Остеохондрит на гръбначния стълб МКБ M42

Дегенеративни заболявания на гръбначния стълб за група заболявания с хроничен и прогресивен ход. Заболяване с голяма честота и социална значимост е остеохондрит на гръбначния стълб.

Спрямо "Международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето" остеохондрит на гръбначния стълб се класифицира както следва:

• Ювенилен остеохондрит на гръбначния стълб
• Остеохондрит на гръбначния стълб при възрастни
• Остеохондрит на гръбначния стълб, неуточнен

Причини

Терминологията на болестта е спорна. Терминът е въведен от Кониг през 1888 година, чрез който Кониг е описал предполагаем възпалителен процес на гръбначния стълб. Днес е известно, че генезата на болестта е мултифакторна. Остеохондрит на гръбначния стълб може да настъпи след травма в областта на гръбначния стълб, като с особена честота са травмите на гръбначния стълб в спорта. Вродени или придобити съдови аномалии, при които не може да бъде реализирано адекватно регионално кръвоснабдяване, тоест настъпването на исхемия.

Не всяка една травма може да се последва от дегенеративно заболяване на гръбначния стълб. Кръвни роднини на заболели често също имат подобни оплаквания. Затова в последните години се разработи теорията за фамилност на болестта. Предполага се за наличието на унаследима мутация на ген, който се казва ACAN. Експресията на този ген е отговорен за наличието на протеин, от който зависят метаболитните процеси в хрущялната тъкан. Тоест този ген е отговорен за придаването на здравина на хрущялната тъкан и предпазва от остеохондрит на гръбначния стълб.

Патогенеза

В основата на патогенетичната каскада в развитието на дегенеративен процес стои исхемията. Независимо от първопричината за развитието на исхемията, при нарушено регионално кръвообращение не се кръвоснабдяват зоните на осификация. Първото нарушение е в nucleus pulposus на интервертебралния диск. Nucleus pulposus намалява по обем, а по-късно калцифицира. Като последствие настъпва дискова херния и костни шипове.

Клинична картина

Водещ симптом на клиничната презентация на остеохондрит на гръбначния стълб е болката. Тя е силна, а понякога дори непоносима. Останалите симптоми зависят от локализацията на болестния процес, което е разгледано в рубриката  "Остеохондрит на гръбначния стълб при възрастни".

Когато се касае наличие на болестен процес преди 16-тата година на детето, се определя като ювенилна форма, като например остеохондрит на гръбначния стълб, при която са разгледани най-честите състояния - болест на Calve и болест на Scheuermann-Mau.

Диагноза

Конвенционален метод за диагностициране на остеохондрит на гръбначния стълб е рентгенография на гръбначния стълб. При необходимост се прилагат други образни методи като компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс. От лабораторните изследвания няма съществени промени.

Лечение

Терапията при тази група заболявания е предимно консервативна и се базира на стриктно спазване на хигиенно-диетични режими. Режимът е индивидуализиран спрямо особеностите на протичане на болестта при отделния пациент. Индивидуалният подход включва комбинирани методи на лечение, част от които са следните:

• Пълноценно хранене
• Електрофореза
• Химична нуклеолиза
• Прием на медикаменти с болкоуспокояващ ефект - аналгетици, нестероидни противовъзпалителни средства
• Новокаинова блокада
• Физически упражнения при дискова херния и болки в кръста

При неефективност на консервативните терапевтични методи се препоръчва хирургична интервенция, целяща подобряването на качеството на живот на пациенти с остеохондрит на гръбначния стълб.