Проба и нагласяне на изкуствена ръка (цяла) (част) МКБ Z44.0

Поставянето на изкуствена ръка се налага в случаите, когато поради вродена аномалия, заболяване или травма човек е загубил горния си крайник. Протезата заменя липсващата част от тялото и спомага за извършване на ежедневните дейности.

Сложната двигателна функция, която изпълнява ръката се възпроизвежда много трудно, дори със съвременните технологии. С напредване на медицината се създават протези, които доста добре могат да заменят липсващия крайник.

Рубриката проба и нагласяне на изкуствена ръка (цяла) (част) включва приспособяването на протезата към тялото на пациента. Това понякога е труден процес, особено при хора, които дълго време са живели без такава.

След ампутацията, когато тъканите на крайника са заздравели и отокът е спаднал, се преминава към изграждане на изкуствената протеза. Обикновено това се случва 1-2 месеца след операцията, но ако пациента има съдово увреждане или инфекция, периода може да се удължи.

Етапите на създаване на протеза са:

1. Взимане на мерки от остатъчния крайник
2. Създаване на протезата
3. Проба на новата протеза от пациента
4. Приспособяване на пациента към нея и обратна връзка с протезистът

При първото посещение е препоръчително пациентът да е с тениска, за да може ръката да се прегледа и оцени по-добре. Първата стъпка при изграждането на протеза е създаването на отливка от гипс на ампутационният чукан (областта, върху която е направена ампутацията).

Може да се използва ръчен похват, при който протезистът с ръка опипва и моделира гънките и извивките на остатъчния крайник и компютърен метод — въвеждат се параметрите на ръката и друга машина създава модел на крайника. И при двата метода се получава едно и също — матрица, която служи за изграждане на протезата.

Използват се гилзи (socket), чорапи и лайнери. Гилзата има за цел да осигури оптимално сцепление и правилно напасване на протезата към остатъчния крайник, а чорапът и лайнерът служат за комфорт, удобство и по-лесно поставяне на протезата. При пробата е много важно протезата да не се изплъзва при движение, да е с правилната дължина и най-вече пациентът да се чувства комфортно. Гилзата трябва да пасва идеално на остатъчния крайник.

Създаването на протеза отнема време, затова докато тя се изработва, пациентът използва временна. Докато крайникът заздравява, той променя контурите си. Това е и другата причина да се използва временната протеза. Свикването към новия начин на живот отнема време, затова се препоръчва използването на протезата за кратки периоди от време всеки ден, докато пациентът привикне към нея и се чувства комфортно. Физиотерапията помага за по-бързото и пълноценно възстановяване, а също така и за укрепване на остатъчната част от крайника.

Обикновено крайната протеза се използва за около 3 години, ако обаче е на дете, се налага по-честа замяна, заради бързия темп на растеж. Фактори, които могат да окажат влияние върху протезата са:

• степен на физическа активност
• ниво на ампутация
• общо здраве
• външен вид на протезата.

Различните видове протези отговарят на различните степени на натоварване — лека, средна, високо интензивна. Най-често тези, пригодени за леко натоварване са по-обикновени по дизайн и като тегло са по-леки. Тези, които се използват за високо интензивно натоварване, са по-сложни като строеж и многокомпонентни.

За пациенти свикнали с активен начин на живот, се препоръчват протези с повече функции. При хора, болни от диабет или съдови заболявания, се препоръчват по-обикновени протези, които да се поставят и свалят с малко усилия.

В последните години протезите са се подобрили значително. С днешните технологии те изглеждат по-привлекателни на външен вид и комфортни за пациента. Новите протези осигуряват по-голяма мобилност и стабилност от старите, особено протезите за ръка. С тях става възможно по-лесното извършване на ежедневни дейности.

В рубриката проба и нагласяне на изкуствена ръка (цяла) (част) са включени протези, които варират от пасивни до по-функционални. Пасивните протези нямат способността да захващат предмети, но изглеждат естетично. Функционалните протези могат да се захранват от тялото или електрически (най-често миоелектрически). Тези, които се захранват от тялото са с кабели. Чрез използване на гръбната мускулатура, кабела се придърпва и така ръката се отваря или затваря.

При миоелектричната протеза електродите улавят импулси, идващи от мускулите на остатъчния крайник. Те се трансформират в електрични сигнали и изпращат до протезираната ръка, която се затваря или отваря. Съществуват и други типове електрически протези. При едни включването и изключването се осъществява чрез копче, а при други — пациента избира дали протезата да работи като миоелектрична или контролирана от копче.

Съществува разминаване между желанието за по-естетичен вид и функционалност на протезата. Също така трябва да стане ясно за какви дейности ще се използва протезата. Някои пациенти имат няколко различни вида протези, в зависимост от дейността, която извършват.

Трябва да се полагат ежедневни грижи за протезата, за да функционира правилно и да се избегнат усложнения. Гилзата се почиства редовно с влажна кърпа и се оставя да изсъхне напълно, никога не трябва да се използва директна топлина, за да се изсуши.

Като всички останали механични средства, така и протезата се нуждае от поддръжка. Ако тя стане твърде шумна, трудна за употреба или неудобна, трябва да се потърси протезист. Други правила, които трябва да се спазват са:

• да не се използват масла или други видове мазила за смазване на протезата
• да не се разхлабват винтове или болтове, тъй като е опасно
• да не се правят опити за модификации на гилзата

При много пациенти са описани случаи на фантомна болка или усещане – пациента чувства, че ампутираната ръка все още присъства, оплакват се от болка, парене или изтръпване. Изпотяването е често срещан проблем и може да затрудни носенето на протезата. Застояването е друг сериозен проблем, защото на мястото, където проксималната част на гнездото се прилепва плътно към остатъчния крайник, венозният ток може да се запуши. Това ще доведе до подуване на крайника (оток), кожата в областта е зачервена, с вдлъбнатини, изглежда като „портокалова кожа“. Понякога се образуват фоликулити, себацейни кисти (мастна киста) или се развива контактен дерматит.

За най-малките деца, които пълзят, протезата създава неудобство и се налага да се маха. Във възрастта 8-15 месеца задължително трябва да се постави протеза на детето, за да може да продължи адекватното си физическо развитие.

Трябва да се избягва носенето на протеза във влажни зони (басейни, сауни и други), защото протезата може да се повреди. Ако в нея проникне вода, трябва да се остави да изсъхне напълно при стайна температура. Тя не бива да се използва и в прекалено прашни помещения, защото прахът влияе неблагоприятно върху електричния компонент на протезата.

Всяка промяна в теглото или нивото на физическа активност оказва влияние върху плътното прилягане на протезата върху крайника. Прилагането на лосиони или кремове върху остатъчната част от крайника може да повлияе на функцията на протезата. Преди лягане протезата се отстранява и проверява за повреде или разхлабени части. Кожата също трябва да се прегледа за следи на възпаление, поява на мазоли или други признаци на дразнене.