Бяла мура, Македонски бор, Молика
Бяла мура, Македонски бор, Молика (Pinus peuce, Macedonian pine) представлява иглолистно, вечнозелено дърво, което е ендемит за Балканския полуостров. В Червения списък на Световния съюз за защита на природата (IUCN) е поставена в категорията Near Threatened (Почти застрашен). Бялата мура е едно от красивите български дървета. Горите, в които участва, са с богато биологично разнообразие. Класифицира се към семейство Pinaceae (Борови).
Това е един от най-ценните иглолистни видове на Балканския полуостров. Издържливата му дървесина е високо ценена в строителството, производството на мебели и дърворезбата. Дървото е изключително добро и в адаптирането към тежки условия живот при планински климат, което го прави ценен вид за залесяване на високи терени, с цел да бъдат защитени от ерозия на почвата.
Македонският бор е и популярно декоративно дърво в паркове и големи градини. Той е много толерантен към силен зимен студ, издръжлив на най-малко -45 ° C, а също и на излагане на вятър. Натурализиран вид е в Източна Финландия.
Устройство на бяла мура
Дърво достига височина от 35-40 м и 50-150 см диаметър на ствола. Кората на младите дървета е гладка, сребристо-сива, като става по-тъмна и груба на средна тяхна възраст, а при много стари дървета е тъмно кафява и плочкообразно напукана. Клоните нивелират в долната корона, стават изправени в горната корона и във върха на дървото. Дърветата на голяма надморска височина са склонни да имат по-изправени клони, отколкото на по-ниска височина. Издънките в началото са зелени, сиво-кафяви до края на първата година, гладки, голи. Листата са с дължина 4,5-10 см, стройни, с дебелина 0,7-0,8 мм, лъскаво зелени по външната повърхност и с бели ивици по вътрешната такава. Устойчиви са 2-5 години.
Бялата мура ражда висящи шишарки, дълги 5-20 см (средно 5-13 см), цилиндрични, прави до леко извити, зелени, узряващи в оранжево-кафяви цветове. Люспите им са притиснати към леко врязани, когато конусът е затворен. Те са големи, тънки и чупливи, с гладко закръглен ръб и дължина от 2 см. Семената са сиво-кафяви, 7-8 мм дълги, с прилепнало 14-22 мм крилце към тях. Те се изхвърлят веднага след узряване на шишарките през октомври, 17-18 месеца след опрашването.
Разпространение на бяла мура
Бялата мура расте на Балканския полуостров (балкански ендемит) - Югославия, Македония, Западна България, Северна Гърция, Албания, на 600-2200 м н.в. Обикновено се среща на северните планински склонове, като вирее на силициеви, рядко на карбонатни почви. Натурализирана е във Финландия. В България най-вече се среща в Рила и Пирин, последвани от планините Славянка, Витоша и Родопи, Средна Стара планина.
Дървото обаче е силно приспособимо към различни екологични условия, като в резултат на това вирее в широк диапазон на надморска височина. Расте от долната граница на субпланинския пояс до горната граница на субалпийския горен пояс, където често е с големина на храсти. Тази способност за приспособяване прави вида изключително полезен за залесяване на високи терени, както и за защита от ерозия.
Използваема част на бяла мура
Целият дървесен вид се употребява като залесителна и декоративна единица. Смолата му се използва в народната медицина за лечение на няколко заболявания.
Химичен състав на бяла мура
Кората на бялата мура е изключително богата на балсамова смола.
Лечебни свойства и приложение на бяла мура
Бялата мура е открита за науката от немския ботаник Аугуст Гризебах (August Grisebach) през 1839 г. в планината Пелистер в Македония. В Пирин е установена от унгарския ботаник Виктор Янка. Местното население използва смола от P. peuce за лечение на рани, гръдни, кожни и стомашни заболявания, разширени вени и други болести.
Други употреби на бяла мура
На Балканите, дървесината от бяла мура, се счита за дълготрайна. Тя е високо ценена за строителството, производството на мебели и бъчви, дърворезба, въпреки че по-голямата част от растението сега е строго защитено в паркове и резервати и използването му за тези цели е ограничено. Дървесината е стабилна и лесно се обработва. Тя е лека, мека и издържлива и се обработва много лесно. Ядрото й е червено-кафяво, а беловината светложълта. Смолата, получена от нея, бива използвана в производството на оптични инструменти. Тя осигурява и висококачествени производни вещества. По-специално се определя като заместител на канадския балсам и кедровото масло при оптична работа.
Бялата мура е ценно декоративно дърво, много популярно в скандинавските паркове и градини, където е известно като „Silkefyr“ („Копринен бор“) заради копринената си зеленина. Използва се като такова особено в парковете в Средна и Северна Европа. На конференция за иглолистни дървета през 1972 г. тя е описана като "...безспорно най-полезният пет иглов бор за ландшафтно засаждане". Горите, в които участва бялата мура, имат голямо почвозащитно и водорегулиращо значение.
Продукти свързани с РАСТЕНИЕТО
СОЛГАР БОСВЕЛИЯ капсули * 60
ФИТО LAQUE SOIE - ЛАК ЗА КОСА С КОПРИНЕНИ ПРОТЕИНИ 100 мл
РЕНЕ ФЮРТЕРЕР КЮРБИСИА ШАМПОАН 150 мл.
ЙОН КА DETOX СУХО МАСЛО 100 мл
ДРАГС ИМУН капки 30 мл ENERGY GROUP
НЕЙЧЪРС ПЛЮС HERBAL ACTIVES БОСВЕЛИЯ капсули 300 мг * 60
Библиография
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8F%D0%BB%D0%B0_%D0%BC%D1%83%D1%80%D0%B0
https://en.wikipedia.org/wiki/Pinus_peuce
https://bgflora.net/families/pinaceae/pinus/pinus_peuce/pinus_peuce.html
http://www.euforgen.org/species/pinus-peuce/
https://www.conifers.org/pi/Pinus_peuce.php
https://conifersociety.org/conifers/pinus-peuce/
https://www.vdberk.co.uk/trees/pinus-peuce/
https://www.rfs.org.uk/media/281943/97-savill-mason-pinus-peuce-oct-2015.pdf
https://www.bomengids.nl/uk/soorten/Balkanden__Pinus_peuce__Balkan_pine.html
РАСТЕНИЕТО е свързано към
- Отдел Иглолистни (Pinophyta)
- Клас Pinopsida (Иглолистни)
- Разред Pinales
- Сем. Pinaceae (Борови)
- Кукувиче грозде, Мускари
- Алтернативни средства за лечение на атопичен дерматит
- Жълт минзухар, Пролетен минзухар, Качутка
- Локални кортикостероиди
- Глициния, Вистерия
- L20-L30 Дерматит и екзема
- Лирово дърво, Дърво лале
- Кипарисова млечка
- Салицилова киселина
- Японска акация, Японска софора
Коментари към Бяла мура, Македонски бор, Молика