Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на седативни или сънотворни средства МКБ F13.-

Седативно-хипнотични лекарства, понякога наричани "депресанти" и анксиолитични лекарства, забавят активността на мозъка. Бензодиазепините са най-известен пример за такъв вид медикаменти. По-стар клас лекарства, наречени барбитурати (като Phenobarbital) се вписват също в тази обширна категория.

Редовното приложение на тези лекарства често води до психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на седативни или сънотворни средства, както и до "лекарствена толерантност". Тоест, тялото се приспособява към тях и е необходима по-висока и по-висока доза за постигане на желания ефект. Зависимост също може да се развие, което означава, че симптомите на абстиненция ще се появят, ако лекарството внезапно бъде спряно.

Много от тези лекарства имат легитимна употреба. Бензодиазепините са добър подход за лечение на тревожност и се употребяват при нарушения на съня. Барбитуратите се използват за лечение на припадъци и за анестезия по време на голяма операция. Съществува относително малка разлика между желаната доза на барбитуратите и предозирането. Погрешно изчисление може да доведе до кома, дихателен дистрес (забавяне или спиране на дишането) и смърт.

В сравнение с барбитуратите, бензодиазепините са много по-безопасни. Те причиняват седиране (успокояване), но рядко пречат на дишането или причиняват смърт. Те имат потенциал да бъдат психологически вредни, като причиняват свръх-седация, увреждане на паметта, лоша моторна координация и объркване.

Комбинирането на някое от тези лекарства или употребата им с алкохол, може да доведе до опасни ефекти. Хората често ги комбинират, за да се опитат да засилят усещането за интоксикация или да се противопоставят на неприятните ефекти от други наркотични вещества.

Пациентите, които злоупотребяват или стават зависими от седативни хипнотици, обикновено попадат в две категории. Терапевтичната стойност на тези медикаменти е доказана и те продължават да се използват в медицината. Въпреки това, токсичните им ефекти са сериозни, като биха могли да стигнат до зависимост и абстинентен синдром.

1. Първата категория включва пациенти, които имат медицински показания за използването на тези лекарства относно симптоматично лечение на психично разстройство. Такива болни имат висок риск от развитие на седативно-хипнотична зависимост, особено ако имат анамнеза за злоупотреба с алкохол или друг вид медикаменти. Пациенти с фамилна анамнеза за алкохолизъм могат да бъдат генетично предразположени към бензодиазепинова зависимост. Ако повишаването на дозата не е очевидно, няма причина да се предполага, че употребяващите хронични бензодиазепини са зависими.
2. Втората категория включва пациенти, които използват седативно-хипнотични средства в немедицински условия на самолечение или зависимост. Понякога тези индивиди могат да използват бензодиазепини, за да се справят с хронично безпокойство или безсъние, да повишат еуфоричните ефекти на опиоидите и да намалят абстиненцията, свързана с кокаин.

Възрастовата група, в която най-често се злоупотребява със седативи или сънотворни обхваща 26-34 години. Употребата от мъже е малко по-голяма, отколкото при жените.
Симптомите на зависимост при психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на седативни или сънотворни средства, включват:

• желание за прием на медикамента, често с неуспешни опити за намаляване на употребата му;
• зависимост към употребата и липсата му;
• изпотяване;
• повишен пулс (тахикардия);
• тремор на ръцете (треперене);
• безсъние;
• гадене и повръщане;
• тревожност и халюцинации;

Няма абсолютна доза или брой хапчета на ден, която да показва, че човек е зависим от седативни, хипнотични или анксиолитични лекарства. Хората с наркотична зависимост в крайна сметка развиват физическа толерантност (постепенната нужда от по-големи количества от лекарството, за да почувстват същите ефекти). Но пристрастяването предполага, че лицето също търси ефекта на лекарството или разчита на лекарството по причина, различна от предвидената му терапевтична употреба.

Някои хора реагират на лечението и остават в ремисия, докато при други има периоди на рецидив. Трети пък, дори не успяват да се въздържат от употребата на седативи и сънотворни. Първата цел на лечението е детоксикация (изчистване от медикамента). Детоксикацията обикновено включва постепенно намаляване на дозата на лекарството или временно заместване на лекарство, което има по-малко сериозни симптоми на абстиненция. В зависимост от тежестта на лекарствената зависимост и други фактори (значимо сърдечно или белодробно заболяване, чернодробна недостатъчност, високо кръвно налягане (хипертония), възраст на лицето и общо здравословно състояние, може да се наложи детоксикацията да се извърши в болницата.

По този начин лечението е най-добре съобразено с множеството нужди на болния. Това трябва да започне с цялостна оценка (медицинска, психологическа и социална), за да се идентифицира разнообразието от проблеми, които подтикват употребата на наркотици. Медикаменти или психотерапия могат да помогнат в моментите на жажда или навици, които могат да доведат до рецидив. Те са полезни и за други симптоми или проблеми, открити в хода на оценката и лечението.

Само няколко проучвания са установили дългосрочен успех на програмите за прекратяване на злоупотребата със сънотворни и седативи. Повечето изследвания показват високо състояние на рецидив. Проучване в периода 4-6 години след преминаването през терапия, показва, че 84% от пациентите са възобновили употребата на седативно-хипнотични средства, 52% са злоупотребявали с лекарства по време на наблюдението, и 42% са били приети отново за злоупотреба.

Резултатът е по-добър при хора с добра социална подкрепа, липса на психиатрична коморбидност или ремисия на вече съществуващи психиатрични симптоми, както и липса на зависимост към други лекарства. Най-честите грешки, които водят до пристрастяване и психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на седативни или сънотворни средства:

1. Неправилно предписване на подходящи дози от лекарството за нуждите на пациента.
2. Неспазване на мониторинга и лечението на неблагоприятните ефекти на медикаментите.
3. Предписване на пристрастяващи лекарства към уязвими пациенти.
4. Липса на комуникация с други медицински специалисти, които са ангажирани с грижата на пациента.

Най-добре е да се потърси помощ възможно най-скоро, при първи симптоми на психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на седативни или сънотворни средства. Те са признак на истинско заболяване, а не на слабост или неблагоприятен характер. Понякога, ако пристрастяването е създало проблеми в семейната среда, на работното място или дори със закона, натискът, който оказва обществото върху болния може допълнително да провокира страдащия да потърси лечение или да задълбочи злоупотребата.

Прекъсването на употребата е най-безопасна, когато дозата се намалява постепенно. Ако се преустанови приемът изведнъж, вероятността от абстинентен синдром е огромен. Има значение и колко бързо тялото може да изчисти медикамента от организма. Лекарствата с кратък полуживот, например Lorazepam, се изчистват бързо от организма. Симптомите на абстиненция започват в рамките на 6-8 часа и обикновено продължават около седмица. За лекарства с продължително действие, например Diazepam, симптомите могат да не се проявят и за 1 седмица, но се задържат около месец.