Развитие на инфекциозния процес

Инфекцията предствалява сложен биологичен процес на взаимодействие между микро- и макроорганизма. Инфекциозният процес е развитието на инфекцията, който включва всички имунологични, биохимични и морфологични механизми, които се задействат при взаимодействието между микро- и макроорганизма.

Инфекциозната болест се характеризира със:

• Наличие на строго определен причинител;
• Инкубационен период;
• Цикличност в развитието на клиничните промени;
• Контагиозност;
• Образуване на специфичен имунитет, който може да бъде краткотраен, продължителен или доживотен;
• Склонност към епидемично разпространение.

За осъществяването на процесите, съпътсващи инфекциозната болест е невъзможно без наличието на следните компоненти:

1. Агент (причинител на заболяването);
2. Резервоар;
3. Входна врата за инфекцията;
4. Начин на предаване;
5. Имунен отговор.

Входни врати за навлизане на инфекциозния причинител биват:

• Дихателните пътища (горни - над ларинкса и долни - под ларинкса);
• Конюнктивата (лигавицата на очите и клепачите);
• Урогенитален тракт;
• Стомашно-чревния тракт;
• Плацентата (предаване от майка на дете);
• Кожата.

Етапите в развитието на инфекциозния процес биват:

• Среща с инфекциозния агент;
• Колонизация;
• Проникване;
• Разпространение;
• Тъканно увреждане;
• Оздравителен процес.

Клиничните симптоми и признаци на инфекциозните заболявания, като появата на треска и различни травми на тъканите, се инициират чрез адхезия и инвазия на патогени в гостоприемника. След инвазията патогените се реплицират и предизвикват разрушаване на клетките, което провокира симптоматично заболяване. Ако микроорганизмите не се възпроизвеждат и не унищожават тъканите и клетките, клиничните прояви на инфекциозните заболявания могат да бъдат субклинични или много леки. Инфекциозното заболяване обикновено започва като първично място на заразяване (фокусът), където се размножават патогените и се произвеждат причинителите. В екстрацелуларните бактериални инфекции, като скарлатина, целулит и остеомиелит като фокуси на бактериалната мултипликация често се наблюдават места като сливиците, кожата и костите. Обратно, при вирусните и интрацелуларните бактериални инфекции първоначалните фокуси за репликация не са очевидни. По-малки патогени като вируси, микоплазми, рикетсии и хламиди и по-големи патогени като паразитите също нахлуват в тъканите на гостоприемника и създават огнища, които съдържат реплицирани патогени, както и екзогенни и ендогенни токсични вещества.

След нахлуването в организма на гостоприемника, микроорганизмите трябва да се размножат, за да причинят инфекция. След като започне тяхното размножаване, може да се случи едно от три неща:

1. Микроорганизмите продължават да се размножават и претоварват защитните сили на организма.
2. Достига се състояние на равновесие, причиняващо хронична инфекция.
3. Тялото (със или без медицинско лечение) разрушава и елиминира нахлуващия микроорганизъм.

Дали микроорганизмът ще остане в близост до мястото на инвазия или се разпространява и каква е тежестта на инфекцията зависи от следното:

• Способността на микроорганизма да произвежда токсини, ензими или други вещества;
• Дали развива устойчивост към антимикробни лекарства;
• Дали може да блокира защитните механизми на тялото;
• Колко добре функционира имунната система на гостоприемника.

Много микроорганизми, причиняващи заболявания притежават свойства, които увеличават тежестта на инфекцията и им помагат да устоят на защитните механизми на организма. Тези свойства включват:

• Отделяне на токсични продукти на техния метаболизъм;
• Ензими.

Повечето токсини съдържат компоненти, които се свързват специфично с молекули върху определени клетки (прицелни клетки). Токсините играят централна роля в такива заболявания като тетанус, ботулизъм, антракс и холера. Някои бактерии произвеждат ензими, които разграждат тъканите, което позволява инфекцията да се разпространява по-бързо. Други микроорганизми блокират защитните механизми на тялото чрез вмешателство в производството на антитела или Т-клетки (вид бели кръвни клетки), които са специално активирани да атакуват микроорганизмите, наличието на защитни външни обвивки (капсули), които пречат на белите кръвни клетки да поглъщат микроорганизмите и производството на вещества, които противодействат на ефектите на антибиотиците. Някои бактерии могат да произведат слой, наречен биофилм, който им помага да се прикрепят към клетките и към чужди материали като катетри, материали за шевове и медицински импланти.

Основните форми на инфекциозния процес са:

• Манифестна инфекция - с наличие на видими клинични прояви;
• Субклинична инфекция - без видими прояви на заболяване;
• Латентни форми - безсимптонно носителство на инфекциозния причинител, който се размножава в организма без да предизвиква клинични отклонения. При неблагоприятни за организма на гостоприемника условия, най-често отслабен имунитет, латентната инфакция се активира. Такива са, например херпесните вирусни инфекции.
• Дремеща инфекция;
• Бавни инфекции - причинителят се интегрира в генома на клетката и инфекциозен прозес се развива след много продължителен инкубационен период.

В зависимост от тежстта на клиничното протичане различаваме леки, средно тежки, тежки и фулминантни форми. Според появата на клиничните симптоми инфекциите биват типични и атипични. При атипичните клинични форми липсват основни клинични симптоми, характерни за заболяването, например хеморагична треска без наличието на хеморагичен синдром.