Проба и нагласяне на външно протезно устройство МКБ Z44

Протезата е термин, който се използва в медицината, за да се опише изкуствено създадено устройство, функционалноподобно на дадена част от човешкото тяло. Тя замества лисваща или отстранена част от тялото.

Има различни видове протези. Те се различават по:

• положението в тялото на пациента – външни и вътрешни протези;
• материала, от който са изработени – дървен, пластмасов, метален и други;
• форма, консистенция;
• предназначението си – постигане на козметичен ефект или изпълняване на двигателна функция.

Протезите, заместващи липсващи или ампутирани крайници, са обект на ортопедията. Те се изготвят в зависимост от травмата и заместват целия крайник или част от него. Конструирането на такава протеза е сложен процес.

Рубриката проба и нагласяне на външно протезно устройство включва:

• Проба и нагласяне на изкуствена ръка (цяла) (част) МКБ Z44.0
• Проба и нагласяне на изкуствен крак (цял) (част) МКБ Z44.1
• Проба и нагласяне на изкуствено око МКБ Z44.2
• Проба и нагласяне на външна протеза на млечна жлеза МКБ Z44.3
• Проба и нагласяне на други външни протезни устройства МКБ Z44.8
• Проба и нагласяне на неуточнено външно протезно устройство МКБ Z44.9

Процесът на протезиране е дълъг и труден. Той включва две отделни фази:

• изработване и напасване на временна протеза;
• изработване на окончателната постоянна протеза.

По-дългата фаза е напасването на временната протеза. За човек, който скоро е загубил крайника си, протезирането започва, когато отокът спадне и шевовете зараснат, т.е. 4-6 седмици след хирургичната интервенция.

Протезирането има важно значение за хората, загубили крайник или друга част от тялото си. Това им помага да се възстановят по-бързо, да извършват различни трудови дейности и дори да се върнат към естествения си начин на живот (да работят, да се разхождат, да спортуват и други).

Начините за създаване на протеза са:

• Ръчен похват — при него протезистът със собствените си ръце и инструменти я изгражда, създава гънки, вдлъбвания и други особености.
• Компютърен похват — параметрите на крайника се въвеждат в компютър и друга машина създава протезата.

За да напасне по-добре новият изкуствен крайник към тялото се използват гилзи, лайнери, чорапи. От изключителна важност е той да е с правилната дължина, за да не създава неудобство.

Протеза за горен крайник

Създаването на протеза за горен крайник е сложна задача, защото ръката изпълнява финни действия и те трудно могат да се пресъздадат от протеза. В зависимост от функцията, която ще изпълнява, пациента може да избере по-функционален изкуствен крайник или такъв, който да изпълнява по-естетична функция.

Миоелектрическите протези позволяват импулсите от остатъчния крайник да се уловят и предадат на новия, след което се извършва действието. Обикновено активните протези не притежават красив естетичен вид, те са създадени с практична цел.

Протеза за долен крайник

Съществуват много видове протези за долен крайник в зависимост от нивото на ампутацията, материала, от който са направени, степен на физическа активност и общото здраве на пациента. Отново има такива целящи по-естетичен вид и други, които притежават повече функции. При посещенията при протезиста, пациентът трябва да носи и двете си обувки, за да се изгради протеза с точните размери. Тя трябва да бъде и с подходящата дължина спрямо другият крак. При деца протезата трябва да се сменя по-често, заради интензивният им растеж.

След ампутация някои пациенти имат чувството, че крайникът им все още е там и дори изпитват "фантомна болка".

Привикването към новия начин на живот отнема време. В началото се препоръчва протезата да се носи за по-кратки периоди от време и постепенно да се увеличава, докато най-накрая пациента свикне с нея. Подмяната на изкуствения крайник се налага средно на всеки 3 години, но издръжливостта на протезата зависи от много фактори — материалът, от който е изработена, тегло на пациента, физическа активност, полагане на грижи за нея.

Според степента на физическа активност изкуствените крайници биват за лека, средна и високо интензивна. За да се увеличи времето за използване на протезата тя се почиства всеки ден. Не трябва да се използват масла за смазването й и да не се правят опити за промяна на детайлите по нея. Използването на кремове, лосиони или други подобни вещества могат да нарушат целостта й и да попречат на плътното прилягане върху ампутационият чукан.

Ако в нея проникне вода или друга течност, трябва да се извади и остави да изсъхне. С времето остатъчната част от крайника изпълва отвътре протезата и тя приляга още по-лесно и е по-удобна за пациента.

Очно протезиране

Протезиране на окото се налага в случаите, когато то е било отстранено (инцидент, травма, злокачествено заболяване) или ако липсва (агенезия). Протезите биват:

• функционални — позволяват да се възстанови зрението
• нефункционални — за естетическа цел, само изпълват очната орбита

Изработката започва с поставянето на алгинат (течно вещество, което по-късно се втвърдява) в очната орбита, като я изпълва цялата. След като се втвърди се изважда и по него са отбелязан всички характеристики на очната орбита. По-нататък върху него се моделира протезата. По нея се оформят роговица, ирис, зеница и се оцветява. След като е готово върху него се излива прозрачно вещество, което предпазва окото и го запазва за по-дълго време.

С напредването на технологиите се създаде т, нар "бионично око". Поставя се имплант, който включва около 1500 светлинни сензори и изпраща електрични импулси до нервните клетки. Това позволява на незрящите да виждат отново.

Протеза за гърда

След отстраняване на гърдата (рак или някаква травма) се прибягва до реконструкция. Понякога крайният резултат е незадоволителен или някои жени не могат да си позволят операцията, тогава те избират външна протеза. Съществува голямо разнообразие от тях, за да са подходящи за всяка жена.

Те биват частични или пълни, самозалепващи се и тип "черупка". Според формата се разделят на капковидни (придават най-естествен вид), овални или асиметрични. Асиметричните са специално създадени за жени, при които по-голяма част от тъкантта е била отстранена. Съществуват и протези за зърна. Предлагат се в голямо разнообразие от форма и цветове.

Протези засягащи лицето

Съществуват протези и за лице — назална, на външно ухо и небце. Протезата на външно ухо е полезна за пациенти, които има вродена липса или поради травма то е било отстранено. Изработва се от силиконов материал и се закрепя за лицето чрез магнити или специално лепило.

Назалната реконструкция е особено подходяща за пациенти, при които по оперативен път не може да бъде възстановен носа. Те също се изработват от силикон и оцветяват спрямо пигментацията на лицето. Закрепват се с лепило. Небцето представлява бариера между носната и устна кухина, която позволява на човек да преглъща и да диша нормално. Някои протези за небце се изработват и с горната редица зъби.

Протеза на мъжки полов член

При мъже с еректилна дисфункция могат да бъдат поставени импланти. Те позволяват да се достигне до ерекция. Биват надуваеми и полутвърди. Поставя се оперативно и се подменя след около 10 години.