Атрофия на вулвата МКБ N90.5

› Въведение

› Причини

› Патогенеза

› Симптоми

› Диагноза

› Диференциална диагноза

› Лечение

› Профилактика

Въведение

Атрофията на вулвата, наречена още вулвовагинална атрофия, е често срещано състояние, което се характеризира с атрофия на тъканите на вулвата. Може да се прояви по всяко време от живота на жената. Най-често се наблюдава след менопаузата. Атрофията представлява физиологично или нефизиологично частично или пълно намеление на размерите на тъкан или орган. Понятието вулва описва външните полови органи при жената, които включват големи и малки срамни устни, клитор и влагалищно предверие. Атрофията на вулвата най-често се дължи на намалена естрогенизация на тъканите. Симптомите включват сухота, дразнене, болезненост, болка по време на полов контакт, дизурични опквания, инконтиненция. Други термини, с които се опива атрофията на вулвата са вагунална атрофия, вулвовагинална атрофия, атрофичен вагинит и урогенитална атрофия. Тези понятия се използват за характеризиране на констелацията от симптоми, свързани с намалена естрогенизация на вулвовагиналната тъкан.

Прочетете повече тук:

» Женска полова система

» Менопауза

Причини

Основната причина за атрофия на вулвата е намаляването на нивата на естрогени. Това се наблюдава по време на и след менопаузата, по време на кърмене или лечение на рак на гърдата. Рискови фактори за развитието на атрофия на вулвата са нарушения в менструалния цикъл и в хормоналния баланс в миналото, тютюнопушене, липса на сексуална активност и на вагинално раждане. Провеждането на химио и лъчетерапия с цел лечение на злокачествено заболяване като рак на гърдата също може да доведе до атрофия на вулвата.

Прочетете повече тук:

» Естрогени

Патогенеза

Здравето на външните полови органи на жената, както и на вътрешните, е пряко свързано с нивата хормоните в организма. Поддържането на баланса в женските полови хормони е от ключово значение за физиологичните процеси в женския организъм. Атрофията на вулвата се характеризира с намаляване на дебелината на кожата, покриваща външните полови органи. Засягат се малките и големите срамни устни, клитора и влагалищното предверие. Основната причина за това състояние е намаляването на нивата на естрогените в организма. По време на климактериума нивата на естрогените започват рязко да намаляват. Ефектите на естрогените върху вулвовагиналните тъкани се медиират от свързването с естрогенни рецептори, които се намират по цялата урогенитална област. Липсата на естрогени води до липса на адекватна подмяна на епитела, изтъняване на кожата до пълна атрофия и липса на контури на малките срамни устни и на клитора.

Изображение: freepik.com

Симптоми

Първоначалният симптом на атрофия на вулвата е вагиналната сухота по време на полов контакт, която в последствие се превръща в постоянно явление. Изтъняването на епитела води до сърбеж, дразнене и усещане за дискомфорт в областта на вулвата. Може да се наблюдава болезненост и пареща болка. Възможно е да се наблюдават зацапвания, които се сължат на малки разкъсвания на епитела. Поради анатомичното разположение на урогениталната система, често се наблюдават и дизурични оплаквания вследствие атрофията на вулвата. Жените съобщават за симптоми като дразнене при уриниране, никтурия и невъзможност за задържане на урината.

Основните симптоми са:

• вагинална сухота
• вагинално дразнене
• дискомфорт
• сърбеж на вулвата
• болезненост
• зацапване
• дразнене при уриниране
• никтурия
• инконтиненция

Диагноза

Диагнозата се поставя на базата на обективно изследване и лабораторни изследвания. При оглед се наблюдава атрофия на големите срамни устни и на влагалищното предверие. Малките срамни устни може да са със загубени контури. Цветът на вулвата е блед, лъскав и сух. При наличие на насложен възпалителен процес може да изглежда зачервен или блед с наличие на точковид кръвоизливи (петехии). Възможно е да се наблюдава карункул на уретрата.

Изследванията за категорично поставяне на диагнозата включват:

• микробиологично изследване на влагалищен секрет;
• цитологично изследване за изключване на наличие на дисплазия,
• измерване на вагиналното рН;
• оценка на индекса на вагинално съзряване – той е основният критерий за потвърждаване на диагнозата вулвовагинална атрофия. Този тест оценява относителния дял на различните типове епителни клетки;
• анализ на урина и цистоскопия – при изследването на урина може да се наблюдава микроскопска хематурия, което се дължи на микрокръвоизливи в уретрата;
• колпоскопия.

Диференциална диагноза

Диференциалната диагноза на атрофията на вулвата се прави с други заболявания, които причиняват хронично вулварно дразнене, течение и болка. Диференциална диагноза се прави с вагинални инфекции – могат да бъдат причинени от бактерии, вируси и гъбички, вулвовагинални дерматози – лихен склерозис, ликен планус, злокачествени заболявания – рак и предракови лезии на вулвата. Вулвовагиналните дерматози, които се причисляват към диференциалната диагноза на атрофия на вулвата, са:

• лихен склерозис – представляват хипопигментирани, набръчкани участици с восъчен вид с тенденция за сливане. Често плаките са с розов цвят или цвят слонова кост. Имат форма на пеперура или на безкрайност. Плаките може да са локализирани върху малките и големите срамни устни, клитора и ануса. Могат да причинят до сраствания.
• лихен планус – болезнени червени плаки или ерозии с тънки ръбове.
• хиперкератоза – тънка, лихенифицирана кожа, която често е еритематозна вследствие триене или надраскване;
• контактен дерматит – причинява се от алерген. Засегнатата вулва е зачервена и подута, като понякога може да се наблюдава образуване на мехури.

Вулварната интраепителна неоплазия също може да се предположи в дифенциално диагностичен план на атрофия на вулвата. При нея се наблюдават червени, бели и тъмни подвигнати и ерозирани, мултифокални лезии. Вулварният карцином се представя като язва с втрърдени ръбове. Екстрамамарната болест на Пейджет се описва като тухлено червена люспеста плака с рязко ограничени ръбове.

Лечение

Лечението на атрофията на вулвата има за цел да намали неприятните симптоми като вагинално дразнене и дискомфорт, както и да подобри качеството на ежедневни физически дейности и спорт и на сексуалните контакти. Терапията е няколко вида:

• нехормонално лечение – базира се на приложението на нехормонални вагинални овлажнители и лубриканти. Приложението на вагинални овлажнители трябва да бъде редовно, за да се прояви оптимален ефект. Могат да се използват дългосрочно. Те могат да бъдат на водна или на силиконова основа. Лубрикантите на водна основа са за предпочитане, тъй като силиконовите лубриканти могат да попречат на еректилната функция на мъжа. Съществуват и алтернативни методи на лечение с фитоестрогени, витамин Е и витамин D.
• хормонално лечение – прилагат се естрогени локално или системно. Съществуват кремове и гелове с естрогени, както и вагинални глобули. Системната естрогенна терапия включва употребата на пластири, перорални средства или вагинален пръстен.
• лечение на атрофията на вулвата с хиалуронова киселина – хипотрофията и атрофията на големите срамни устни, отпуснатостта и асиметрията са основните естетични проблеми в гинекологията. В тези случаи се прилага филър с хиалуронова киселина в областта на гениталиите. Тази терапия осигурява естетични и функционални придобивки. Освен обемни ефекти, филърите с хиалуронова киселина имат овлажняващ и подмладяващ ефект вурху тъканта.

Хиалуроновата киселина е естествено вещество с полизахаридна структура, която се открива в човешкото тяло. Тя е широко използвана в дерматологията и козметологията, поради нейните запълващи, овлажняващи и стимулиращи колагена ефекти. В допълнение хиалуроновата киселина притежава и противовъзпалетелен ефект. Приложението и води до задържане на течностти в областта. Това значително подобрява хидратацията. Това е една от най-хидрофилните молекули в природата. Хиалуроновите филъри в гинекологията могат да се използват за увеличаване на големите срамни устни, елиминиране на лабиалния колапс, премахване на лабиални асиметрии, елиминиране на оплакванията по време на климактериума, уголемяване на G-точката по предната вагинална стена (G-shot), лечение на болезнен полов акт. Приложението на хиалуронова киселина в гениталиите се прави с помощта на специална канюла след анестезия. След инжектирането се прави лек масаж, за да се улесни разпределението на хиалуронова киселина в тъканта. Процедурата отнема средно около 10 минути. Ефектът от предложението трае между 6 и 8 месеца.

• Лечение на атрофия на вулвата с CO2 лазер – приложението на този лазер стимулира производството на колаген, а това води до подобряване на текстурата на кожата и на усещанията във влагалището.

Профилактика 

Профилактиката на атрофията на вулвата се състои в превенция на всички състояния, които могат да доведат възникването и. Воденето на здравословен начин на живот, елиминирането на тютюнопушенето и редовната сексуална активност с или без партьор със сигурност намаляват риска от развитие на вагинална атрофия. Редовното практикуване на упражненията на Кегел подобряват кръвоснабдяването на тъкани и подмладяват вулвата и тазовото дъно. В допълнение тези практики имат изключително благоприятно действие спрямо инконтиненцията.

Заглавно изображение: freepik.com