Тилофора

Тилофора (Tylophora indica) представлява многогодишно, лиановидно растение, което се класифицира към семейство Зимзеленови (Apocynaceae). Традиционно се използва като народно лекарство в някои региони на Индия за лечение на бронхиална астма, възпаление, бронхит, алергии, ревматизъм и дерматит, алергичен ринит. Притежава диафоретични и отхрачващи свойства. Изсушените листа и корени често се използват като заместител на ипекакуаната (Cephalis ipecacuanha). Името тилофора произлиза от "тилос", което означава възел и "форос", което означава лагер. Т. indica е застрашен вид и неговото генетично запазване е повод за загриженост. От стъблата й се получава фино, копринено, здраво влакно. Предполага се, че корените й са добър естествен консервант на храна.

Устройство на тилофора

Изображение: J.M.Garg, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Тилофората се развива като тънка, покрита с власинки лиана, дълга до 3 метра. Коренищата й са къси, дебели 3-4 мм, фини, възлести и многобройни. Листатата й са разположени противоположно по стъблата, с дръжки дълги 1-2 см и хартиена текстура, с гладка горна повърхност и кадифена долна такава. Формата им е яйцевидно-продълговата до почти кръгла, с размери от 3-8-10 см на 1,5-6-8 см, със заоблена основа и заострен или тъп връх. Образува съцветие подобно на кичур коса. Цветовете са малки, 1-1,5 см в диаметър, зеленикаво-жълти или зеленикаво-лилави, с продълговати венчелистчета. Цъфтежът се наблюдава през месеците от август до декември. Плодовете са елипсовидни, с дължина от 5-10 см, заострени на върха, съдържащи много семена. Семенцата са покрити с бели власинки.

Разпространение на тилофора

Tylophora indica има широко разпространение, от Индия и Шри Ланка на изток до Югоизточна Азия (Тайланд, Малайзия, Виетнам и др.). В Африка тя е въведена на Сейшелите и Мавриций, където е натурализирана. Расте по крайбрежия на пясъчни почви, особено на стабилизирани дюни и в пясъчни кокосови насаждения на височини до 900 метра.

Безразборното събиране на това растение от естествения му източник, ниския потенциал за покълване на семената, затрудненията в размножаването чрез вегетативни резници, са довели до бързото изчерпване на естествените находища на толофора, което му дава застрашен статус. Подходите за микропропагиране или растителна тъканна култура са една от мощните алтернативни стратегии за опазване, както и използване на тази ценна растителна единица.

Използваема част на тилофора

Употребяват се главно корените и по-малко листата на билката.

Химичен състав на тилофора

Изображение: Dinesh Valke from Thane, India, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Корените на тилофора съдържат редица медицински активни съставки, включително изохинолинови алкалоиди, танини и гликозиди. От различните части на Tylophora indica са изолирани серия от фурохинолинови алкалоиди, включително тилоиндицин А-J, тилофорницин, О-метил тилофоридинид, тилоиндан, тилофорин и тилофоринин, както и индолизидин алкалоиди септицин и изотокребрин; кемпферол, стероли, алфаамирин, кверцетин, танини, флавоноиди, сапонини.

Лечебни свойства и приложение на тилофора

Корените имат сладникав вкус, който се превръща в кисел, с приятен мирис и се считат за отровни, еметични или тонизиращи, в зависимост от дозата. Прилага се отвара от тях за лечение на астма, бронхит, дизентерия и диария. Притежават стимулиращи, еметични (в по-големи дози), очистителни (в по-малки дози), отхрачващи, тонизиращи стомашната дейност и диафоретични свойства. Те имат силно дразнещо действие, стимулирайки стомашната и бронхиалната тъкан, понижавайки температурата и предотвратявайки образуването на кисти при амебната дизентерия.

В Индия се счита, че изсушените листа на тилофора притежават антиалергични и противовъзпалителни свойства.

Активният принцип на това растение се крие в неговите листа и корени, за които е известно, че проявяват еметично, очистително, слабително, отхрачващо, изпотяващо свойство. Наличието на фармакологично активни алкалоиди, а именно тилофорин, тилофорин, тилофоридин, придават лекарствена стойност на растението. Тилофоринът проявява силна противовъзпалителна активност, докато тилофоридинът е мощен антитуморен алкалоид.

Свойства на тилофора

• противоастматично, противоартритно, антидот при ухапвания от змии, противоревматично, противоязвено, отхрачващо, стимулира имунната система, ранолечение, антибактериално, противовъзпалително, антиспазматично, лаксативно, температуропонижаващо, потогонно, антиалергично, противодиарично, противотуморно, еметично, хепатопротективно, очистително.

Хората приемат билката през устата при алергии, астма, рак, запек, кашлица, възпалена кожа, диария, кървава диария, газове, хемороиди, подагра, жълтеница, ставни нарушения (ревматоиден артрит), с цел да се предизвика повръщане и изпотяване. Локално го прилагат при кожни язви и рани. Също така, изглежда, че растението намалява алергичните реакции.

Състояния и заболявания, при които се прилага тилофора

• астма - изследванията на ефективността на билката при астма не са последователни. Ранните проучвания показват, че приемането на екстракт от нея ежедневно в продължение на 6 дни подобрява симптомите на астмата до 8 седмици след лечението. Други изследвания показват, че консумацията на лист от тилофора в продължение на 6 дни облекчава алергиите по-добре, отколкото консумацията на спанак. Въпреки това не всички доказателства са положителни. Някои ранни изследвания показват, че приемането на билката дневно заедно със спаначени листа не подобрява астмата или белодробната функция. Необходими са повече изследвания, за да се определи дали Tylophora може да е от полза за хората с астма. Аюрведичният билков подход предлага безопасни и ефективни алтернативни средства за лечение на астма. Понастоящем производителите на хранителни добавки осигуряват стандартизирани екстракти от няколко билки с докладвана антиастматична активност. Те включват Adhatoda vasica (стандартизиран за 1% вазицин) и Tylophora asthmatica (стандартизиран за 0.15% тилофорн). При изследване действието на листата на билката при бронхиална астма, в 80% от случаите пациентите получават облекчение. При продължителна употреба те причиняват обща слабост у пациента.алергии, сенна хрема;
  • Ин витро изследвания показват, че тилофора може да повлияе на действието на мастните клетки, които са ключови компоненти в процеса на възпаление. Тези действия изглежда подкрепят използването й като антиастматично и антиалергично лекарство. Дозата на билката не трябва да надвишава 200-400 милиграма сух прах от листа на ден или 1 до 2 милилитра тинктура на ден за лечение на астма. Растението показва инхибиторен ефект върху клетъчния имунен отговор и антиалергична активност.
  • Исторически и лабораторни данни за действието на билката при астма са подкрепени от няколко клинични изпитвания при хора, използващи различни препарати от Tylophora, включително сурови листа, тинктура и капсули. Клиничното изпитване срещу астма показва, че листът Tylophora, който се дъвче и поглъща ежедневно рано сутрин за шест дни намалява симптомите на астма. Алкохолен екстракт от сурови листа има сравними ефекти с тези при дъвченето на суровия лист. Въпреки това, тилофората не е толкова ефективна като стандартната комбинация от лекарства за астма.
• рак;
• кашлица, бронхит;
• възпалена кожа;
• диария; дизентерия;
• кървава диария;
• газове, запек;
• хемороиди;
• жълтеница;
• ревматоиден артрит, подагра;
• коклюш;
• кожни язви, дерматит, псориазис;
• рани;
• ухапвания от змии;
• възпалено гърло, болка в ушите.

Растението е използвано и за лечение на туберкулоза, автоимунни заболявание, заболявания на червата, бяс, стомашни неразположения, Болест на Крон, невралгия, простуда, себорея, анафилаксия, респираторни инфекции и левкопения и е инхибитор на реакцията на Шулц-Дейл (свиване на изрязана чревна верига или на изрязана лента от матка от чувствително животно (например морско свинче), което се случва, когато тъканта е изложена на специфичния антиген).

Алкалоидна активност на тилофора

Изображение: Rison Thumboor from Thrissur, India, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Показано е, че алкалоидите на Tylophora имат антиастматични, противовъзпалителни и анти-анафилактични свойства. Алкалоидите, изолирани от надземните части, показват значително амебицидно действие срещу Entamoeba histolytica. От тези алкалоиди тилофорнът и тилофоринът са значително по-ефективни от стандартните лекарства. Тилофоринът се оказа много ефективен срещу апендицит и чернодробни инфекции при опитни животни. Тилофоридинът се отчита като потенциален антитуморен алкалоид. Като цяло, потенциалът на тези съединения за използване при хора се счита за нисък поради тяхната значителна токсичност. Чистите алкалоиди, прилагани в единична доза (12-100 мг / кг маса) на мъжки плъхове, причиняват неактивност, дихателен дистрес, слюноотделяне, назална секреция и диария. Оралната LD50 стойност е 35,3 мг / кг, въпреки че малките дневни дози (1,25-2,5 мг / кг) не предизвикват признаци на отравяне или смърт на опитни животни. Съобщава се, че тилофоринът и тилофоридинът предизвикват дерматит при хора, причинявайки сърбеж, зачервяване, подуване и обриви на кожата. Суровият екстракт от листата инхибира забавена реакция на свръхчувствителност към овчи червени кръвни клетки при плъхове, когато алкалоидната смес се прилага преди и след въвеждането на тези клетки. Алкалоидната смес, изолирана от листата, също инхибира контактната чувствителност при мишки, когато се дава преди или след контактна сенсибилизация.

Действие на екстракти, извлечени от различни части на тилофора

• Различните екстракти от листата и стъблата на тилофора показват значителна противоракова активност срещу 2 стандартни трансплантируеми тумора, лимфоидна левкемия L1210 и лимфоцитна левкемия Р388 при мишки.
• В Индия, предварителни клинични проучвания при пациенти с бронхиална астма и алергичен ринит, третирани с инфузия от листата, дават подчертано облекчение на симптомите в продължение на няколко седмици в 40-50% от случаите, но също така и сериозни нежелани реакции, включително възпаление на устата, загуба на вкус и повръщане.
• При лабораторни животни е установено, че LD50 е 2 мг / кг маса. Воден екстракт от листа показва значително подобрение на когнитивните функции на мишките при лабораторни тестове. Метаноловите екстракти от листа показват значителна и дозозависима антиоксидантна активност in vitro и хепатопротективна активност при увреждане на черния дроб, предизвикано от въглероден тетрахлорид при плъхове албиноси.
• Суровият екстракт от листата проявява по-висока антибактериална активност от екстрактите на корена и издънките срещу редица патогенни бактерии. Чистите съединения проявяват силна антибактериална активност при ниски концентрации. Обратно, растежът на Escherichia coli не се инхибира дори при по-високи концентрации на сурови екстракти или извлечени чисти съединения. Суровите екстракти и чистите съединения също така показват противогъбична активност срещу редица патогенни гъби.
• Суровият екстракт от листата показва по-висока антифедантна активност срещу Spodoptera litura, отколкото екстрактите от ствола и корените. Сред изолираните чисти съединения тилофорнът показва най-високата антиефендантна активност, последвана от септицин и О-метилтилоринидин. Екстрактите от надземните части и изолираните алкалоиди показват значителна инхибираща активност срещу ларви на различни вредители.

Изображение: Dinesh Valke from Thane, India, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

За антимикробните свойства на тилофора

Tylophora indica се използва от много дълго време за лечение на заболявания като астма и диария. В химичният й състав влизат съединения като фенантроиндолизидин алкалоиди и неалкалоидни компоненти, които могат да бъдат отговорни за нейната биологична активност. Литературата съобщава, че различните растителни части на билката, особено листата, притежават широк спектър от ефекти срещу различни Грам-положителни и Грам-отрицателни бактерии, които могат да бъдат изследвани за тяхното приложение в здравната и хранителната промишленост. Експерименталните наблюдения показват, че метанолните екстракти са по-ефективни в сравнение с водните екстракти. Антимикробните анализи на екстрактите в in vitro отгледани растения също са показали приложими резултати. Това може да се дължи на увеличеното производство на фитохимикали в осигурените, подходящи условия на околната среда и растеж.

Необходими са по-нататъшни проучвания за изследване на потенциала на екстрактите от T. indica за антимикробната й активност върху различни микробни патогени, включително бактериални видове, протозойни паразити и вируси. В тази посока Индия осигурява подходящите условия на околната среда за развитие на тилофора. Това може да допринесе за растежа на икономиката на страната и да подобри качеството на здравето на хората и срока на годност на храната, която консумират.

Внимание!

Може да предизвика някои странични ефекти като сънливост или замайване, загуба на вкус за сол, болка в устата, разстроен стомах, временно гадене и повръщане. В някои случаи може да възникне стягане в гърлото или гърдите, болки в гърдите, обриви, сърбеж и подуване на кожата.

Предварителните проучвания показват, че екстрактът от тилофора е токсичен само в изключително високи дози. Тези екстракти са очевидно безопасни в много по-малки дози, необходими за получаване на терапевтичен ефект.

Няма достатъчно информация за това до каква степен билката е безопасна за употреба, както и за конкретизиране на това какви могат да бъдат страничните ефекти от нейното приложение.

Не трябва да се използва по време на бременност и кърмене, поради липсата на достатъчно доказателства за нейната безопасност на употреба при тези две състояния.

Заглавно изображение: Forestowlet, CC0, via Wikimedia Commons