Злокачествени епителни тумори

Злокачествените епителни тумори носят общото название карциноми. Те могат да възникнат като първични злокачествени лезии или да водят началото си от малигнизирали доброкачествени епителни тумори или други преканцерозни състояния.

Карциномът е вид рак, който се развива от епителни клетки. Специфично, злокачествени епителни тумори са малигнени образувания, които произтичат от тъкан, която линизира вътрешната или външната повърхност на тялото и произтича от клетките, произхождащи от ендодермалния, мезодермалния или ектодермалния зародишен слой по време на ембриогенезата.

Ракът се появява, когато една прогениторна клетка акумулира мутации и други промени в ДНК, хистони и други биохимични съединения, които съставят генома на клетката. Клетъчният геном контролира структурата на биохимичните компоненти на клетката, биохимичните реакции, които се появяват в клетката и биологичните взаимодействия на тази клетка с други клетки. Определени комбинации от мутации в дадена прогениторна клетка в крайна сметка водят до това, че клетката (наричана още ракова стволова клетка) показва редица ненормални, злокачествени клетъчни свойства, които, взети заедно, се считат за характерни за рак, включително:

• способността да продължи да се разделя непрекъснато, като произвежда експоненциално (или почти експоненциално) нарастващ брой нови злокачествени ракови "дъщерни клетки" (неконтролирана митоза)
• способността да проникват в нормални повърхности и бариери на тялото и да проникват в или през близките структури и тъкани на тялото (местна инвазивност)
• способността да се разпространява в други места в тялото (метастази) чрез проникване или влизане в лимфните съдове (регионални метастази) и/или кръвоносните съдове (отдалечени метастази)

Ако този процес на непрекъснат растеж, локална инвазия и регионални и далечни метастази не бъде спрян чрез комбинация от стимулиране на имунологичните защити и медицинските интервенции, крайният резултат е, че гостоприемникът страда от непрекъснато нарастващо натоварване на туморните клетки в тялото. В крайна сметка туморният товар все повече пречи на нормалните биохимични функции, изпълнявани от органите на гостоприемника, и в крайна сметка смъртта настъпва.

Карциномът е само една форма на рак, съставена от клетки, които са развили цитологичния външен вид, хистологична архитектура или молекулните характеристики на епителните клетки. Прогениторната стволова клетка на карцинома може да бъде образувана от всяка една от редица онкогенни комбинации от мутации в тотопотентна клетка, мултипотентна клетка или зряла диференцирана клетка.

Карциномите имат много по-високи честоти на мутация. Специфичната честота зависи от вида на тъканите, дали е налице грешен дефект при ремонта на ДНК и излагането на агенти, увреждащи ДНК, като компоненти на тютюневия дим. Вероятната основна причина за мутации при злокачествени епителни тумори е увреждане на ДНК.

Високата честота на мутации в общия геном в карциномите предполага, че често ранно канцерогенно изменение може да бъде недостатък в ремонта на ДНК. Например, скоростите на мутация значително се увеличават (понякога 100 пъти) в клетките, дефектни при ремонта на несъответствията на ДНК.

Дефицитът в ремонта на ДНК може да позволи натрупването на увреждания на ДНК и синтезът на преплитането на грешки, променящ се покрай някои от тези щети, може да доведе до мутации. В допълнение, дефектният ремонт на тези натрупани ДНК щети може да доведе до епигенетични изменения. Докато мутацията или епимутацията в самия ген за ремонт на ДНК не би дал селективно предимство, такъв ремонтен дефект може да бъде пренесен, когато клетката придобива допълнителна мутация/епимутация, която осигурява предимство за пролиферацията. Такива клетки, както с пролиферативни предимства, така и с един или повече дефекти в ремонта на ДНК (причиняващи много висока степен на мутация), вероятно водят до висока честота на общите геномни мутации, наблюдавани при карциноми.

При соматичните клетки, дефектите в ремонта на ДНК понякога възникват от мутации в гените за възстановяване на ДНК, но много по-често се дължат на епигенетични редукции в експресията на гени.

Злокачествените епителни тумори имат много по-бърз растеж от доброкачествените епителни тумори, метастазират предимно по лимфен път и са по-чести в напреднала и старческа възраст. Важна морфологична особеност за карциномите е подчертано гнездно устройство на туморния паренхим, който е заобиколен от съединителнотъканна строма, показват клетъчен атипизъм, разрушават базалните мембрани и инфилтрират в подлежащите тъкани.

Злокачествените епителни тумори се отличават с голямо разнообразие в хистологичното им устройство, което се определя от структурата на епитела, от който водят началото си, клетъчния и структурен атипизъм, стадия на развитие и други. Най- съществено значение за определяне хистологичния вариант на карциномите има диференциацията на епитела, от който тумора води началото си. Според този критерий се различават следните видове злокачествени епителни тумори:

• Плоскоклетъчен карцином
• Базоцелуларен карцином
• Аденокарцином