Остеохондрит на гръбначния стълб при възрастни МКБ M42.1

› Въведение

› Причини

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза

› Диференциална диагноза

› Лечение

Въведение

Остеохондритът на гръбначния стълб при възрастни, познат повече като остеохондроза на гръбначния стълб, е дегенеративно заболяване, което засяга междупрешленните структури в гръбначния стълб с напредване на възрастта. Това състояние се характеризира с дегенерация и „износване“ на междупрешленните дискове и води до симптоми като болки в гърба, скованост и намалена подвижност. Хората с остеохондроза на гръбначния стълб изпитват различна по сила болка, която може да бъде локализирана или да се разпространява към крайниците. Неврологичните симптоми, като пареща болка, изтръпване и мравучкане, се наблюдават при засегяне на нервни коренчета и гръбначния мозък. Развитието на заболяването прогресира стабилно с течение на времето и може да е свързано с фактори като стареене, травми на гръбначния стълб или прекомерно натоварване на гръбначните структури. Лечението е комплексно и има за цел да намали симптомите и прогресията на заболяването. 

Дегенеративните заболявания на гръбначния стълб са клас заболявания, чиято честота нараства и все по-често се среща сред младите хора в активна трудова възраст. Това определя и социалната значимост на тези заболявания. Остеохондрозата на гръбначния стълб е на първо място сред дегенеративните заболявания и се класифицира в МКБ-10 като Остеохондрит на гръбначния стълб при възрастни M42.1.

Терминология

Остеохондрозата на гръбначния стълб при възрастни, позната и като интервертебрална остеохондроза (osteochondrosis intervertebralis), не трябва да се бърка с общия термин „остеохондроза“, обхващащ група от заболявания, засягащи развитието на костния растеж в млада възраст. Ювенилните остехонрози имат различна патогенеза и патофизиология и се характеризират с нарушение на кръвоснабдяването на дадена кост в областта епифизата, последвано от костна некроза и възобновяване на растежа й.

Причини

Въпреки, че названието остеохондрит е широко използвано, то не е много точно, защото надставката -ит (-itis) насочва към възпалително заболяване. Терминът е въведен от Кониг през 1888 година. Той се е опитал да формулира група от симптоми с основни патологични изменения в прешлените, вярвайки, че възникването на болестта се дължи единствено на възпалителен процес. Всъщност първопричината на болестта не е известна. Предполага се остеохондритът имат мултифакторна генеза, в която участват:

• Травматизъм -  Има отношение към механичната увреда на хрущяла. Касае се предимно за системни, но с нисък интензитет травми на хрущяла. В някои случаи травмата може да бъде и еднократна и силно въздействаща. И при двата случая настъпват необратими тъканни изменения, при които често се нарушава регионалното кръвообращение.
• Исхемия - Терминът е с древногръцки произход. С него се назовават състояния на нарушено кръвообращение. Исхемията може да има различна генеза. Нарушеното регионално кръвообращение може да има при дисбаланс на вазодилатацията и вазоконстрикцията на съда, спазъм на съдовете, първични анатомични аномалии, липсващи съдови анастомози, травми и други.
• Наследственост - Установено е, че остеохондрозата има фамилност, тоест болестта се проявява при наличието на кръвна връзка. През последните години е открита мутация на ген, наречен ACAN, чието експресия е отговорна за метаболитните процеси в хрущялната тъкан. Касае се за протеин наречен Aggrecan, който прикрепяйки се към другите изграждащи компоненти на хрущялната тъкан му придава здравина. Немутиралият ген осигурява устойчивост на механичните натоварвания.

Патофизиология

В начало на патогенетичната каскада стои нарушеното регионално кръвообращение. Основанието на тази теория се крие в наличието на исхемичната некроза на центъра за осификация при рентгенологично изследване. Първите промени настъпват в  nucleus pulposus на прешлените, чийто обем се редуцира (намалява), губи еластичността си и в последствие калцифицира. Като резултат настъпва "дискова херния" и се образуват "шипове".Нарушава се амортизационната функционалност на диска. Патологичният процес постепенно ангажира anulus fibrosus и задната надлъжна връзка (ligamentum longitudinale posterior). Тази зона е богато инервирана. Това обяснява възникването на основния симптом на остеохондрит на гръбначния стълб при възрастни, а именно болката.

Симптоми

Клиничната симптоматика на болестта зависи от ангажирания отдел на гръбначния стълб, спрямо което различаваме:

• Симптоматика при засягане на шийно-гръдния отдел
• Симптоматика при засягане на гръдно-поясния отдел

Клинична проява на шийна остеохондроза

• Синдром на m.scalenus anterior - Болевата симптоматика се дължи на притискане на съдово-нервни компоненти, намиращи се около мускула. Болката е с начална точка от вътрешната страна на рамото. Тя ирадира (движи се) към предмишницата и достига до 4-ти и 5-ти пръст на ръката. Понякога болката може да се придружи от промяна на температурата в ръката (става по-студена), промяна на цвета, дължаща се на цианозата.Синдром на m.scalenus anterior
• Синдром на цервикална дископатия - Отново водещ симптом е болката, която е интензивна и постоянна по характер. Болката се появява сутрин и се следа от скованост на шийната мускулатура. Като резултат шията приема принудително положение, напрегната мускулатурата и се ограничават движенията на главата.
• Синдром на принудително положение на шията - Освен шията, горните крайници също заемат принудително положение като главата се наклонява към страдащата страна.
• Синдром на a. vertebralis - Синдромът се изразява с преходни общо мозъчни симптоми, дължаща се притискане на артерията в отворите, през които преминава в прешлените. Общо мозъчната група от симптоми включва - главоболие, притъпяване и световъртеж.
• Синдром на епикондилита - Установява се силна палпаторна болезненост в областта на епикондилите и разширена зона на хиперестезия.

Клинична проява на гръдно-поясна остеохондроза

• Синдром на висцералната болка - Болката е "драматична". Тя наподобява исхемичната болка при нестабилна стенокардия, затова е необходимо в първо време да се диференцира от миокарден инфаркт. Също както при инфаркта, болката не се повлиява от нитроглицерин, но за разлика от миокардия инфаркт при гръдно-поясната остеохондроза не се наблюдават промени в ЕКГ и биохимичните лабораторни изследвания на креатинкиназа и тропонин.
• Болка в ниския поясен сегмент - Тя може да бъде локализирана в лубмо-сакралния отдел (лумбалния), може да ирадира към коренчетата (лумбаго с ишиас) или само в крайника (ишиас).

Диагноза

Диагностичният план включва физикален преглед със сваляне на анамнеза и назначване лабораторни и образни изследвания.

Анамнеза и физикален статус

Анамнезата цели установява на давността и симптоматичната изява на болестния процес. От съществено значение са уточняването на рисковите фактори, фамилна обремененост и фамилни заболявания. При физикалното изследване водещ похват е палпацията, при която се установява болката, интензитетът й и нейното разпространение. Ако при палпация страдащият мускул е силно напрегнат се касае за мускулна контрактура. Клинично значение има щателен неврологичен статус. Позитивират се симптомите на Ласег и полезните точки Вале, които са за изследване на седалищния нерв. 

Параклинични изследвания

От лабораторните данни няма съществена промяна. При мускулни травми и контрактури може да се увеличи лактатдехидрогеназа, креатинин киназа — М фракцията, както и други ензими.

От образните изследвания могат да се използват:

• Рентгеново изследване на гръбначния стълб
• Компютърната томография
• Ядрено-магнитен резонанс

Диференциална диагноза

В диференциално-диагностичен план се разглеждат:

• Остеофит
• Остеопороза
• Ревматологични заболявания
• Деформираща спондилоза
• Злокачествени новообразувания на костите и ставните хрущяли
• Травми, разгледани в рубриката "други травми на гръбначният стълб и тялото на неуточнено ниво"
• Съдови заболявания

Лечение

Основните принципи на терапията на остеохондрит на гръбначния стълб при възрастни са премахване на болевата симптоматика, предотвратяване на допълнителна травма, предотвратяване на вторична деформация.

Основно се прилагат консервативни методи на лечение. Хирургичната интервенция е показана неефективно консервативно лечение, облекчаване на симптомите или намаляване на късната инвалидност. Консервативни методи са:

• Прием на болкоуспокояващи медикаменти — аналгетици, нестероидни противовъзпалителни средства.
• При шийна форма болните лежат на специфична възглавничка, които подпомага шийната екстензия
• Физически упражнения при дискова херния и болки в кръста
• Електрофореза с болкоуспокояващи медикаменти
• Новокаинова блокада
• Химична нуклеолиза

За подобряване на ефикасността на консервативната терапия пациентите трябва да спазват индивидуално подготвен от специалист хигиенно-диетичен режим. Oстеохондрит на гръбначния стълб при възрастни е с благоприятна прогноза.