Смесени и други разстройства на личността МКБ F61

Смесеното разстройство на личността се отнася до тип разстройство на личността, което не попада конкретно само е една от известните категории. Възможно е болните да имат черти или симптоми на повече от едно разстройство на личността едновременно, без да отговарят на критериите за нито едно от тях.

Смесено е разстройство, при което има значително припокриване между симптомите на няколко от личностните разстройства. Повечето хора са с гъвкава личност, която им позволява да се адаптират към различни обстоятелства, хора и събития.

То е сред най-често диагностицираните разстройства на личността. В едно проучване, обхванало пациенти, насочени към психотерапия, 18,4% отговарят на диагностичните критерии за смесени и други разстройства на личността.

Причини

Счита се, че разстройствата на личността са причинени от комбинация от генетични и фактори на околната среда. Някои хора може да са предразположени към тези нарушения поради генетика и фамилна анамнеза.

Генетичната уязвимост може да направи хората по-податливи на тези състояния, докато опитът и другите фактори на околната среда действат като спусък в развитието на личностно разстройство.

Видове разстройства на личността

Личностното разстройство се определя като хронично психическо разстройство, което засяга мислите, поведението и междуличностното функциониране. Разделя се на 10 основни групи:

1. Параноидно разстройство на личността. То се характеризира с хроничен страх и недоверие към другите хора, съчетано с вярванията,че околните го мамят или експлоатират. Среща се при 1%- 2% от населението и се припокрива по някакъв начин с шизофрения.
2. Шизоидно разстройство на личността. То се характеризира с безразличие към другите хора. Болните често имат много слаб интерес да формират близки отношения с околните.
3. Шизотипично разстройство на личността. Това е състояние, което засяга около 3% от населението. За него е характерно ексцентричното мислене и поведение. Болните вярват, че имат специални способности, например могат да виждат бъдещето. Страдат още от огромна социална тревожност.
4. Антисоциално разстройство на личността. При него болните умишлено могат да навредят на околните и са безразлични към болката, която изпитва някой друг освен те самите. Липсата на съпричастност (липса на загриженост за другите), съчетана с липса на угризения (липса на съвест за жестоките им дейности), често допринася за престъпното поведение.
5. Гранично разстройство на личността. То често води до нестабилни взаимоотношения поради гняв и агресия към околните, съчетани с дълбок страх от изоставяне. Тези хора често имат рисково поведение, което може да стигне до самонараняване.
6. Хистерично разстройство на личността. Включва комбинация от емоции с манипулативно поведение, търсещо внимание. Ако се стигне до самоубийство, обикновено не е свързано с депресия, а по-скоро е начин за манипулиране на другите.
7. Нарцистично разстройство на личността. Характеризира се с изключителна егоцентричност, преувеличено усещане за собствената им значимост и липса на съпричастност или загриженост към другите.
8. Избягващо контакти разстройство на личността. Характеризира се с изключителна стеснителност и чувствителност към критиката от страна на другите. Често се съпътства от състояния на психичното здраве като тревожни разстройства и социална фобия.
9. Зависимо разстройство на личността. При него се наблюдава интензивен страх и неспособност за вземане на решения. Това разстройство може да доведе до невъзможност за решаване на ежедневните задачи и казуси без участие на други хора.

За да бъде диагностицирано разстройство на личността, болният трябва да прояви симптоми, които отговарят на определени диагностични критерии. Сред тях са:

Тези модели на поведение трябва да бъдат хронични и всеобхватни, засягащи много различни аспекти от живота на болния, включително:

• социално функциониране
• работа
• училище
• близки отношения

Болният трябва да проявява симптоми, които засягат 2 или повече от следните области:

• мисли
• емоции
• междуличностно функциониране
• контрол над импулсивността

Моделът на поведение трябва да е стабилен във времето и да има начало от юношеството или ранна зряла възраст.
Това поведение не може да бъде обяснено с някакви други психични разстройства, злоупотреба с вещества или медицински състояния.

Диференциална диагноза

Преди лекарят да диагностицира разстройство на личността, трябва да преразгледа възможностите за диференциална диагноза, за да изключи други нарушения или медицински състояния, които могат да причинят симптомите. Това е много важно, но може да бъде трудно, тъй като симптомите, които характеризират личностни разстройства, често са подобни на други психиатрични разстройства и заболявания. Личностните разстройства също често се срещат заедно с други медицински състояния.

Лечение

Тъй като симптомите и характеристиките на смесеното разстройство на личността обхващат широк диапазон, няма нито едно специфично лечение, което да е полезно за всички болни с това състояние.

Психотерапия

Планът за лечение ще зависи до голяма степен от разнообразието от симптоми, но може да включва прилагането на психотерапия под формата на когнитивно-поведенческа терапия или подтип, известен като диалектично-поведенческа терапия.

1. Когнитивно-поведенческа терапия: Фокусира се върху идентифициране на негативни модели на мислене, които допринасят за поведението и работи върху замяна на тези модели с полезни, по-реалистични.
2. Диалектично-поведенческа терапия: Тя е особено ефективна при лечението на гранични симптоми и включва техники за емоционална регулация, междуличностна комуникация, съзнание и толериране на дистрес.

Медикаменти

Психотерапията често е по-ефективна от лекарствата, но може да се предписват медикаменти за справяне с определени симптоми. Антидепресанти и лекарства против тревожност се използват за лечение на симптоми на депресия и тревожност.

Разбиране на проблема

Докато разстройствата на личността са доста често срещани, много хора не осъзнават, че имат едно от тези състояния. Един от най-добрите подходи за подобряване на функционирането е разпознаването на признаците и намирането на ефективни начини за справяне със симптоми, които водят до дистрес и увреждане.

Професионалната подкрепа от терапевт, комбинирана със семейни грижи, може да помогне на хората със смесени и други разстройства на личността да се научат да контролират състоянието си.

Болните трябва да помислят за въздействието, което симптомите оказват върху различни аспекти от живота им, включително работа и взаимоотношения. Когато осъзнаят това по-добре, те ще имат по-ясна представа от какво имат нужда и кое работи в положителна посока за тяхното състояние.

От полза е още изготвянето на план за самообслужване, който работи за конкретния случаи, както и да се потърси помощ от приятели и семейство.