Сомнолентност, ступор и кома МКБ R40

Съзнание е степен на индивидуалното усещане и реактивност на организма за самия себе си, за околната среда и за получената информация от сетивните анализатори.

Кратка дефиниция е „ориентиран за време, място и собствена личност”.

Съзнанието, като висша функция на човешкия мозък, е резултат от физиологичната дейност на кората на главния мозък в най-тясно взаимодействие с останалите структури на мозъчните хемисфери, при активиращото влияние на ретикуларната формация на мозъчния ствол и неспецифичната таламокортикална проекционна система.

Нарушенията в съзнанието трябва да се разглеждат в две направления: разстройство само на отразителната способност на човешкия мозък при запазена будност на съзнанието, т.е. на състоянието на бодърстване. Първият тип нарушения условно се наричат качествени (нарушения в съдържанието на съзнанието) и са предмет на разглеждане предимно от психиатрията, а вторият тип нарушения - количествени (степенни нарушения в яснотата, будността на съзнанието).

Тежките количествени нарушения на съзнанието са всъщност разстройство на виталната функция с непосредствена опасност за живота на болния, което детерминира необходимостта от незабавно диагностично изясняване и спешно терапевтично поведение.

Сомнолентност - словесният контакт с болния е затруднен и ограничен. Дезориентиран е в значително по-голяма степен и при отсъствие на словесни или други стимули показва склонност към незабавно заспиване.

Ступор - нереагиращ, несъбуждащ се болен. При силни болкови стимули се събужда до ненапълно ясно съзнание. Словестният контакт е невъзможен.

Комата по дефиницията на F. Plum е състояние на несъбуждане и нереагиране. В литературата съществуват и други дефиниции на коматозното състояние.

Коматозното състояние, както и по-леки степени на количествени нарушения на съзнанието, могат да настъпят при много заболявания, които водят до първично или вторично увреждане на мозъчните структури.

Причините за развитие на коматозното състояние могат да се разделят на три групи:

• Супратенториални (дифузно увреждане на двете мозъчни хемисфери);

• Субтенториални (увреждане на активиращата ретикуларна формация в мозъчния ствол);

• Едновременно увреждане на мозъчните хемисфери и на активиращата ретикуларна формация.

Медуларните структури контролират жизнено - важните дихателен и сърдечно-съдов център и имат важно значение в регулацията на съзнанието.

Факторите, които водят до коматозно състояние, нарушават невралната активност в посочените области на мозъка посредством различни патофизиологични механизми:

• Промяна в баланса на централните невротрансмитери;

• Промяна в невралната метаболитна активност;

Структурно увреждане на невроните и аксоните от механични фактори, от инфекциозни агенти или от други причини.

Комата е тежко болестно състояние, което клинично се характеризира с безсъзнание, поради рязко потискане на висшата нервна дейност и нарушение на функциите на всички анализатори. В по-напредналите стадии на комата значително се разстройват и автономните функции.
Будна кома или акинетичен мутизъм - клинично синдромът се характеризира с потискане на всички двигателни функции, вкл. на речта, жестикулациите и мимиката. Отворените очи на болния създават впечатление, че съзнанието му е съхранено. Ако състоянието на болния е по-леко, той може да извършва някои елементарни движения, да изговаря отделни думи или да прави опит за проследяване с очи.

Будната кома се отличава от количествените нарушения на съзнанието не само феноменологично, но и по това, че е свързана с точно определен топизъм на увреждането в главния мозък (двустранни лезии с челно - базална локализация или в средния мозък), която определя клиничното своеобразие на този синдром.