Снежна тинтява

Снежна тинтява (Gentiana nivalis), наричана още алпийската тинтява, е едногодишен или двугодишен вид от род Gentiana. Класифицира се към семейство Тинтявови (Gentianaceae). Природозащитният й статус е: Застрашен!

Устройство на снежна тинтява

Изображение: W. Bulach, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Израства на височина от 3 до 20 сантиметра. Има право стъбло и фина коренова система. В редки случаи стъблото може да бъде разклонено. В основата на растението листата се развиват под формата на розетка, приседнали, т.е. без дръжки и с яйцевидна форма. Листната маса по протежението на стъблото е ланцетовидна или елипсовидно-ланцетовидна, отново с липса на дръжка. Развива по едно цветче на върха на стъблото или в пазвите на листата. То има син цвят, дължина от 15 до 25 мм и 5 свободни венчелистчета. Цъфтежът се наблюдава през месеците юли-август. Плодът представлява кутийка, в която се разполагат семената на растението. С тяхна помощ то се размножава.

Разпространение на снежна тинтява

Това е окръжното цвете на Пъртшир в Обединеното кралство и се превръща в защитен вид в тази страна през 1975 г. съгласно Закона за опазване на дивите същества и дивите растения. Освен това е едно от националните цветя на Австрия и Швейцария. Норвежката община Nord-Aurdal има G. nivalis в герба си.

Обитава варовити почви, пасища, богати на треви. Среща се на скални первази и прилежащи склонове. Популациите на този вид варират значително по брой от година на година, но изглеждат стабилни в дългосрочен план. Сегашните високи нива на паша причиняват загуба на много растения, но това най-вече може да бъде компенсирано от съответния контрол и създаване на нови условия за разпространение.

В България снежната тинтява е установена в големите ни планини - Витоша, Пирин, Родопи, Стара планина, Рила. Вирее на надморска височина от 1800 метра.

В световен аспект е установена в планинските пояси на Северна и Южна Европа, Югозападна Азия и Северна Америка.

Изображение: Jörg Hempel, CC BY-SA 3.0 DE, via Wikimedia Commons

Поради заплахата от изчезването на вида, съответните органи за предприели мерки за защита на снежната тинтява. Във Финландия към оцеляването на растителния вид се подхожда с особено внимание. Прилага се преброяване на снежната тинтява и следене на нейното разпространение чрез семената й и опрашване с помощта на насекоми и малки птички. Те биват привлечени от наситено синият цвят на цветчетата й. Те се забелязват най-вече при топло време и обилна слънчева светлина, когато са напълно разтворени. Цветът лесно свива венчелистчетата си при мрачно и студено време. Снежната тинтява расте доста рядко в тундрата на големите селища на Енонтекио и в Инари край реки, а на юг в Северна Финландия, Муонио, Колари и Алаторио е рядък вид по крайпътните пътища и в селските полета. По-рано видът е отглеждан в крайречните ливади в устието на река Торниойоки, но тъй като пасищата са обрасли, той рязко намалява. В естественото си местообитание видът изглежда доста сигурен: рядкостта му се дължи главно на недостига на места с калциева скала във Финландия - безплодните пасища са непригодни за снежна тинтява.

Името "гентиан" идва от Гентий, владетел на царството на Илирия на Западния Балкански полуостров, за когото се твърди, че негова е идеята тинтявите да се използват лекарствено от езичници. Снежната тинтява е единственият истински член на рода Gentiana, който расте диво във Финландия.

Приложение на снежна тинтява

Растението няма медицинско приложение. Предвид застрашеният му статус, усилията са насочени към неговото опазване. Може да се включва в различни флорални решения, отново с цел съхранение и разпространение на вида.

Заглавно изображение: Mayer Bruno, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons