Бяла мура, Македонски бор, Молика

Бяла мура, Македонски бор, Молика (Pinus peuce, Macedonian pine) представлява иглолистно, вечнозелено дърво, което е ендемит за Балканския полуостров. В Червения списък на Световния съюз за защита на природата (IUCN) е поставена в категорията Near Threatened (Почти застрашен). Бялата мура е едно от красивите български дървета. Горите, в които участва, са с богато биологично разнообразие. Класифицира се към семейство Pinaceae (Борови).

Това е един от най-ценните иглолистни видове на Балканския полуостров. Издържливата му дървесина е високо ценена в строителството, производството на мебели и дърворезбата. Дървото е изключително добро и в адаптирането към тежки условия живот при планински климат, което го прави ценен вид за залесяване на високи терени, с цел да бъдат защитени от ерозия на почвата.

Македонският бор е и популярно декоративно дърво в паркове и големи градини. Той е много толерантен към силен зимен студ, издръжлив на най-малко -45°C, а също и на излагане на вятър. Натурализиран вид е в Източна Финландия.

Устройство на бяла мура

Изображение: Galliano, Public domain, via Wikimedia Commons

Дърво достига височина от 35-40 м и 50-150 см диаметър на ствола. Кората на младите дървета е гладка, сребристо-сива, като става по-тъмна и груба на средна тяхна възраст, а при много стари дървета е тъмно кафява и плочкообразно напукана. Клоните нивелират в долната корона, стават изправени в горната корона и във върха на дървото. Дърветата на голяма надморска височина са склонни да имат по-изправени клони, отколкото на по-ниска височина. Издънките в началото са зелени, сиво-кафяви до края на първата година, гладки, голи. Листата са с дължина 4,5-10 см, стройни, с дебелина 0,7-0,8 мм, лъскаво зелени по външната повърхност и с бели ивици по вътрешната такава. Устойчиви са 2-5 години.

Бялата мура ражда висящи шишарки, дълги 5-20 см (средно 5-13 см), цилиндрични, прави до леко извити, зелени, узряващи в оранжево-кафяви цветове. Люспите им са притиснати към леко врязани, когато конусът е затворен. Те са големи, тънки и чупливи, с гладко закръглен ръб и дължина от 2 см. Семената са сиво-кафяви, 7-8 мм дълги, с прилепнало 14-22 мм крилце към тях. Те се изхвърлят веднага след узряване на шишарките през октомври, 17-18 месеца след опрашването.

Разпространение на бяла мура

Бялата мура расте на Балканския полуостров (балкански ендемит) - Югославия, Македония, Западна България, Северна Гърция, Албания, на 600-2200 м н.в. Обикновено се среща на северните планински склонове, като вирее на силициеви, рядко на карбонатни почви. Натурализирана е във Финландия. В България най-вече се среща в Рила и Пирин, последвани от планините Славянка, Витоша и Родопи, Средна Стара планина.

Дървото обаче е силно приспособимо към различни екологични условия, като в резултат на това вирее в широк диапазон на надморска височина. Расте от долната граница на субпланинския пояс до горната граница на субалпийския горен пояс, където често е с големина на храсти. Тази способност за приспособяване прави вида изключително полезен за залесяване на високи терени, както и за защита от ерозия.

Използваема част на бяла мура

Изображение: vanikat on Flickr, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Целият дървесен вид се употребява като залесителна и декоративна единица. Смолата му се използва в народната медицина за лечение на няколко заболявания.

Химичен състав на бяла мура

Кората на бялата мура е изключително богата на балсамова смола.

Лечебни свойства и приложение на бяла мура

Бялата мура е открита за науката от немския ботаник Аугуст Гризебах (August Grisebach) през 1839 г. в планината Пелистер в Македония. В Пирин е установена от унгарския ботаник Виктор Янка. Местното население използва смола от P. peuce за лечение на рани, гръдни, кожни и стомашни заболявания, разширени вени и други болести.

Други употреби на бяла мура

На Балканите, дървесината от бяла мура, се счита за дълготрайна. Тя е високо ценена за строителството, производството на мебели и бъчви, дърворезба, въпреки че по-голямата част от растението сега е строго защитено в паркове и резервати и използването му за тези цели е ограничено. Дървесината е стабилна и лесно се обработва. Тя е лека, мека и издържлива и се обработва много лесно. Ядрото й е червено-кафяво, а беловината светложълта. Смолата, получена от нея, бива използвана в производството на оптични инструменти. Тя осигурява и висококачествени производни вещества. По-специално се определя като заместител на канадския балсам и кедровото масло при оптична работа.

Изображение: Ivar Leidus, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Бялата мура е ценно декоративно дърво, много популярно в скандинавските паркове и градини, където е известно като „Silkefyr“ („Копринен бор“) заради копринената си зеленина. Използва се като такова особено в парковете в Средна и Северна Европа. На конференция за иглолистни дървета през 1972 г. тя е описана като "...безспорно най-полезният пет иглов бор за ландшафтно засаждане". Горите, в които участва бялата мура, имат голямо почвозащитно и водорегулиращо значение.

Заглавно изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons