Проба и нагласяне на изкуствен крак (цял) (част) МКБ Z44.1
Изкуствен долен крайник се поставя в случаите, когато се наблюдава вродена липса на такъв, при травматична увреда или при отстраняването му поради някакво заболяване.
Протезата осигурява извършване на нормалната за всеки човек двигателна функция, добър естетичен вид и по-добро самочувствие на индивида. Новите материали, които се използват за изработка на протезите позволяват на пациентите да носят удобни и леки изкуствени крайници.
Преди да се пристъпи към изграждането на протеза, тъканите около ампутираната част на крака трябва да са заздравели. Най-често това се случва след 1-2 месеца, но ако възникнат усложнения, периодът може да се удължи. Едва след това се преминава към взимане на мерки. Рубриката проба и нагласяне на изкуствен крак (цял) (част) включва времето от първото посещение при протезистът до изготвянето на крайната протеза.
Създаване на протеза за долен крайник
Изработването на качествена протеза, която точно да пасва на пациента е дълъг процес, изискващ постоянна обратна връзка между него и протезистът. Най-важното е пациентът да се чувства комфортно.
При първото посещение при протезистът се препоръчва пациента да е с къси панталони, за да може да се работи по-лесно и да носи двете си обувки, за да се прецени дали протезата ще пасне и на обувката. Докато трае целият процес на изготвяне, на пациента му се предлага временна протеза, за да изпълнява ежедневните си дейности и да упражнява използването на такава. Също така крайникът с течение на времето променя контурите си, затова се налага използването на временна протеза.
Процесът на изграждане на протеза започва с изготвяне на отливка от гипс на ампутационният чукан (зоната, където е извършена ампутацията). Два са начините за изработка на протезата.
Първият е ръчния похват, при който протезистът с ръцете си моделира и изготвя протезата. При вторият начин се използва компютър, в който се въвеждат мерките на крайника и друга машина създава модел на остатъчния крайник. И при двата метода крайният резултат е един и същ — създава се модел (матрица), върху който се изгражда протезата.
За повече удобство се използват гилзи (socket), лайнери и чорапи. Чорапът и лайнерът служат за създаване на повече комфорт и по-лесно поставяне, а гилзата — осигуряване на оптимално сцепление и точно напасване на протезата. При пробата е важно изкуственият крайник да не е по-дълъг от другия и така да предизвиква смущения при движение. Трябва да пасва точно на ампутационното чукче, да не се изплъзва при ходене и да не предизвиква неудобство.
В началото на пациента му е трудно да се приспособи към новият начин на живот, затова се препоръчва протезата да се носи за кратки интервали от време, като времето постепенно се увеличава. Физиотерапията спомага за по-бързото и пълноценно възстановяване на крайника.
В зависимост от дейността, която се извършва, са създадени протези отговарящи на различните степени на интензивност – лека, средна и висока. Тези, които са за по-леко натоварване са по-обикновени като дизайн и по-леки, за разлика от протезите, пригодени за високоинтензивно натоварване. Фактори, които оказват влияние върху времето на използване на една протеза са:
- ниво на ампутация
- общо здраве
- степен на физическа активност
- външен вид на протезата
Особености при деца
Обикновено една протеза може да се използва за около 3 години, но ако е на дете, тъй като то е подрастващ организъм, се налага редовна смяна на изкуствения крайник. След като детето навърши 8 месеца трябва задължително да се постави протеза, за да продължи правилното му физическо развитие.
Някои деца отказват да носят протеза и предпочитат да се предвижват подскачайки на един крак (като форма на забавление). Това пренасяне на тежестта на тялото върху единия крак, с течение на годините може да доведе до артрит или други тежки състояния.
Хигиена на изкуствения крайник
Мястото от остатъчния крайник, което се свързва с протезата трябва да се преглежда всекидневно за болка, зачервяване, оток или други симптоми. Ако се появят е необходимо да се потърси лекарска помощ. Тъй като крайникът е затворен в гилзата на протезата, е по-склонен към изпотяване, в сравнение с останалите части от тялото. Прекомерната влажност може да доведе до кожни проблеми, гъбични инфекции или други заболявания.
С течение на времето остатъчната част от крайника изпълва отвътре протезата и приляга по-плътно към нея. Ежедневното почистване на ампутационното чукче е от съществено значение. Използват се антибактериален сапун и вода. Не трябва да се нанасят лосиони или кремове, защото могат да раздразнят кожата. Крайникът се оставя да изсъхне напълно, преди да се постави протезата. Гилзата също трябва да се почиства ежедневно с антибактериални продукти.
Много пациенти изпитват чувство на фантомна болка или усещане – след ампутация усещат болка или мравучкания на мястото, където е бил крайникът.
През последните години протезите са се подобрили значително и в днешно време осигуряват повече удобство и функционалност на пациентите. В рубриката проба и нагласяне на изкуствен крак (цял) (част) се включват екзо- и ендоскелетните протези.
Ендоскелетните (вътрескелетни) протези са леки, нуждаят се от малък на брой модификации и са изградени от части, които могат да се сменят. Екзоскелетните (извънскелетните) са по-издръжливи и се използват за по-дълго време. Изградени са от тръбеста структура, която играе ролята на „скелет“ и отгоре е покрита с мека материя, за да се придобие външният вид на крак.
Библиография
http://www.hangerclinic.com/limb-loss/resources/living-with/pages/limb-and-prosthesis-care.aspx
http://www.limbless-association.org/images/Choosing_an_Artificial_Limb.pdf
Коментари към Проба и нагласяне на изкуствен крак (цял) (част) МКБ Z44.1