Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Група Еудикоти (Eudicots) Клон Астериди (Asterids) Разред Dipsacales Сем. Adoxaceae (Мешковицови) Бъзак, Бъзлян, Тревист бъз, Бъзовина, Бъзуняк

Бъзак, Бъзлян, Тревист бъз, Бъзовина, Бъзуняк

Сем. Adoxaceae (Мешковицови)

Бъзак, Бъзлян, Тревист бъз, Бъзовина, Бъзуняк - изображение

Бъзак, Бъзлян, Тревист бъз, Бъзовина, Бъзуняк (Sambucus ebulus, Dwarf Elder) представлява многогодишно тревисто растение, което принадлежи към семейство Мешковицови (Adoxaceae). Имена на растението на различни езици са: английски - danewort, dwarf-elder; руски - бузина травянистая; френски - yebie, petit saureau; немски - zwerg-holunder, attich. Името „danewort” идва от убеждението, че расте само на места където са водели битки датчаните. Тревистият бъз не е защитен от Закона за билогичното разнообразие. Той е медоносно растение.

Стъблата и листата на представителите от род Sambucus (Бъз) са в по-голяма или по-малка степен токсични. Затова при обработката им и употребата им трябва да се спазват определени правила и да се извършват от специалисти в областта. Бъзакът е едно от лечебните растения, които се използват от векове в народната медицина на Балканския полуостров. Билката обикновено се включва в лечението на оплаквания от черния дроб и бъбреците.

Народната медицина използва плодовете на бъзака като най-добрият природен имуностимулант, за лечение на респираторни и стомашно-чревни заболявания, отоци и дори като противораково средство.

Употребата на растението се налага при различни патологични състояния, провокирани от оксидативен стрес и възпаление. Проучвания разкриват възможностите за прилагане на бъзака в раковата терапия. Разбира се, съществува очевидна необходимост от допълнителни строги предклинични и клинични изследвания, за да се оцени безопасността и ефикасността му и да се предоставят обещаващи доказателства за широк спектър от терапевтичните му ефекти.

Разликите между бъзак и черен бъз:

бъзак и черен бъз плодове

  • бъзак - храстовиден, с височина до 2 метра, цъфтеж през юли и август месец, плодовете растът нагоре;
  • черен бъз - дървовиден, с височина до 7-8 метра, цъфтеж през май и юни месец, плодовете висят като гроздове надолу.

 

Устройство на бъзак

Коренището на бъзака е дълго, силно развито и пълзящо, състоящо се от централен дебел корен и множество разклонения. Корените имат светло кафяв цвят по външната повърхност, отвътре са оцветени в белезникаво или светложълто. Вкусът им е горчив.

 

Бъзакът има изправено, набраздено стъбло, което в горната си част е разклонено, а от вътре е с мека бяла сърцевина. Растението достига на височина от 1 до 2 метра. Стъблата и листата му почервеняват през есента.

 

 

Листата са срещуположно разположени, чифтоперести с продълговати, ланцетни, заострени листчета на брой от 5 до 13. Те са с дължина от 15-30 см. Всяко от тях има набразден и остро напилен листен ръб, със или без покритие от власинки.

 

Щитовидни съцветия са събрали цветчетата на бъзака, разположени на върха на всяко стъбло. Всяко цветче се състои от 3 до 5 чашелистчета и 5 венчелистчета. Венчетата са оцветени в бяло и рядко в розово. Имат големина от 6 до 8 мм в диаметър. Съдържат до 5 тичинки с пурпурни прашници и долен яйчник, с приседнало близалце. Цъфтежът се наблюдава през месеците юли-август.

Плодът е сферичен, тъмносин до черновиолетов, с диаметър от 5-6 милиметра. Съдържа по три костилки, които са с големина до 3 мм. От зрелите плодове се отделя лилав сок, а самите плодчета са със следникаво-блудкав вкус и изразена специфична миризма. Зреенето им е през месеците август и септември.

Разпространение на бъзак

разпространение на тревист бъзТревистият бъз е роден в Южна и Централна Европа и Югозападна Азия. Натурализиран е в някои части на Северна Америка. Расте като плевел из нивите, горите, храсталаците, реките и пътищата из цялата ни страна. Най-много се среща в равнините с достатъчно влага. Вирее при надморска височина до 1900 метра. Развива се особено добре върху варовити почви.

Тревистият бъз се разпространява енергично, като образува неплътна, но обширна растителна маса. По този начин не вреди на растежа на другите растения, развиващи се в негово съседство.

Химичен състав на бъзлян

Корените на билката съдържат: горчиви вещества, сапонини и танини, дъбилни вещества. Коренът на бъзака съдържа антиканцерогенни вещества.

цвят от бъзакОт цветовете на растението са изолирани следните вещества: етерично масло, флавоноиди, цианогенен гликозид, захари, а от корените танини и дъбилни вещества.

Плодовете на тревистия бъз съдържат: антоцианови багрилни вещества, захари, етерично масло, смоли, валерианова киселина, ябълчна киселина, горчиви вещества, винена киселина, дъбилни вещества, пектин, витамини С, B1 и B2 и др. Зелените плодове са отровни поради съдържанието в тях на цианогенен гликозид - caмбyнигpин, кoйтo cлeд yзpявaнeто им ce paзпaдa. Не се сутановява във вече добре узрелите плодчета, затова се използват само те.

От семената на тревистия бъз са изолирани следните вещества: алфа-линоленова и линолова киселина, олеинова и палмитинова киселина като основни полиненаситени мастни киселини.

В разлините части на растението се съдържат още: стероиди, производни на кафеената киселина, танини, гликозиди, сърдечни гликозиди, ебулитини, ебулин 1 и летливи вещества, кофеинови киселинни производни, феноли Следи от цианогенен глюкозид, самунгигрин и тритерпеновите алфа- и бета-амирин, са установени в корените, листата и плодовете на бъзляна.

Последните изследвания показват високо съдържание на полифеноли, антоцианин, кверцетин и витамин С, които могат да бъдат свързани с антиоксидантната активност на бъзляна. Съединения с противовъзпалително и антиноцицептивно действие, каквито са хлорогенните и урзоличните киселини, също са установени в растението. Някои проучвания разкриват противоракови свойства на билката, а растителните ебулини се считат за основни съставки в нея с противораков ефект. Изследванията показват потенциала на билката да лекува възпаления и оксидативен стрес.

Открито е, че бъзака има значителна хранителна стойност, поради съдържанието си на захари, фибри, витамини и минерали в него. Освен това, както бе отбелязано, растенията съхраняват множество вторични метаболити като: антоцианини, фитостероли, флавоноиди, феноли, тритерпени, танини, иридоидни гликозиди, (като летливи вещества), хлорогенна киселина, урзолична киселина и лектини. Лектините се считат за едни от най-изследваните биоактивни съединения на бъзуняка. Ебулините, които са инхибитори на протеиновия синтез, са изолирани от различни части на билката, като листа (ебулин 1), плодове (ебулин f, ебулини r1 и r2).

Използваема част на бъзак

Използват се корените на бъзака, които се вадят през октомври-ноември и плодчетата, обагрени в тъмно синьо до черно, които се берат през месеците септември-октомври. Употребяват се само добре узрелите плодове, които не съдържат токсичния гликозид самбунигрин. Приложение намират и листата и цветовете на тревистия бъз.

Изкопани корените се измиват и нарязват на малки парчета, оставяйки се да се отцедят и изсъхнат. От 3,5 килограма сурови корени се получават 1 килограм сухи, а от 3 килограма свежи плодчета 1 килограм изсушени. През юни и юли се берат и сушат цветовете на тревистия бъз. Листата се събират през лятото и могат да бъдат изсушени за по-нататъшна употреба.

Лечебни свойства и приложение на бъзак

Sambucus ebulus е добре познато в традиционната медицина на България и други страни от Централна Европа до Близкия изток. Използва се за лечение на възпаления, стомашно-чревни заболявания, грипни, бъбречни и белодробни заболявания и ревматоиден артрит, както и на рани, ухапвания от змии и насекоми. Плодчетата на бъзака са прилагани в традиционната австрийска медицина като лекарството при заболявания на дихателните пътища и при треска.

Тревистият бъз притежава следните свойства:

бъзак

  • диуретично;
  • антисептично;
  • противомикробно;
  • тонизиращо;
  • слабително;
  • противовъзпалително;
  • антиревматично;
  • жлъчегонно;
  • потогонно;
  • апетитовъзбуждащо;
  • отхрачващо;
  • антиоксидантно;
  • антиартритно;
  • антиноцицептивно (аналгетично, болкоуспокояващо действие);
  • антимикробно;
  • противоракова активност;
  • стимулиращо зарастването на рани;
  • антидепресантно;
  • невропротективно;
  • противопаразитно.

Антиулцерогенната активност на билката се дължи на два изолирани от нея флавонови гликозида. Показано е, че воден екстракт от нея притежава мощна антиулцерогенна активност в ин виво модели при пептична язва на стомаха. Бъзлянът е показал още антимикробни и противоракови свойства, както и антиоксидантно действие.

Листата му са противовъзпалително, жлъчегонно, диафоретично, диуретично, отхрачващо и лаксативно средство. Когато са смачкани и положени върху циреи и изгорено, те имат осезаем лечебен ефект. Могат да бъдат приготвени под формата на лапи и ползвани за лечение на отоци и контузии.

Коренът е диафоретичен, леко диуретичен и драстично очистващ агент. Изсушен, след това смлян на прах и направен на чай, той се смята за един от най-добрите средства при оток и хидропс (събиране на течност в тъканите или органите). Трябва да се използва само с експертен надзор, защото може да причини гадене и световъртеж.

Плодовете на бъзака притежават диуретична, антисептична, тонизираща и очистваща активност.

отвара от цветове на бъзакВ изследвания е установено хипнотично-седативното действие на извлеци от растението, както и тяхното краткотрайно и умерено понижаване на кръвното налягане, без да оказват влияние на сърдечната дейност. Също така е установено и изразеното им антимикробно действие с насочено такова към микроорганизми - Bseudomonas aeruginosa, В. subtilis, В. mesentericus, Е. coli, Str. fecium и др., причиняващи труднолечими инфекции на уринарния тракт. Екстрактите действат и върху множество други инфекциозни причинители.

Заболявания и състояния, при които се използва бъзакът:

цвят на бъзак

  • чepнoдpoбни;
  • бъбpeчни;
  • сърдечна недостатъчност;
  • анемия;
  • изтощение;
  • затруднено уриниране;
  • изпотяване;
  • воднянка;
  • цистит;
  • остеоартрит;
  • метаболитни разстройства;
  • различни видиве дерматит;
  • рак;
  • ухапвания от змии и насекоми и др.

Освен това, това лекарствено растение се използва дълго време за лечение на свързани с възпаления стомашно-чревни нарушения, белодробни и бъбречни заболявания, инфекции, треска, грип и ревматоиден артрит, както и рани, ухапвания от насекоми и змии. Бъзакът действа при катари на горните дихателни пътища, при невралгии, при уртикария и подагра.

Хомеопатично лекарство се приготвя от пресните плодове или кората на тревистия бъз. Използва се за лечение на отоци и хидропс (събиране на течност в тъканите или органите).

Плодовете и кората на бъзовината успешно се използват в хомеопатията. Външно се употребяват под формата на лапи при циреи, отоци, контузии, ухапвания от насекоми и змии. Приготвен от плодовете гъст екстракт притежава апетитовъзбуждащо и тонизиращо действие, стимулира хемопоезата. Пие се при анемия, липса на апетит и отпадналост. С екстракта могат да се правят втривания при хемороиди, ревматизъм и ухапвания от насекоми. Приложен локално при ухапвания от змии и насекоми е необходимо да се втрива до появата на кръв. От плодовете се приготвя и студен извлек. Употребяват се само добре узрелите плодчета, защото другите, включително зелените са отровни.

корени на бъзакОтвара от корените на растението се пие при бъбречни заболявания, а при ужилване с нея се правят локални втривания. Чай от корена на растението се смята в народната медицина за едно от най-добрите средства за лечение на воднянка. Този чай в комбинация с чайове от други билки се използват за лечение на диабет и цистит. Външнo намира приложение като бaни пpи гъбични зaбoлявaния и дepмaтит, причина за който може да бъде и yxaпвaнe oт пaяк.

Отварата от бъзлянов корен притежава и силно очистително действие. За нея се пише, че лекува ухапване от бесни кучета, а в същото време се използва и за боядисване на косата в черно.

Множество са приложенията и на пресни листа от бъзак - смачкани или счукани и локално нанесени или втрити при yxaпвaнe oт нaceкoми, змии, пaяци, ocи, кoмapи пpи xeмopoиди, peвмaтизъм, циpeи. Като лапа се нанасят върху контузени места и отоци. Чай от листата участва в лечението на колики.

Oтвapa oт цвeтoвeтe на бъзака ce yпoтpeбявa като потогонно и диуретично средство.

Извлеченото масло от семената на бъзуняка се използва за масаж на болезнени стави.

Начин на употреба:

мармалад от плодчета на бъзак

  • мармалад от сушени плодчета - захар, вода и плодове се смесват в съотношение 1:1:1 и се сваряват. От получената плодова смес се приема по половин до 1 чаена лъжичка на гладно сутрин. Употребява се главно при хемороиди и туберкулоза. Мармаладът от плодове е също ефективно очистително средство.
  • чай от листа при колики - 6-8 лиcтa, cитнo нapязaни, ce вapят 10 минyти в 300 милилитра вoдa - пиe ce тpи пъти нa дeн пpeди ядeнe пo 1 чaшa. Листата проявяват лечебният си ефект и сварени във вино и положени върху отеклото или контузено място - известен лек във Франция.
  • запарка от цветове на бъзак - сухи цветчета в количество около 1-2 чаени лъжички се заливат с 400 милилитра вряла вода и оставят да престоят около 1 час. След прецеждане получената течност се приема в доза по една кафена чашка 3-4 пъти на ден.

Ежедневно може да консумирате чай, сиропи, сухи плодчета и конфитюри от бъзак.

Токсичност на бъзака

Незрелите плодове от Sambucus ebulus се считат за отровни. Излишната консумация на другите негови части също може да доведе до отравяне. Токсичността може да се намали чрез краткотрайна термична обработка на билката, при което се елиминират токсичните лектини, без значително намаляване на съдържанието на полифеноли и антиоксиданти в нея.

Нефротоксичност и хепатотоксичност също биват наблюдавани при употребата на бъзака.

Употреба на бъзака в миналото и в някой страни в настоящето

В иранската традиционна и древната ориенталска медицина, растението се използва за лечение на артрит, опарване от коприва и пчелни ужилвания, както и при болки в гърлото. Препоръчва се и като диуретик и средство за очистване.

В България и в други балкански страни, често се употребява в традиционната медицина под формата на сиропи, чай и конфитюри. Бъзовината се пие като чай предимно при туберкулоза, хемороиди и чревни неразположения. В българската народна медицина, плодовете, коренищата и по-рядко цветята се използват като диуретични, антисептични, тонизиращи и очистващи агенти.

В традиционната австрийска медицина се използват плодовете на бъзака за лечение на нарушения на дихателните пътища и треска. Листата на това лечебно растение могат да бъдат поставени върху белези и изгаряния, за да им се помогне в оздравителния процес, като в същото време могат да бъдат превърнати и в топла или гореща лапа, приложена върху отоци и навяхвания.

Като древна растителност, плодовете от бъзака са били използвани като храна или с лечебна цел от 5000 години в Италия и Франция. Традиционно, различни негови части са били прилагани за лечение на различни заболявания като ревматоиден артрит, треска, инфекции, ухапвания и възпалено гърло.

Той е известен като Khaman и Palem в традиционната персийска медицина и се препоръчва като аналгетик за различни болезнени състояния и при патологии на костите и ставите (болки, фрактури).

В турските селища, поради широкия спектър от приложения, то се нарича "хекимана", което означава "майка лекар". Тези приложения включват външна употреба на листа за ревматична болка, абсцес, рана, слънчев удар, ухапване, оток, обикновена настинка, екзема, висока температура и срещу циреи. В допълнение, листата се използват вътрешно като очистващ, диуретичен и / или диафоретичен агент, както и срещу хемороиди и стомашна болка от народна медицина там. В Турция, преди зреене на плодовете, свежите листа се събират и варят с мляко за 20 минути. Сместа се използва външно за бързо възстановяване на рани.

В Румъния, бъзака се използва за ревматични болки и при измръзване. Освен това, той е известен като бактериостатичен и диуретичен агент в румънската фолклорна медицина.

Други употреби на бъзака

Плодове на бъзака може да се приготвят варени и да се добавят към супи, салати, ястия. Прилагат се към тях обикновено като ароматизатор. От листата му пък се приготвя чай. В България и в други балкански страни често се използва в традиционната медицина -  сиропи, чай и конфитюри, ежедневно. Коренът, който е месест и бял, има неприятен, горчив вкус.

От коренът и плодовете на растението се добива боя. От плодовете на билката се получава синьо багрило и мастило. Кореновия сок се използва за боядисване на косата в черно. Като репелентно средство се използват листата на тревистия бъз срещу мишки и къртици.

Растенията образуват гъста растителност, когато са разположени на разстояние около един метър едно от друго. Бързо се разпространяват, но не образуват гъста покривка. Така дават възможност за развитие и на друга растителност около тях.

Внимание!

Вътрешният прием на бъзака, под каквато и да е форма, трябва да се консултира и контролира от лекар или занимаващ се с билколечение специалист. Прекомерната му употреба води до отравяне. Използване на това растение в големи количества може да доведе до кървава диария, повръщане, виене на свят и главоболие, до загуба на съзнание, проблеми с дишането и смърт.

Прекаленият прием на плодчетата може да предизвика стомашно-чревно неразположение, гадене, повръщане при някои хора, поради съдържащ се в тях токсин.

Коренът на бъзака също трябва да се използва внимателно, защото може да причини гадене и виене на свят.

Още по темата:

5.0, 5 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%B7%D0%B0%D0%BA
https://en.wikipedia.org/wiki/Sambucus_ebulus
http://www.naturalmedicinalherbs.net/herbs/s/sambucus-ebulus=dwarf-elder.php
http://www.bestherbalhealth.com/dwarf-elder-sambucus-ebulus/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5871274/
https://www.researchgate.net/publication/283301151_Sambucus_ebulus_-_from_traditional_medicine_to_recent_studies https://www.yourhealthremedy.com/medicinal-plants/sambucus-ebulus-dwarf-elder-medicinal/
https://www.pfaf.org/user/Plant.aspx?LatinName=sambucus+ebulus

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияБотаникаЛайфстайлЗдравни съвети