Ларинкс МКБ D14.1
Гръклянът — larynx — представлява не само въздухоносна тръба, но и гласов орган.
Ларинксът е разположен в предната срединна част на шията, точно под подезичната кост.
Larynx е прикрепен подвижно чрез мускули и връзки, като може да извършва значителни движения във вертикално направление при говор и гълтане.
Пасивно ларинксът може да се отклонява и встрани.
Ларинксът има свой хрущялен скелет, състоящ се от еластични и хиалинни хрущяли. Тези хрущяли могат да бъдат чифтни и нечифтни:
- Чифтни хрущяли:
- пирамиден хрущял — cartilago arytenoidea;
- клиновиден хрущял — cartilago cuneiformis;
- рогчест хрущял — cartilago corniculata;
- пшеничен хрущял — cartilago triticea;
- Нечифтни хрущяли:
- щитовиден хрущял — cartilago thyroidea;
- пръстеновиден хрущял — cartilago cricoidea;
- надгръклянник — cartilago epiglottica;
Подробна информация за анатомичното устройство на хрущял може да намерите при:
Доброкачествените новообразувания на ларинкса се срещат рядко, като изключение правят папиломите, като тяхната честота е около 95%.
При някои тумори се наблюдава предилекция (склонност) за развитие на определени места на ларинкса.
Най-често се засяга супраглотиса (частта над гласните струни, която съдържа епиглотиса) — в около 80% от случаите.
След като бъдат диагностицирани, повечето доброкачествени тумори могат да бъдат отстранени оперативно чрез ексцизия, като хирургичният подход определя от размерите на тумора и локализацията му.
Основната задача при премахване на тумора е постигане на чисти резекционни ръбове и запазване на ларингеалната функция.
При някои неоплазми — папиломи, онкоцитоми, плеоморфен аденом, лимфангиоми, неврофиброми, фиброматоза, параганглиоми, рабдомиоми — се наблюдава склонност за рецидивиране (повторно развитие) в рамките на месеци или години, ако не се извърши пълна ексцизия.
От особено голямо значение е разграничаването на доброкачествени от злокачествени тумори на ларинкса.
Новообразуванията, които са разгледани по-подробно в това МКБ D14.1 Ларинкс, са:
Папилом на ларинкса
Сквамозноклетъчните (плоскоклетъчните) папиломи са най-често срещаните доброкачествени епителни тумори на ларинкса. Туморите могат да бъдат множествени, като рецидивират често, което може да наруши дишането и това да наложи повторна хирургична намеса.
Папиломатозата на ларинкса, известна също и като рекурентна (рецидивираща) респираторна папиломатоза, ларингеална папиломатоза и ювенилна (при юноши) папиломатоза, представлява рядко срещано заболяване, причинено от HPV (Human Papillomavirus, човешки папилома вирус) инфекция на гърлото.
Изображение: www.researchgate.net
Епидемиология
Честотата на това състояние е 2 на 100 000 възрастни и 4.5 на 100 000 деца.
Те рядко възникват като солитарни (единични) лезии, като в повечето случаи са налице множество разположени една до друга лезии, имащи голяма склонност към локални рецидиви.
Налице е бимодално разпределение (най-големите честоти се срещат два пъти, имат два върха) — първият пик (връх) е преди навършване на 5-годишна възраст (ювенилна форма), като не се наблюдава предилекция (предпочитание) по пол.
Вторият пик настъпва на възраст между 20 и 40-годишна възраст, като съотношението мъже:жени е 3:2.
Етиология
Най-често срещаните генотипове, свързани с рекурентна респираторна папиломатоза, са HPV-6 и 11, които водят до развитието на доброкачествени тумори на ларинкса или в други части на респираторния тракт.
В редки случаи са били установени и HPV 16, 18, 31, 33 и 39.
Начинът на HPV инфекция при деца е свързан с майчина генитална инфекция.
Установена е епидемиологична триада, свързана ювенилната форма:
- първородно дете;
- вагинално раждане;
- майка в тийнейджърска възраст;
Ако не се предприеме лечение, туморите могат да растат неконтролируемо, което може да има фатални последици поради обструкция (запушване) на дихателните пътища.
Не е установена точната причина за развитие на ларингеална папиломатоза.
Тъй като това заболяване се открива по-често при деца, има вероятност бебето да е получило HPV-вируса от майката по време на раждане по естествен път.
Няма доказателства, че инфекцията предава чрез орален секс, поради което не се смята за сексуално предавана болест.
Плоскоклетъчните папиломи се подразделят на ювенилни и папиломи при възрастни, както и допълнително на множествени или солитарни (единични).
Въпреки че се причиняват от едни същи вируси, при папиломите се наблюдава разнообразно и променливо клинично протичане.
Прогресията на заболяването е по-честа при ювенилната форма.
Трахеобронхиалното разпространение на рекурентната респираторна папиломатоза е свързано със заболявания, като например:
- пневматоцеле;
- белодробни абсцеси;
- стеноза на трахеята;
- рядко и злокачествена трансформация;
Изображение: www.freepik.com
Клинична картина
Относително малките дихателни пътища при децата предразполагат към запушване на дихателните пътища.
Симптомите при папиломатоза на ларинкса включват пресипналост, напрегнат или задъхан глас, като те са резултат от обструкция (запушване) на дихателните пътища, което изисква незабавното премахване на папиломите, тъй като последствията могат да бъдат фатални.
Характерът на промените на гласа се определят от размерите и разположението на тумора.
Могат да се появят и затруднения в дишането, като това се наблюдава по-често при деца.
Признаците и симптомите при бебета и малки деца включват:
Шумното дишане може да е стридор, като е възможно да звучи като свирене или хъркане, като това е знак, че ларингеалните или трахеалните части на дихателните пътища се стесняват.
Клиничният ход на ларингеалната папиломатоза е непредсказуем и се характеризира с периоди на активност на заболяването и ремисии (период на липса на симптоми).
Наличието на HPV-вирус в очевидно нормалната лигавица се смята за резервоар на вируса и източник на повтарящи се рецидиви.
Не са установени значителни хистологични прогностични фактори за локални рецидиви и злокачествена трансформация.
HPV типове 11 и 16 са свързани с по-агресивно протичане на заболяването, чести рецидиви и прогресия при деца и възрастни.
Злокачествена трансформация не се наблюдава често, но възможна при определени условия, включващи тютюнопушене, облъчване и други.
Изображение: www.freepik.com
Диагноза
Към диагноза доброкачествен ларингеален тумор насочва анамнезата и физикалното изследване, но окончателната диагноза се поставя след биопсия и последващо хистологично (тъканно) изследване.
Извършва се и индиректна или директна ларингоскопия.
Най-прецизният метод за диагностициране на ларингеалната папиломатоза е вземането на биопсия и последващо изследване на биопсичния материал за човешки папилома вирус.
Понякога това е единственият метод за установяването на заболяването, тъй като папиломатозата на ларинкса много често бърка с астма или хроничен бронхит.
Папиломите имат екзофитен растеж, разклонения, педункулирани са (на краче) или на широка основа, розови или червени на цвят, с леко лобулирана (разделена на делчета) повърхност, кървят при незначителна травма и могат да бъдат единични или разположени на групи.
Плоскоклетъчните папиломи са съставени от сквамозна (плоскоклетъчна) лигавица, съдържаща тънки фиброваскуларни ядра. Могат да са налице вторични или третични разклонения на папилите.
В някои случаи се наблюдава койлоцитоза (характерни промени в епителните клетки).
Ако са налице незрели или анормални кератинизиращи индивидуални клетки (дискератоза), това допринася за по-неорганизирания външен вид на лезията.
Премалигнени (предракови) изменения се наблюдават рядко.
Рецидивиращата респираторна папиломатоза произхожда главно от плоския епител, като човешкия папилома вирус навлиза в базалните клетки през микротравматизирания плоскоклетъчен епител.
Вирусната репликация (удвояване) се осъществява в спинозния слой (stratum spinosum), което води до нарушения в узряването на епитела.
Изображение: www.webpathology.com
Лечение
Конвенционална (традиционна) хирургия и СО-лазерна хирургия са формите на лечение при папиломатоза на ларинкса.
СО-лазерното отстраняване е най-често прилаганият метод, като той изисква прецизно изпълнение, за да се предотврати образуването на белези, фиброза и ларингеална малформация.
Друга процедура, която спомага за намаляване броя на рецидивиралите тумори, е фотодинамичната терапия.
За лечението на ларингеалната папиломатоза са били изпробвани различни антивирусни лекарства, като например цидофовир (cidofovir), но нито едно не възпрепятства напълно разрастването на туморите.
Някои от нежеланите лекарствени реакции при употреба на антивирусни средства включват:
При много тежки случаи може да се приложи адювантна химиотерапия с интерферон.
Независимо от вида на лечението обаче, съществува голяма вероятност за рецидивиране на туморите, като интензивността варира от веднъж или два пъти месечно до веднъж или два пъти годишно.
Изображение: www.freepik.com
Хемангиом на ларинкса
Ларингеалните хемангиоми се срещат рядко, като при тях е възможно да се наблюдават животозастрашаващи прояви на обструкция (запушване) на дихателните пътища.
Епидемиология
Хемангиомите на ларинкса се наблюдават по-често при мъже (60-70%), като най-често са от кавернозен тип (останалата част са от капилярен тип).
Класификация
Ferguson класифицира хемангиомите на две групи:
- хемангиоми в детска възраст;
- хемангиоми при възрастни;
Патогенезата при хемангиомите не е точно изяснена, като са налице противоречия дали те представляват същински тумори или са вродена аномалия.
Понякога ларингеалните хемангиоми се развиват агресивно, като в тези случаи те трябва да разглеждат като злокачествени лезии.
Клинична картина
При възрастни тези лезии обикновено се проявят с променен дрезгав глас, а понякога и дисфагия, като хемангиомите рядко прогресират до такава степен, че да предизвикат стесняване на дихателните пътища или обструкция (запушване).
Въпреки че повечето ангиоми са доброкачествени образувания, някои от тях са мултицентрични (повече от един в даден орган), като се използва термина "хемангиоматоза".
Тези лезии могат да бъдат част от разнообразни клинични синдроми, като например Rendu-Weber-Osler и дискразия на Sturge-Weber.
Лечение
При лечението на тези новообразувания средство на избор е хирургичното премахване, като по време на биопсия и ексцизия (изрязване) има риск за тежка хеморагия (кръвоизлив).
Алтернативен метод за лечение на ларингеалните хемангиоми, предлагащ минимална инвазивност (засягане на съседни структури) и по-малко усложнения, е лазерната фотокоагулация с Nd:YAG (неодим итрий-алуминий-гранат) лазер.
Липом на ларинкса
Липомите могат да засегнат различни части на тялото, като приблизително 13% от тези новообразувания в областта на главата и шията.
Ларингеалните липоми се срещат рядко, като в литературата са описани по-малко от 100 случая.
Липомите на ларинкса се развиват предимно при възрастни, като по-често засягат мъжете.
В повечето случаи тези тумори притежават характеристиките на кистозни лезии — имат капсула, гладки ръбове и обикновено са педункулирани (на краче).
Симптомите при липомите на ларинкса са малко и не са специфични, което затрудняването поставянето на диагнозата.
Изображение: www.sciencedirect.com
Фибром на ларинкса
Фибромът представлява доброкачествен тумор, развиващ се от мезенхимна тъкан и съставен от фиброзни влакна.
Същинските ларингеални фиброми са рядко срещано състояние, като мястото им на развитие в ларинкса варира.
Фибромите в повечето случаи се представят като полипи или нодули (възли), разположени на широка основа или на краче. Могат да имат мека или плътна консистенция.
Повечето лезии са покрити с интактен (непроменен) епител, като често се установява кератоза (прекомерно вроговяване на епидермиса, при което той задебелява).
Фибромите най-често възникват като реактивен отговор към различни фактори и не се считат за същински неоплазми.
Лечението на тези новообразувания е хирургична ексцизия. Премахнатите тъкани изискват задължителна хистопатологична оценка, за да се определи по-нататъшното поведение и прогноза.
Изображение: link.springer.com
Доброкачествени неврогенни тумори на ларинкса
Неврогенните тумори на ларинкса са редки, като в литературата са описани само няколко случая.
Доброкачествените (шваноми и неврофиброми) и злокачествените (злокачествен тумор на обвивката на периферните нерви) неврогенни тумори на ларинкса могат да се развият самостоятелно или като част от някои клинични синдроми, включително неврофиброматоза.
Шваномите съставляват около 0.1% от всички доброкачествени тумори на ларинкса.
Тези неоплазми могат да възникнат от вътрешния ларингеален нерв, който е клон на горния ларингеален нерв.
Изображение: medwinpublishers.com
Шваномите на ларинкса могат да достигнат до големи размери, като в зависимост от мястото, на което се развиват, могат да доведат до:
- обструкция (запушване) на дихателните пътища;
- дисфония;
- фиксация (неподвижност) на гласните връзки;
Разпознаването и лечението на ларингеалните шваноми е от голямо значение.
Ендоскопското разпознаване на шваномите на ларинкс е трудно, а понякога дори невъзможно, като това се дължи на това, че туморът се среща рядко, както и липсата на специфични находки при ендоскопско изследване.
Поради малкия размер на лезията ендоскопската ексцизия има диагностичен и терапевтичен ефект.
Предполага се, че методите за образна диагностика могат да бъдат полезни при диагностицирането на ларингеален шваном.
Въпреки че магнитния резонанс (MRI, ЯМР) няма диагностична стойност, използването на контрастно вещество може да помогне при изследването на шваноми на ларинкса.
Неврофибромите са некапсулирани лезии, състоящи се от пролифериращи (делящи се) Шванови клетки, разположени сред мрежа от колагенови влакна.
Наблюдава се и пролиферация на вретеновидни клетки.
От клинична гледна точка диференциалната диагноза е много важна, тъй като доказателствата за неврофибром трябва да спомогнат за изключването на неврофиброматоза.
Подробната проверка за клинични, морфологични и имунохистохимични находки има голямо значение при поставянето на правилна диагноза.
Хирургичното лечение при шваномите на ларинкса показва отлични резултати.
Заглавно изображение: Med Chaos, Wikimedia Commons
Коментари към Ларинкс МКБ D14.1