Друго и неуточнено нарушение на координацията МКБ R27.8

Нервната система е една от най-сложно устроените системи в човешкия организъм и въпреки нейната организационна сложност е нужно да знаем някои главни неща за нейното устройство, за да можем да си обясним по-добре и нарушенията на координацията. Най-общо нервната система се състои от две главни части:

1. Централна нервна система (ЦНС)
2. Периферна нервна система (ПНС)

Централната нервна система от своя страна допълнително може да се раздели на две части:

1. Главен мозък
2. Гръбначен мозък

Главният мозък е разположен в черепната кухина, образувана от костите на черепа, докато гръбначният мозък е поместен в образувания от прешлените гръбначен канал. В тези анатомични структури нервните клетки (неврони) изграждащи нервната система са защитени от външно влияние. Главният мозък може допълнително да се раздели на съставящи го структури, но това ще бъде разгледано в друга статия. Тук ще споменем само една от тях — малкия мозък. Той се намира зад мозъчния ствол и под полукълбата на главния мозък. Неговата функция е свързана с координацията на волевите движения на тялото. Малкият мозък получава информация от разнообразните рецептори в човешкото тяло, включително визуална информация от очите. Той обработва тази информация и изпраща сигнали по хора на нервите до всички мускули в тялото, с което контролира тяхното съкращение.

Периферната нервна система, от друга страна, включва всички нервни клетки, които се намират извън ЦНС. Те осигуряват преноса на информация между структурите на тялото и главния мозък. Двете нервни системи винаги работят като едно цяло, следствие на което, всяко увреждане на структурите на ПНС или ЦНС може да доведе до друго и неуточнено нарушение на координацията, което включва:

• Дисграфия
• Дисметрия
• Диспраксия
• Астериксис
• Асинергия

Дисграфията е сравнително рядко срещано състояние, причината, за което е увреждане на мозъчни неврони, което има генетична предпоставка. По същество дисграфията е проблем свързан с невъзможността за развитие на нормални връзки между различните зони на мозъка, отговорни за писането. Хората с дисграфия срещат трудност в овладяването и усъвършенстването на последователности от действия, необходими за писането на букви и цифри. Хората с това увреждане страдат често и от други заболявания, които могат и да се припокриват:

• Хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието
• Синдром на Турет
• Генерализирани разстройства на развитието

Дисграфията може да бъде разделена на три главни форми:

1. Дислексична форма — почеркът е трудноразбираем при спонтанно писане, но при преписване е сравнително добър;
2. Моторна форма — почеркът при спонтанно писане и при преписване е почти неразбираем, което се дължи на увреждане на фините моторни умения;
3. Пространствена форма — почеркът е трудноразбираем при писане и при преписване, дължащо се на нарушение в способността за преценка на пространството;

Това друго и неуточнено нарушение на координацията се проявява с разнообразни симптоми, най-често срещаните от тях са:

• Нетипично, странно ориентиране на листа за писане, както и на ръката или тялото
• Непостоянност в изписването на буквите — различен размер или непълно изписване
• Излизане на текста от разграфените за него редове
• Написаният текст често се задрасква
• При преписване на текст се наблюдава неефективна скорост на писане
• Почеркът става трудноразбираем
• За засегнатия човек става много трудно писането и мисленето едновременно
• Болка в пръстите или ръцете при писане

Дисграфията може да предизвика емоционална травма, тъй като засегнатите хора имат чувството, че не се справят добре като връстниците си. Това води с времето до ниско самочувствие, депресивни епизоди, които могат да хронифицират, постоянна тревожност.

Лечението на това друго и неуточнено нарушение на координацията е сложно. То включва усилия както от страна на засегнатите деца, така и от страна на семейството и училите им. Според експертите в тази област е необходимо изготвянето на индивидуална програма, по която да се обучават тези деца. Задачите, които им се поставят, е удачно да са с достатъчно време за тяхното изпълнение, ако става въпрос за писмена такава. Насърчаването на писане на компютър е удачно, тъй като това се оказва много по-лесно и по-ефикасно за тях, за разлика от писането на ръка. Учителите, които се занимават с тези деца, е необходимо да са запознати с тяхното състояние и при изпитване на знанията на детето е желателно да се прилагат методи, различни от писмените — тестова форма на изпитване, устно изпитване и други.

Дисметрията (в превод — грешна дължина) е друго и неуточнено нарушение на координацията, при което се наблюдава невъзможност за преценка на разстоянието до даден предмет. Когато човек се опитва да го достигне ръката или подминава обекта (хиперметрия), или не успява да го достигне (хипометрия). Координацията на очите и краката също може да се засегне. Дисметрията настъпва при увреждане на малкия мозък от разнообразни причини, най-честите е са:

• Мозъчен инфаркт
• Множествена склероза
• Амиотрофична латерална склероза
• Спиноцеребеларна атаксия
• Мозъчни тумори

Можем да наблюдаваме дисметрията като се накара човек да докосне носа си с пръст. При неколкократно повторени на това движение човек не може да прецени точното разстояние до носа си, означаващо, че тестът е положителен, което налага провеждането на допълнителни изследвания за установяване на конкретната причина за мозъчната увреда.

Дисметрията се лекува чрез лечение на основното заболяване, което я е предизвикало. Допълнително могат да се използват определени групи лекарства, които да намалят тежестта на оплакванията. Такива за клоназепам и изониазид. Симптомите могат да се повлияят и чрез прилагането на така наречените упражнения на Френкел, които представляват бавни и репетитивни движения, използвани за повлияването на различни форми на атаксия и координационни нарушения. В страните, в които е позволено, се употребява и канабис, имащ добър ефект.

Диспраксията е следващото нарушение на координацията, което ще разгледаме в тази статия, то представлява сложност в плануването и съгласуването на движенията. Хората с диспраксия, често изглеждат непохватни за околните. При това нарушение се засягат както фините, така и грубите мускулни умения, което прави трудно изписването на буквите ясно, движението на езика и устните — необходимо за изговарянето на думите. Освен това се засягат и социалните умения на засегнатите деца. Разграничаваме два основни типа диспраксия:

1. Моторна диспраксия
2. Орална диспраксия

При първия тип се наблюдава сложност при изпълнението на еднообразни движения — сресване на коса, махане на ръката за довиждане и други. Сложните последователности от движения, като миенето на зъби, оправяне на легло и други, също се засягат. Засегнатите индивиди изпитват трудности при качване на стълби, често падат, държат непохватно прибори или химикал.

При оралната диспраксия е засегната координацията на езика, устните, челюстта, което води до трудност в говора и неговото забавяне. Думите стават неясни, артикулацията е неправилна, речта става с променлива интензивност. Въпреки тези смущения, пациентите знаят отлично както искат да кажат и разбират много добре разговорната реч.

Диагнозата на това друго и неуточнено нарушение на координацията започна в подробно снемане на анамнеза. При необходимост може да се назначи провеждането на ядрено-магнитен резонанс — с цел да се онагледи мозъчна увреда, която би предизвикала диспраксията и да се лекува насочено. След установяване на орална диспраксия се налага насочване към специалист логопед. Моторната диспраксия изисква пък записване на детето на различни занимания като плуване, танци или бойни изкуства и други спортове, което да спомогне за развитието на една по-добре двигателна координация.

Астериксисът представлява нарушение на координацията, което е вид тремор, засягащ ръцете, когато дланите са изпънати напред. Получава се движение, наподобяващо размахване на крилите на птица. Този симптом се появява при тежки нарушения на метаболизма, затова е необходимо астериксисът да се разпознае бързо и да се започне търсене за заболяването, което го е предизвикало. Най-честите заболявания, които водят до астериксис са:

• Респираторна недостатъчност
• Чернодробна енцефалопатия — увреждане на главния мозък от твърде високото ниво на урея в кръвта, дължащо се на невъзможността на черния дроб да я метаболизира (преработи). Това може да се дължи на чернодробна цироза или друго чернодробни болести
• Бъбречна недостатъчност
• Употреба на лекарства от групите на барбитуратите, бензодиазепините и други

Лечението на основното заболяване е лечение и на астериксиса.

Последното нарушение на координацията, което ще разгледаме в тази статия е асинергията. Най-общо това представлява нарушена координация на мускулните групи, когато се извършват движения, за които е необходимо участието на няколко мускулни групи. Това нарушение може да се наблюдава ако се накара пациента да наведе главата си назад. Обикновено мускулите на краката се включват, за да се компенсира изместването на центъра на тежестта, но при пациентите с асинергия това не се наблюдава и те могат да залитнат и дори да паднат.

Увреждането на малкия мозък е отговорно за появата на това друго и неуточнено нарушение на координация, като причините за малкомозъчната увреда са както при дисметрията. След като се постави диагнозата и се лекува успешно основното заболяване, довело до асинергия, тя изчезва с него.