Органични разстройства на настроението [афективни разстройства] МКБ F06.3

Афективните разстройства са разновидност на психичните разстройства, наричани още разстройства на настроението. Органични разстройства на настроението [афективни разстройства] се характеризират с промяна в настроението или афекта, обикновено придружени от промяна в цялостното равнище на активност. Основните видове афективни разстройства са депресия, мания и биполярно разстройство. Те оказват ефект върху настроението и емоциите на пациента. Симптомите варират при различните пациенти и могат да бъдат от леки до тежки. Психиатър или друг обучен специалист по психично здраве може да диагностицира афективно разстройство.

1. Депресията е състояние на понижено настроение и нежелание за извършване на харесвана до момента активност, могат да повлияят на мислите, поведението, чувствата на човека.
2. Манията е състояние на повишено активиране на личността с повишена емоционалност, заедно с лабилност на състоянието. Представлява "огледален образ" на депресията, повишеното настроение може да бъде еуфорично или раздразнително. Болните не изпитват нужда от сън, хиперактивни са. Възможните причини са множество. Манията се разделя на три етапа — хипомания (лека), остра мания, делириум мания (тежка).
3. Биполярно афективно разстройство е психично разстройство, което причинява редуващи се периоди на депресия и повишено, енергично настроение (мания). Болните често подхождат необмислено към решенията си с невнимание към последствията. По време на маниакалните фази, необходимостта от сън намалява, а по време на депресията болният е чувствителен, плаче, има отрицателни възгледи за живота.

Причините за афективните разстройства не са напълно доказани. Невротрансмитерите, както и допамина, основно повлияват настроението. Когато са небалансирани или не изпращат сигналите правилно към мозъка, резултатът може да бъде емоционално разстройство. Какви са причините за дисбаланса, все още не е известно.

Някои стресови моменти в живота могат да предизвикат афективни разстройства. Травматично събитие или лична загуба може да причини депресия или друго афективно разстройство. Употребата с алкохол и наркотици също е рисков фактор. В отключването им съществува и генетична предиспозиция (склонност). Ако някой от семейство има някакъв вид афективно разстройство, то децата им са изложени на по-голям риск да развият същото. В известен смисъл те са наследствени, но не на 100%.

Органични разстройства на настроението [афективни разстройства] възникват и като последици от органични заболявания. Редица психиатрични заболявания имат депресивно настроение като основен симптом.

Болест на Alzheimer

Когнитивните увреждания, заедно с поведенчески разстройства са характерни за болестта на Alzheimer. Анамнезата за промени в настроението, като депресия или поведенческо разстройство, е свързана с нея. Обаче тази връзка е значима само ако психиатричните симптоми са докладвани в рамките на 5 години след диагностицирането на болестта. Депресията засяга около 50% от болните. Разстройствата на настроението са свързани с аномалии в специфични области на мозъка, които нарушават нормалния баланс на невротрансмисия. Стига се до загуба на неврони (нервни клетки).

Идентифицирането на депресия при някои с болестта на Алцхаймер може да бъде трудно, тъй като деменцията причинява сходни симптоми. Примери за такива, общи за депресия и деменция, са:

• апатия
• загуба на интерес към любими дейности и хобита
• социално оттегляне
• изолиране
• проблем с концентрацията
• затруднена мисловна дейност

Болест на Parkinson

Нарушенията в настроението при болестта на Parkinson са много чести. Не само, че разстройството на настроението води до допълнителни физически и емоционални симптоми, но и влошават тези, които вече са налице като част от диагнозата.

Депресията е много често срещана при болестта на Parkinson, която се оценява на около половината от засегнатите. То е свързано с повишена инвалидност, лошо качество на живот, стресови ситуации. Симптомите на депресия могат да включват:

1. Липса на удоволствие или интерес от обикновено приятни занимания.
2. Не се чувстват добре физически или дори безполезно и безнадеждно.
3. Затруднено концентриране.
4. Нарушение на съня и отпадналост.
5. Загуба на апетит, загуба на тегло

Генерализираното тревожно разстройство представлява прекомерно притеснение за редица проблеми и е свързано с безпокойство, умора, лоша концентрация, мускулно напрежение, нарушение на съня и т.н.

Паническото разстройство се характеризира с отделни периоди на интензивна тревожност или страх, които се развиват бързо и са придружени от сърцебиене, изпотяване, усилване на тремора (треперене), задух, замаяност и често страх от смърт.

Обсесивно-компулсивното разстройство при болестта на Parkinson се характеризира с постоянни или повтарящи се мисли или поведение.

Болест на Wilson

Болестта на Wilson е обусловена от нарушения метаболизъм на мед. Депресията е често срещана при пациенти с това заболяване. Към момента не е установена връзката между степента на увреждане и депресията. Costa-Machado смята, че биполярното разстройство и болестта на Wilson са свързани. Последните проучвания показват, че по-високите нива на мед, подобно на няколко други микроелементи като цинк, кадмий и талий, могат да играят роля в патофизиологията на биполярното разстройство, което е в съответствие с невродегенеративната хипотеза за такива нарушения.

Болест на Huntington

Депресията е много характерна за болестта на Huntington. Тежестта й не зависи от прогресията му. Тя прави болния раздразнителен, тъжен, апатичен, чувства се уморен, страда от безсъние и избягва околните.

Обсесивно-компулсивното разстройство се появява при пациентите с Huntington като състояние на повтарящи се, натрапчиви мисли и повтарящо се поведение.

Маниакалното разстройство не се среща често при болест на Huntington, но в редките случаи води до хиперактивност, импулсивно поведение, повишено настроение, нестабилно емоционално състояние. Още по-рядко обаче е проявено биполярното разстройство.

Болест на Creutzfeldt-Jakob

Първият симптом на болестта на Creutzfeldt-Jakob обикновено е бързо прогресираща деменция, водеща до загуба на паметта, промени в личността и халюцинации. Миоклонусът (резки движения) се появява в 90% от случаите, но може да отсъства първоначално. Други често срещащи се симптоми, това са тревожност, депресия, параноя, обсесивно-компулсивни разтройства и психоза. Това е съпроводено с физически проблеми като нарушение на речта, баланса и координацията (атаксия), промени в походката.

От значение е наличието на предишни, макар и леко изразени подобни състояния. При повтаряне на афективното разстройство след период на пълно отсъствие на афективна симптоматика, с много голяма вероятност се отхвърля хипотезата за органична обусловеност. В крайна сметка окончателната диагноза зависи от критерия повторяемост във времето.

Лечението на органични разстройства на настроението [афективни разстройства] се състои в лечение на основното заболяване, довело до появата на симптомите.