Варицела с други усложнения МКБ B01.8

Първичната инфекция с Varicella-zoster virus (VZV) води до развитие на варицела, известна още като едра шарка или лещенка.

Заболяването засяга предимно детската възраст, най-често между 3 и 9 години, протичайки характерно с развитие на специфичен обрив, силно сърбящ, придружен от обща симптоматика. При децата инфекцията по изключение води до усложнения, най-често под формата на вторични инфекции на кожния обрив.

При рискови пациенти е възможно протичане на болестта под формата на варицела с други усложнения, като изложени на по-висок риск са бременните жени, наличието на потиснат имунитет (в резултат от подлежащо заболяване, продължителна медикаментозна терапия, тежки изгаряния и други), като първичното заразяване след пубертета също представлява предразполагащ фактор за по-тежко протичане и развитие на различни по тежест усложнения.

Varicella-zoster virus представлява ДНК вирус, част от семейството на херпесните вируси, като се отличава с ниска устойчивост спрямо въздействията на околната среда.

Възприемчивостта на населението е всеобща, а контагиозният индекс достига високи стойности, като показател за това са данните за прекарано заболяване при над 90 процента от лицата над 15-годишна възраст.

Основният механизъм на заразяване е по въздушно-капков път, тъй като вирусите се съдържат в секретите на носоглътката и се отделят при говор, кихане, кашляне. Възможно е заразяване на плода по време на бременността от инфектираната майка.

Инфекцията представлява антропоноза и единствени източници на заразяване са болните лица.

Проникването на вирусните агенти се реализира през конюнктивата и лигавиците на дихателните пътища, като след първично размножаване на мястото на навлизане следва виремия с изразен дермотропизъм (вирусите проявяват изразен афинитет към кожата).

При наличието на предразполагащи фактори вирусните причинители могат да се разпространят, ангажирайки други органи и системи, като например очите, белия дроб, сърцето, бъбреците, надбъбречните жлези и други.

Инкубационният период (времето от заразяването с херпесните вируси до първите клинични прояви) е в рамките на 11 до 23 дни, най-често е от порядъка на 14 дни.

Развитието на усложнения се наблюдава няколко дни след появата на обрива, най-често между 2 и 10, като се придружават от влошаване на общото състояние на болния.

Обривът при варицела се характеризира с наличие първоначално на макулозен обрив, преминаващ постепенно във везикуларен и пустулозен, като пустулите завяхват с формиране на тъмни крусти.

Обривните единици се развиват на вълни, което характеризира така наречения псевдополиморфизъм на обрива, характеризиращ се с наличие на всички стадии от обривното развитие в един и същ момент.

Варицела с други усложнения най-често протича под формата на:

• развитие на вторични бактериални инфекции: при разчесване на обрива се повишава рискът от проникване на различни бактериални агенти и вторично инфектиране с развитие на абсцес, флегмон и други
• увреждане на черния дроб: в резултат от инфекцията е възможно развитие на вирусен хепатит, който протича с умерено увеличение на черния дроб, нарастване на серумния билирубин и трансаминазите с или без развитие на жълтеница
• увреждане на хемопоезата: най-често под формата на тромбози и хеморагии, повишен риск от гангрена
• увреждания на очните структури: възможно е развитие на варицелен кератит, който представлява възпаление на роговицата и се среща сравнително рядко, като може да засегне едното или двете очи и протича със сухота на очите до невъзможност за затваряне на клепачите. Възможно е развитие на ретинит и оптичен неврит, които се описват рядко в клиничната практика
• по-редки усложнения: гломерулонефрит, артрит, миозит, отит, ендокардит, миокардит

Засягането от вируса първично през бременността крие повишен риск от развитие на аборт и преждевременно раждане.

Поставянето на диагнозата при едра шарка се осъществява въз основа на клиничните и епидемиологичните данни. Липсват характерни промени в лабораторните изследвания, като често са налице промени в белия кръвен ред, без съществени отклонения в нивата на другите показатели. При наличие на данни за увреждане на вътрешните органи е необходима образна диагностика, а за установяване на уврежданията в очните структури е необходимо извършване на пълен офталмологичен преглед.

Доказването на вирусните агенти се осъществява с провеждане на вирусологични изследвания (подробна информация може да намерите в раздел Медицински изследвания:
Варицела зостер тест).

Терапията на пациентите с варицела с други усложнения се определя в зависимост от тежестта на заболяването, локализацията на промените и засегнатите органи.

Етиологични медикаменти, насочени към потискане размножаването на вирусите, са антивирусните лекарства, каквито са например ацикловир и валацикловир, приложени локално, перорално или парентерално.

Прилагат се допълнително и противовъзпалителни средства, аналгетици, витаминни добавки, препарати за корекция на повишената температура, каламинов лосион.

При липса на съществени и сериозни увреждания терапията е предимно симптоматична, като често се използват и алтернативни методи на лечение, за които може да прочетете подробно в раздел Алтернативна медицина (Домашни средства и хомеопатия срещу варицела).

Прогнозата при варицела с други усложнения като цяло е добра, но при лица с тежък имунен дефицит, както и при бременните жени, е необходимо повишено внимание и своевременни действия.

Профилактиката включва повишение на имунитета (здравословно хранене, съобразена с възрастта и здравословния статус физическа активност, при необходимост прием на витаминни добавки и имуностимулатори), а при рискови контингенти се прилага ваксина.

Полезна информация по темата може да намерите в раздел Заболявания (Лещенка [varicella]) и раздел Здравни проблеми (Варицела).