Гастрит и дуоденит МКБ K29

Възпалението на стомашната лигавица и лигавицата на дуоденума (дванадесетопръстника) се означава като гастрит и дуоденит. Състоянията си приличат по клинично протичане, причини и рискови фактори за поява, терапевтични мерки и диагностичен подход. Основните разлики са в локализацията на възпалителното огнище, като в зависимост от особеностите на възпалителния процес, се различават отделни форми, показващи различен риск от поява на усложнения при неглижиране на състоянието или при неправилна диагноза.

Причини и рискови фактори за развитие на гастрит и дуоденит

Причините, водещи до появата на възпалителни промени по хода на стомашната и/или дуоденалната лигавица, са все още не напълно изяснени, като е доказано въздействието на следните:

• лекарства: честата употреба или продължителният прием на някои медикаменти, като например нестероидни противовъзпалителни средства (ибупрофен, аспирин, напроксен и други, достъпни без рецепта), кортикостероиди, някои антибиотици и химиотерапевтици, цитостатици и други води до директно увреждане на стомашната лигавица, нарушава финото равновесие между протективни и агресивни фактори и съдейства за развитието на гастрит или дуоденит, като при липса на съответните терапевтични мерки и продължаваща употреба на споменатите лекарства е налице сериозен риск от развитие на язвена болест
• хеликобактер пилори: инфекция с бактерията хеликобактер пилори се счита за другата основна водеща причина за развитието на гастрит и дуоденит, а впоследствие и на стомашна или дуоденална язва, като важна особеност е често напълно безсимптомното протичане и неподозиране от страна на пациентите за наличието на инфекцията

Тези причини се считат за водещи за появата на заболяването, като редица рискови фактори, съдействат за развитието на възпалителните промени и при много пациенти могат да се окажат тихата причина за развитието на гастрит и дуоденит, без данни за подлежаща инфекция с хеликобактер пилори и без данни за злоупотреба с лекарства.

Сред най-често споменаваните рискови фактори се включват:

• нездравословно хранене: сред водещите рискови фактори не само за гастрит и дуоденит, но и редица други стомашно-чревни неразположения, е нездравословното и непълноценно хранене, често включващо злоупотреба с мазни, пържени, силно преработени, пикантни храни, пушени меса, консервирани храни, фаст фууд и силно намален прием на пълнозърнести храни, сезонни плодове и зеленчуци, ядки, мляко и млечни продукти. Честото преяждане, лягане или тежка физическа активност веднага след хранене, хранене на крак спомагат за развитието на възпалителните промени
• вредни навици: тютюнопушенето, някои наркомании и особено системната алкохолна консумация (ежедневен прием на ниски до умерени количества или алкохолна зависимост) съдействат за увреждането на стомашно-чревната лигавица и намаляват локалните и системните защитни механизми на организма
• стрес и емоционално напрежение: стресът, хроничната преумора, емоционално пренатоварване също допринасят за развитието на гастрит и дуоденит, намалявайки защитните сили на организма и улеснявайки въздействието на другите увреждащи фактори
• други подлежащи заболявания: някои подлежащи заболявания с инфекциозна, автоимунна или възпалителна етиология също могат да предразположат някои пациенти към развитието на възпалителни промени в стомаха и дуоденума, особено на фона на въздействието на други рискови фактори

Най-често се касае за комплексно въздействие на различни фактори и причини, като тяхното изясняване в хода на диагностиката на заболяването играе важна роля при последващото лечение и профилактика.

Гастрит и дуоденит: видове, особености, симптоми

В зависимост от давността на проявите се различават остра и хронична форма на заболяването, а в зависимост от особеностите на възпалителния процес и дълбочината на проникване на пораженията се различават следните форми на гастрит и дуоденит с характерните за тях особености и прояви:

• остър хеморагичен гастрит: ерозивен гастрит с кръвоизлив във вид на остър гастрит, който може да се причини от екзогенни фактори (храни, медикаменти, алергии, киселини и основи) и ендогенни фактори (инфекциозни заболявания, изгаряния, шокови състояния, тежки травми, след тежки операции). Лигавицата на стомаха е зачервена и оточна с ерозии и кръвоизливи. Клинично се изявява с болка и тежест в епигастриума, гадене и повръщане (често и с наличие на кървави материи в повърнатото и хематемеза)
• други остри гастрити: в случай, че гастритът се дължи на грешка в храненето, няколко часа след това се появяват първите симптоми на заболяването, като болните се чувстват неразположени и отпаднали, получават неприятно усещане в епигастралната област. Често пъти повръщат, като в повърнатото се съдържат остатъци от храна и слуз, а след повръщането получават временно облекчение. Болните изпитват силна жажда и горчив вкус в устата, възможно е и наличие на диария. Протичането на острия гастрит трае обикновено няколко дни и често завършва с оздравяване, но крие и висок риск от хронифициране
• алкохолен гастрит: алкохолът директно уврежда клетъчната мембрана на епителните клетки на стомашната лигавица, уврежда защитната бариера на лигавицата и нарушава секрецията на мукус. Клиничната картина се характеризира с епигастрална болка и дискомфорт, гадене много често придружено от повръщане, оригване, киселини, парене зад гръдната кост, а при наличие на дългогодишна злоупотреба с алкохол и особено алкохолна зависимост, са възможни и прояви от други органи и системи (чернодробна цироза, портална хипертония, дефицит на витамини и минерали, неврологични увреждания и други)
• хроничен повърхностен гастрит: при продължително въздействие на рисковите фактори и причини, водещи до развитие на гастрит и неглижиране на състоянието или безсимптомно протичане може да се развие хроничен повърхностен гастрит. Повърхностният хроничен гастрит обикновено протича безсимптомно или с неспецифична симптоматика, като тежест или подуване на корема, обща отпадналост, може да има бързо засищане и безапетитие. По-рядко има силна болка, придружена с гадене и повръщане
• хроничен атрофичен гастрит: при хроничния атрофичен гастрит болните се оплакват от намален апетит и тежест след нахранване, отпадналост, потиснато настроение, а при по-напреднали случаи се наблюдава и анемия. Състоянието крие риск от развитие на сериозни усложнения и изисква своевременна терапия
• хроничен гастрит, неуточнен: при невъзможност за класифициране на хроничния гастрит към някои от гореизброените форми, се касае за неуточнена форма на болестта, протичаща често неспецифично, но повлияваща се от стандартно използваните мерки
• други гастрити: хроничният хипертрофичен гастрит или болест на Ménétrier се среща много рядко в клиничната практика и често се отнася към преканцерозите (състояния, криещи висок риск от неопластично израждане). Класическата триада от прояви при тази форма на гастрит включва ахлорхидрия, хипопротеинемия и оточен синдром, криейки висок риск от поява на различни по вид и тежест усложнения при липса на своевременно лечение
• гастрит, неуточнен: неуточнен гастрит е възпалително заболяване на лигавицата на стомаха. Като диагноза се включва към видовете гастрит и дуоденит, до уточняване на причините, вида и тежестта на гастрита. Признаците са общи за всички видове гастрит (болка или тежест в епигастриума, гадене, повръщане, оригване, подуване на корема, ранно засищане и други)
• дуоденит: дуоденитът е възпалително заболяване на лигавицата на дванадесетопръстника, като характерен е болкови синдром, често има гадене, по-рядко и повръщане. Състоянието често придружава други увреждания по хода на храносмилателната система и рядко се проявява като самостоятелно заболяване
• гастродуоденит, неуточнен: при гастродуоденит са налице възпалителни изменения по хода на лигавицата на стомаха и дуоденума. Това е полиетиологично заболяване, възникващо под въздействие на външни и вътрешни фактори. Изявява се клинично със спазми, болка в горната част на корема, гадене с повръщане, усещане за пълнота, загуба на апетит, оригване, лош вкус в устата, киселини, отпадналост и други

Изясняването на конкретната форма на гастрит и дуоденит при отделните пациенти се осъществява в хода на различните изследвания, провеждани за доказване на болестта. Уточняването на диагнозата има значение за последващата терапия и профилактика срещу повторно развитие на болестта.

Допълнителна инфорамция по темата може намерите в:

»Гастрит

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата при гастрит и дуоденит изисква комплексен подход от една страна за потвърждаване на възпалителните промени, но от друга и за изясняване при възможност на етиологията на заболяването с цел оптимизация на последващото лечение.

Диагностиката на възпалителните изменения по хода на стомашната и/или дуоденалната лигавица се основава на информацията, получена от следните методи на изследване:

• анамнеза и клинико-лабораторни находки: разпитът на пациентите има слабо информативно значение за поставяне на диагнозата, но може да насочи опитните клиницисти към увреждане на стомаха и да подпомогне изясняването на някои рискови фактори, като нездравословно хранене, злоупотреба с алкохол, лекарства, тютюнопушене. В хода на физикалния преглед може да се установи палпаторна болка (болка при натиск) в областта на епигастриума, промени в перисталтиката и някои общи изменения, но може и да липсват обективни находки. Лабораторните изследвания се назначават предимно с цел установяване на усложнения, като хеморагия (налице е анемичен синдром), дефицит на някои витамини (например витамин В12 при подлежаща пернициозна анемия) и други
• изследване за хеликобактер пилори: изследването за хеликобактер пилори заема важно място и се прилага рутинно, тъй като бактерията е сред най-честите причинители на заболяването, обикновено в комбинация с други рискови фактори. Използват се високо специфични и чувствителни тестове (уреен дихателен тест, изследване в хода на енодскопията, изследване на фекални маси и други). При позитивни резултати се назначава специфично лечение, като след приключването му се препоръчва повторно провеждане на изследванията за потвърждаване ерадикацията на инфекцията
• образни и инструментални изследвания: с най-високо информативно значение за откриване, потвърждаване на заболяването и различаването му от други идентично протичащи увреждания в областта са образните и инструменталните методи на изследване. Най-често се извършва ендоскопско изследване, придружено от биопсия и последваща хистологична обработка на материала, получен от различни участъци на стомаха и дуоденума. По преценка на лекуващия лекар може да се назначи рентгенография с използване на контраст (най-често това е бариева каша, приемана перорално)
• други изследвания: в редки случаи, при наличие на диагностични затруднения или за изясняване етиологията на болестта и въздействието на допълнителни фактори може да се назначат и други изследвания, като например проследяване нивата на стомашните ензими, мониторинг на киселинността, компютърна томография и други

Диференциалната диагноза включва различаване на гастрит от дуоденит, различаване на отделните форми на гастрит една от друга, както и различаване от язвена болест (стомашна язва, дуоденална язва), гастроезофагеална рефлуксна болест, неоплазми на стомаха и дуоденума и някои по-рядко срещани заболявания в областта с инфекциозна, автоимунна или възпалителна етиология.

Лечение при гастрит и дуоденит

Терапевтичният подход при пациентите с гастрит и дуоденит се определя до голяма степен от причините и рисковите фактори, допринесли за развитието на заболяването. Тяхното премахване или минимизиране на въздействието им в комбинация с мерки за възстановяване на целостта на стомашната и/или дуоденалната лигавица е в основата на успешното лечение на заболяването.

Обикновено лечението е консервативно, като се използва подходяща комбинация от терапевтични средства и подходи, най-често следните:

• диета: здравословното, пълноценно хранене играе ключова роля в лечението и профилактиката на болестта. Препоръчва се до пълно излекуване на пациентите стриктно спазване на препоръчителното лечебно хранене, което обикновено включва пълно ограничаване консумацията на мазни, пикантни, пържени, люти храни, газирани напитки, консервирани и силно преработени храни и повишаване приема на сезонни зеленчуци, млечни продукти, бяло месо, пълнозърнести храни. Полезна и подробна информация за диета при гастрит и дуоденит можете да прочетете в раздел Хранене (Диета № 1а - при язви и гастрити, Диета № 1Б - при язви и гастрити, Диета № 2 - при гастрити, колити, ентерити). Препоръчва се прием на по-малки порции храна на по-чест интервал с достатъчно добро сдъвкване на храната и с почивка след хранене (в седнало, не в легнало положение)
• антихеликобактерна терапия: при доказване на хеликобактер пилори като причина за развитие на заболяването се назначава стандартна комбинирана терапия (тройна или четворна), състояща се от антибиотици, антисекреторен агент и при нужда и бисмутов препарат. Лечението продължава средно между една и две седмици, като след приключване на терапията се препоръчва повторно провеждане на изследване за хеликобактер пилори
• антисекреторна терапия: антисекреторната терапия се назначава обикновено при всички пациенти с цел регулиране на киселинността и включва прием на инхибитори на протонната помпа (омепразол, пантопразол, рабепразол и други), Н2-инхибитори (фамотидин, ранитидин и други), антиациди. Продължителността на терапията варира при отделните пациенти по преценка на лекуващия лекар в зависимост от тежестта на оплакванията и диагностичните находки
• симптоматични средства: при всеки пациент в зависимост от оплакванията могат да се назначат различни симптоматични средства, като например антиеметици при силно гадене, подходящи аналгетици при силна болка, антипиретици при наличие на повишена телесна температура, гастродуоденални мукозопротектори за ускоряване на епителизацията и други
• лайфстайл лечение: лайфстайл лечението е фокусирано върху ограничаване на вредните навици и приучаване към нови, здравословни. Препоръчва се отказ от тютюнопушенето, силно ограничаване приема на алкохол, повишаване на двигателната активност, поддържане на оптимално за възрастта и състоянието тегло, при нужда прием на витаминни добавки, билки, лечебни растения. Препоръчва се лечение и контрол на налични други подлежащи заболявания

Ефективната профилактика на гастрит и дуоденит включва пълноценно хранене, ограничаване на вредните навици и повишено внимание при необходимост от често или продължително лечение с обезболяващи, антибиотици, кортикостероиди и някои други лекарства.

Прогнозата при гастрит и дуоденит се определя индивидуално при всеки отделен пациент, като ранното откриване на заболяването и своевременната терапия при максимално съдействие от страна на пациента (спазване на диетата, ограничаване консумацията на алкохол) се считат като добри прогностични фактори.

Изображения: freepik.com, framar.bg