови особености, пълна липса на социална адаптация.

Най-характерният и отличителен ранен симптом на болестта е забравянето на елементарни неща от ежедневието, забравяне на адреса, името и друга паспортна информация, докато събития от далечното минало се описват от болните с пълни подробности.

Подробна информация относно различните форми на болестта, патоморфологичните промени и клиничните признаци може да прочетете на:

Диагностицирането на болестта се основава на данните от физикалния преглед, промените в когнитивния и психичния статус, както и след провеждане на компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс.

Въпреки значителния напредък в медицината, все още не съществува етиологично лечение на заболяването. Прилага се симптоматична терапия с медикаменти от различни фармакологични групи, в комбинация с физиотерапия и някои алтернативни методи на лечение.

Без терапия болестта прогресира бързо и в рамките на по-малко от пет години се наблюдава пълен упадък на личността и леталитет.

Симптоматичната терапия, особено при ранно поставяне на диагнозата, води до удължаване на преживяемостта, като при някои болни се наблюдава закрепване на състоянието в рамките на до десет години.

Главните лекарствени препарати, които се прилагат за лечение на болестта на Алцхаймер, са от групата на така наречените инхибитори на холинестеразата (антихолинестеразни средства).

Представляват холиномиметици с непряко действие, които водят до потискане на ефектите на парасимпатиковата система, посредством потискане или инактивиране на ензима ацетилхолинестераза.

По този начин се предизвиква натрупване на ендогенен ацетилхолин, което резултира в улесняване на провеждането на нервните импулси в холинергичните синапси на централната и вегетативната нервна система, както и на нервно-мускулните синапси.

В зависимост от способността им да проникват през кръвно-мозъчната бариера, лекарствените средства от тази група се разделят на проникващи и непроникващи в ЦНС.

Главните представители на проникващите в ЦНС обратими инхибитори на холинестеразата са:

Тези агенти съдържат третичен азотен атом в молекулата си, което улеснява проникването им през кръвно-мозъчната бариера и стои в основата на техните централни ефекти.

Препаратите, които съдържат четвъртичен азотен атом в структурата си, не проникват през хемато-енцефалната бариера, имат значително по-ниска бионаличност и проявяват предимно периферни ефекти. Към тези препарати се отнасят неостигмин, пиридостигмин, демекарий, дистигмин.

Болест на Алцхаймер - лечениеЗа лечение на болестта на Алцхаймер се използват само препаратите, проникващи в ЦНС, поради изразените им централни ефекти.

Те подобряват процесите на обучение и паметта, усилват предаването на нервните импулси на нивото на нервно-мускулните синапси и повлияват лека и тежка степен деменция, водят до забавяне на прогресията на болестта.

Галантамин представлява бромидна сол на алкалоид, изолиран от някои видове кокиче.

Главни заслуги за изолирането му има българският фармаколог проф. д-р Димитър Пасков.

Галантамин, заедно с другите лекарствени средства от тази група, намират широко приложение в неврологията и психиатрията, като освен при болест на Алцхаймер, се използват активно и в терапията на миастения, неврити, детска церебрална парализа, при последици от полиомиелит, при прогресивна мускулна дистрофия.

Главните нежелани лекарствени ефекти, асоциирани с употребата на обратими инхибитори на холинестеразата, са гадене и повръщане, повишено слюноотделяне, брадикардия, повишено изпотяване.

Противопоказани са при пациенти с епилепсия, бронхиална астма, сърдечна декомпенсация, стенокардия.

Друга фармакологична група, използвана в комплексната терапия при болест на Алцхаймер, са антипсихотиците.

Основните препарати, прилагани в клиничната практика, са:

Механизмът им на действие е свързан с блокиране на определени допаминови рецептори (така наречените D2 рецептори) в централната нервна система.

Подобряват психоемоционалната активност, мотивацията и когнитивните функции, оказват фин контрол върху моториката и координацията на движенията.

Продължителната им употреба крие риск от развитие на екстрапирамидни нарушения, изразяващи се в дистонии (мускулни спазми) и акатазия (невъзможност за оставане неподвижен).

Често се наблюдават и невроендокринни нарушения, изразяващи се в повишение на нивата на пролактин, което клинично се проявява с нарушения в менструалния цикъл, безплодие, промени в либидото.

Мемантин представлява антагонист на рецепторите за N-methyl-D-aspartate, които участват в невродегенеративния процес, като агентът предпазва от развитието на невротоксичност.

Редица проучвания показват, че употребата му забавя когнитивните увреждания и подобрява поведенческите отклонения. Води до подобрение по отношение на самостоятелното ежедневно обслужване на болните.

Особено добри резултати се получават при комбинираното му приложение с препаратите от групата на инхибиторите на холинестеразата.

Физиотерапията може да се окаже ефективен метод за забавяне на прогресията при пациенти с Алцхаймер. Определени упражнения и активности могат да допринесат за подобряване на паметта и когнитивните функции.

За постигане на максимални резултати при лечение на болестта на Алцхаймер е необходимо комбиниране на конвенционалните с алтернативните методи на терапия.

Често на фона на лекарствената терапия се прилага акупунктура, ароматерапия, хидротерапия, музикална терапия, които целят успокояване на сетивата, намаляване на тревожността, подобряване на настроението.

Някои билки, стимулиращи циркулацията на мозъка и оказващи антидепресивно въздействие, също могат да се прилагат при пациентите с Алцхаймер. Такива са главно хинап и гинко билоба, като те намират широко приложение в редица комбинирани фитопрепарати.

Подробна информация може да прочетете на:

Диетата при пациентите с това заболяване също е от голямо значение, като правилният хранителен режим може да повлияе благоприятно прогресията на болестта.

Особено важен е оптималният прием на витамини и минерали, главно витамин Е, витамин С, В комплекс (особено витамин В12), магнезий, селен и цинк. Съдържат се във високи концентрации в месото, млечните продукти, зеленчуците, плодовете, зърнените храни.

С оглед забавяне на прогресията на болестта е необходимо отказ от тютюнопушенето (канцерогените в тютюневия дим водят до увреждане на нервните клетки) и консумацията на алкохол.

Подробна информация относно полезните и вредните храни при пациенти с Алцхаймер може да намерите на:

Създаването на ефективно лекарствено средство за лечение на болестта на Алцхаймер е необходимо, поради изразеното социално-икономическо значение на това заболяване и значително голямата му честота.

Целта на терапията при засегнатите пациенти е забавяне на прогресията, подобряване на когнитивните функции и възможност за самостоятелно обслужване в ежедневието.

5.0, 13 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Хранене при...НовиниСоциални грижиАлтернативна медицинаЛюбопитноМедицински изследванияЗдравни съветиЛайфстайлБотаникаПроизводителиЛечения