Желязно дърво

Желязно дърво (Parrotia persica) представлява храст с клони, започващи на нивото на земята, които растейки могат да образуват средно голямо дърво с разпръснат, неправилен модел на разклоняване. Класифицира се към семейство Hamamelidaceae. Понякога се нарича персийско желязно дърво.

Устройство на желязно дърво

Изображение: Jean-Pol GRANDMONT, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Този вид дърво се развива като такова, с единичен ствол или като голям, многостеблен храст. Стволът е светлосив с лилавокафяви петна и люспеста кора. Това е особено декоративно при по-зрели дървета. Младите клонки имат забележителни лентицели. Дървото има фина коренова система, разположена близо до повърхността на почвата. Листата са организирани по редуващ се модел. Те са с яйцевидна форма и имат гладки, но вълнообразни ръбове. През лятото те са блестящо зелени и през есента стават великолепно червени. До зимата по-голямата част от листата са отпаднали, оставяйки голи клони. Овалните до продълговати листа се появяват червеникаво-лилави през пролетта, узряват до лъскави, средни до тъмнозелени през лятото и се променят до променливи нюанси на жълто, оранжево и червено през есента. Кората на зрелите дървета се ексфолира, за да покаже зелено, бели или кафяви петна отдолу и осигурява добър зимен вид.

Персийското желязно дърво дава цветя в края на зимата и началото на пролетта. Те се образуват преди да се върнат листа на дървото, украсявайки оголените клони с малки тъмночервени цветчета с поразителни яркочервените прашници. Цветята нямат венчелистчета, а се състоят само от чашелистчета. Те са малки, средно около 3 мм в диаметър. Към началото на април желязното дърво формира съцветия от множество червени цветни пъпки в горната част на най-високите клони. Цветята се състоят от плътни, червени тичинки, заобиколени от кафеникави прицветници, появяващи се в края на зимата до началото на пролетта преди листата. Цветята са привлекателни при внимателен оглед, но обикновено се считат за малко незначителни. Цъфтят предимно по-стари екземпляри. Голият храст е впечатляващ, когато е в пълен разцвет.

Изображение: Muséum de Toulouse, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

След цъфтежа се появяват 1-сантиметрови кафяви плодове. Плодът представлява малка, тъмна капсула, която не е от декоративно значение. Всяко цвете образува по един плод. Той се състои от две капсули, всяка съдържаща по едно семе.

Разпространение на желязно дърво

Растението произхожда от Северен Иран и е ендемит за планините Алборз. Растев цял Иран и Южен Азербайджан. Често се среща по западното крайбрежие на Вашингтон, Орегон и до централна Калифорния. То расте най-добре при ниски височини и е в състояние да оцелее в тежки зими, откъдето идва и способността му да процъфтява в Ню Хейвън. Поради красивата си кора и блестящите есенни цветове, персийското желязно дърво често се засажда за декоративни цели в градини и паркове. Понякога се култивира като високостеблено дърво.

Използваема част на желязно дърво

Цялото растение намира приложение във флоралната декорация. Медицинското му приложение е изключително оскъдно.

Химичен състав на желязно дърво

Фитохимичен анализ показва, че метаноловият екстракт от листата на растението съдържа танин, флавоноиди, протеини, сапонин и въглехидрати

Лечебни свойства и приложение на желязно дърво

Декоративна стойност на желязното дърво

Изображение: Photo (c)2007 Derek Ramsey (Ram-Man), CC BY-SA 2.5, via Wikimedia Commons

Желязното дърво е отличен малък вид, който може да се използва за декорация в паркове и градини, или покрай улиците. Може да се включи във фундаментални насаждения, особено под формата на храсти. Макар че дървото може да е с малка ширина, то компенсира тясната си основа с множество клони и оранжеви листа. Сиво-зелената кора е допълнена от малки цъфтящи пъпки, които разкриват наситено червени цветя. За декоративната стойност на растението допринася лющещата му се кора, която разкрива кафяви, розови, зелени, бели, сивкави полета.

Лечебни свойства на желязното дърво

Много билкари използват това растение за лечение на различни трески и респираторни инфекции. Използва се и за оцветяване и ароматизиране на храни. Няма научни доклади за антибактериалните свойства на растението. В тази посока водните и алкохолните екстракти от листа на P. persica са били количествено скринирани за антибактериална активност срещу пет важни човешки патогенни бактерии, получени от Микробна колекция от културни колекции и Генна банка (MTCC) Индия.

Водният екстракт, етаноловият екстракт и метаноловият екстракт от листа на P. persica показват добра активност срещу всички тествани бактерии. Екстрактите от хлороформ и петролев етер не показват никаква активност срещу тестваните бактериални щамове. Метанолните екстракти от листата регистрират активност във всички стандартни култури с най-висока средна зона на инхибиране.

Изображение: Lynk media, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Прегледът на литературата разкрива липса на информация за антибактериалния потенциал на P. persica. Водни екстракти от листа на P. persica, които се различават под формата на разтворители, оценени за антибактериален потенциал, разкриват високо значима активност на метаноловия екстракт срещу всички тествани бактерии, последвани от етанолов екстракт. Нито един от по-ранни доклади не демонстрира антибактериалния потенциал на това растение. Антибактериалната активност на това растение е демонстрирана за първи път. От резултатите е видно също, че метаноловият екстракт има значително висока степен на антибактериална активност, което предполага, че метанолът е подходящият разтворител за екстракция на антибактериалния агент. По този начин метанолът се препоръчва за широкомащабна екстракция на активния агент. Съобщава се, че сапонините и танините притежават антибактериална активност. Предварителният фитохимичен анализ на метаноловия екстракт от листа на P. persica разкрива наличието на сапонин, танин и флавоноид, които биха могли да бъдат активната съставка. В ход са по-нататъшни изследвания за изолиране и характеризиране на активния агент в растението. Това проучване научно потвърждава използването му за лечение на треска и други респираторни инфекции в традиционната медицина на Иран.

Заглавно изображение: A.Savin, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons