Хионодокса

Хионодокса (Chionodoxa, Chionodoxa luciliae, Glory of the snow, Scilla luciliae) представлява род цъфтящи през пролетта растения, който се класифицира към семейство Аспарагусови (Asparagaceae). В превод от гръцки "chion" означава сняг, а "doxa" - гордост. Името е показателно за най-ранният момент когато цветето пониква, понякога дори под снега. Установени са шест вида хионодокса, които прорастват по това време. В Русия хиoнодоксата се нарича още снежен човек и снежна красота. Общато името на рода се основава на навика на цъфтежа при високи алпийски зони - когато снегът се топи през пролетта.

Тичинките на всички членове от род Chionodoxа са сплескани и струпани в средата на цветовете. При род Scilla не са плоски и не са струпани на едно място. Тази разлика между представителите на двата рода не се зачита от някои ботаници и не се приема като достатъчна за създаването на отделен род Chionodoxа. При това те го причисляват или сливат с род Scillа.

Устройство на хионодокса

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Представителите на род Хионодокса имат сравнително малки луковици, с яйцевидна или продълговата форма, покрити със светли люспи. От една луковица прорастват 2-3 листенца с дължина до 12 см. Те имат ланцетовидна форма и са оцветени в тъмнозелено.

Цветоносните им стъбла достигат до 25 см дължина, а размерите на цветовете им до 4 см в диаметър. Цветчетата са оцветени в различни нюанси на синьото, бледолилавото и розовото или са бели. Могат да прорастнат по единично или да бъдат събрани в съцветия четка. Всяко цветче има шест венчелистчета. След прецъфтяване на растенията, до юни месец умира и надземната им част. Образуват плодчета месести кутийки, съдържащи голи семенца.

Разпространение на хионодокса

Хионодоксата е родом от островите на Средиземно море и Турция. Chionodoxa, известен като славата на най-снега, е малък род многогодишни луковични цъфтящи растения в семейството Asparagaceae, подсемейство Scilloideae, често са включени в Сцила. Родът е ендемична в източното Средиземноморие, по-специално Крит, Кипър и Турция.

Използваема част на хионодокса

Хионодокса има декоративна стойност, като за тази цел съответно се използва цялото растение или само рязан цвят.

Приложение на хионодокса

Изображение: I5800, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Сините, бели или розови цветя се появяват в началото на годината, което ги прави ценни декоративни растения. Различните видове хионодокса лесно хибридизират помежду си, образувайки многобройни хибриди с междинни белези. Трудно е да бъдат намерени две еднакви растения след насажденията. Хионодоксите лесно хибридизират и със синчеца, като получава растение наречено хионостсили (hionostsilly).

За своето развитие хионодокса предпочита места с добър достъп на слънчевите лъчи, като в същото време расте добре и на шарена сянка и в сянката на широколистните дървета. Размножава се от семена или луковици, като обича глинеста почва за своето развитие. При засаждане е хубаво да се избере място, където снегът се топи по-рано, което осигурява ран цъфтеж на цветето. В полусянката, той започва по-късно, но ще продължи няколко дни по-дълго.

Нежност, сияние и красота се съдържат в туфите от хионодокса. Те декорират успешно всяка една пролетна цветна градина. Съчетават се много добре с минзухари, синчец, пушкиния, все видове, които растът при едни и същи почвени и климатични условия, както и цъфтят по едно и също време. Хианодоксата може да бъде засадена на различни места, включително и в саксия, като идеята е удовлетворение на флоралната цел. За своето развитие не изисква специални грижи.

Растението често се използва за рамкиране на цветни лехи, заедно с други пролетно цъфтящи многогодишни растения. Подходяща компания могат да му правят и игликата, кукурякът, нарцисите и зюмбюлите, кокичета.

Ето и някои от видовете хионодокса

Chionodoxa gigantea - много красива, с големи цветове с размери от 3,5 до 4 см в диаметър, оцветени в светло синьо, събрани в съцветие на брой до пет цветчета в едно, притежаващо къса дръжка с дължина от 8 до 10 см. Листата й са тесни, със заострени върхове, дълги от 8 до 12 см, широки от 0,5 до 0,8 см. Луковицата й има размери от 3 см в диаметър, яйцевидна форма и нежна люспеста покривка. Цъфти от 20 до 30 дни. Среща се във вътрешността на планините на Мала Азия. В културата на Русия е позната от 1878 година.

Изображение: Motohiro Sunouchi, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Chionodoxa luciliae - цветовете й достигат размер от 2,5 см в диаметър, имащи ярко син цвят с бяло петънце в центъра на цветчето. Листата имат ланцетовидна форма. Цветоносното стъбълце достига височина от 10 до 20 см, като завършва със съцветие от 4 до 6 цвята. Цъфти от началото на април за 12-15 дни, а понякога - 20 дни. Луковицата е овална или яйцевидна, с около 1,7 см в диаметър големина и със светли външни люспи. Отново е установена в планините на Мала Азия. Позната е в тамошната култура от 1764 година. Съществуват две нейни градински форми: Var. albahort - до 10 см високо растение, с бели цветя с диаметър до 2,5 см, събрани в съцветия от 3-4 на брой; Pink Giant с розови цветя и по-големи ликовици.

Chionodoxa sardensis - хионодокса сардиния - цъфти в началото на април или края на май месец, с продължителност на цъфтежния период от 12 до 24 дни. Цветовете й са наситено сини с белезникав център, големи до 2 см в диаметър, събрани в гъсти съцветия от по 8-10 цветчета в едно. Цветните дръжки са с дължина от 12 см. Листата са дълги около 8 см. Луковицата е яйцевидна, покрита с кафеникави люспи и големина от 1,5 см в диаметър. Има разновидности с бели и розови цветчета. От 1885 година е позната в културата на родният й ареал на разпространение - планините на Мала Азия. Много подходяща е този вид хионодокса като рязан цвят.

Изображение: Motohiro Sunouchi, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Chionodoxa nana - хионодокса джудже - има сини цветчета, с белезникава, почти ясно очертана централна зона. На размери са по-малки от 1 сантиметър в диаметър. Дръжките им са високи 10-15 см. Събрани са в съцветие до 3 цветчета в едно.

Chionodoxa lochiae - цветовете отново са оцветени в синьо, но нямат бяла централна зона. Имат големина от 1-2 см в диаметър. Цветоносите са дълги 10-15 см, разполагащи с от 2 до 4 цвята в съцветие.

Chionodoxa albescens - белезникава хионодокса - цветовете й са светлорозови с лилав оттенък, големи около 1 см в диаметър. Височина на растенията 10-15 см.

Chionodoxa forbesii - сини цветчета с по-голяма бяла площ от центъра към периферията им. Големината им е от 1 до 3,5 см в диаметър. Образуват гъсто съцветие с от до 15 цветчета в едно. Растенията достигат височина до 25 см. Има разновидности с бели и розови цветове. Този вид хионодокса много прилича на Chionodoxa luciliae, като в някои ботанически източници това латинско наименование е дадено като синоним на Chionodoxa forbesii. За нея информация е записана в културни източници от 1880 година.

Заглавно изображение: Bengt Nyman from Vaxholm, Sweden, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons