Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Група Еудикоти (Eudicots) Клон Астериди (Asterids) Разред Dipsacales Сем. Adoxaceae (Мешковицови) Бъзак, Бъзлян, Тревист бъз, Бъзовина, Бъзуняк

Бъзак, Бъзлян, Тревист бъз, Бъзовина, Бъзуняк

Сем. Adoxaceae (Мешковицови)

Бъзак, Бъзлян, Тревист бъз, Бъзовина, Бъзуняк - изображение

Бъзак, Бъзлян, Тревист бъз, Бъзовина, Бъзуняк (Sambucus ebulus, Dwarf Elder) представлява многогодишно тревисто растение, което принадлежи към семейство Мешковицови (Adoxaceae). Имена на растението на различни езици са: английски - danewort, dwarf-elder; руски - бузина травянистая; френски - yebie, petit saureau; немски - zwerg-holunder, attich. Името „danewort” идва от убеждението, че расте само на места където са водели битки датчаните. Тревистият бъз не е защитен от Закона за билогичното разнообразие. Той е медоносно растение.

Стъблата и листата на представителите от род Sambucus (Бъз) са в по-голяма или по-малка степен токсични. Затова при обработката им и употребата им трябва да се спазват определени правила и да се извършват от специалисти в областта. Бъзакът е едно от лечебните растения, които се използват от векове в народната медицина на Балканския полуостров.

Разликите между бъзак и черен бъз:

бъзак и черен бъз плодове

  • бъзак - храстовиден, с височина до 2 метра, цъфтеж през юли и август месец, плодовете растът нагоре;
  • черен бъз - дървовиден, с височина до 7-8 метра, цъфтеж през май и юни месец, плодовете висят като гроздове надолу.

 

Устройство на бъзак:

Коренището на бъзака е дълго, силно развито и пълзящо, състоящо се от централен дебел корен и множество разклонения. Корените имат светло кафяв цвят по външната повърхност, отвътре са оцветени в белезникаво или светложълто. Вкусът им е горчив.

 

Бъзакът има изправено, набраздено стъбло, което в горната си част е разклонено, а от вътре е с мека бяла сърцевина. Растението достига на височина от 1 до 2 метра. Стъблата и листата му почервеняват през есента.

 

 

Листата са срещуположно разположени, чифтоперести с продълговати, ланцетни, заострени листчета на брой от 5 до 13. Те са с дължина от 15-30 см. Всяко от тях има набразден и остро напилен листен ръб, със или без покритие от власинки.

 

Щитовидни съцветия са събрали цветчетата на бъзака, разположени на върха на всяко стъбло. Всяко цветче се състои от 3 до 5 чашелистчета и 5 венчелистчета. Венчетата са оцветени в бяло и рядко в розово. Имат големина от 6 до 8 мм в диаметър. Съдържат до 5 тичинки с пурпурни прашници и долен яйчник, с приседнало близалце. Цъфтежът се наблюдава през месеците юли-август.

Плодът е сферичен, тъмносин до черновиолетов, с диаметър от 5-6 милиметра. Съдържа по три костилки, които са с големина до 3 мм. От зрелите плодове се отделя лилав сок, а самите плодчета са със следникаво-блудкав вкус и изразена специфична миризма. Зреенето им е през месеците август и септември.

Разпространение на бъзак

Тревистият бъз е роден в Южна и Централна Европа и Югозападна Азия. Натурализиран е в някои части на Северна Америка. Расте като плевел из нивите, горите, храсталаците, реките и пътищата из цялата ни страна. Най-много се среща в равнините с достатъчно влага. Вирее при надморска височина до 1800 метра.

Тревистият бъз се разпространява енергично, като образува неплътна, но обширна растителна маса. По този начин не вреди на растежа на другите растения, развиващи се в негово съседство.

Химичен състав на бъзлян

Корените съдържат:

  • горчиви вещества;
  • сапонини и танини;
  • дъбилни вещества;

Коренът на бъзака съдържа антиканцерогенни вещества.

От цветовете на растението са изолирани следните вещества: етерично масло, флавоноиди, цианогенен гликозид, захари, а от корените танини и дъбилни вещества.

Плодовете съдържат антоцианови багрилни вещества, захари, етерично масло, смоли, валерианова киселина, ябълчна киселина, горчиви вещества, винена киселина, дъбилни вещества, пектин, витамини С, B1 и B2 и др. Зелените плодове са отровни поради съдържанието в тях на цианогенен гликозид - caмбyнигpин, кoйтo cлeд yзpявaнeто им ce paзпaдa. Не се сутановява във вече добре узрелите плодчета, затова се използват само те.

В разлините части на растението се съдържат още: стероиди, производни на кафеената киселина, сърдечни гликозиди, ебулитини, ебулин 1 и летливи вещества.

Използваема част на тревист бъз

Използват се корените на бъзака, които се вадят през октомври-ноември и плодчетата, обагрени в тъмно синьо до черно, които се берат през месеците септември-октомври. Употребяват се само добре узрелите плодове, които не съдържат токсичния гликозид самбунигрин.Приложение намират и листата и цветовете на тревистия бъз.

Изкопани корените се измиват и нарязват на малки парчета, оставяйки се да се отцедят и изсъхнат. През юни и юли се берат и сушат цветовете на тревистия бъз. От 3,5 килограма сурови корени се получават 1 килограм сухи, а от 3 килограма свежи плодчета 1 килограм изсушени.

Приложение на бъзак

Плодчетата на бъзака са прилагани в традиционната австрийска медицина като лекарството при заболявания на дихателните пътища и при треска.

Тревистият бъз притежава следните свойства:

  • диуретично;
  • антисептично;
  • тонизиращо и слабително;
  • противовъзпалително;
  • антиревматично;
  • жлъчегонно;
  • потогонно;
  • апетитовъзбуждащо;
  • отхрачващо.

Антиулцерогенната активност на билката се дължи на два изолирани от нея флавонови гликозида. Показано е, че воден екстракт от нея притежава мощна антиулцерогенна активност в ин виво модели при пептична язва на стомаха. Бъзлянът е показал още антимикробни и противоракови свойства, както и антиоксидантно действие.

В изследвания е установено хипнотично-седативното действие на извлеци от растението, както и тяхното краткотрайно и умерено понижаване на кръвното налягане, без да оказват влияние на сърдечната дейност. Също така е установено и изразеното им антимикробно действие с насочено действие към микроорганизми (Bseudomonas aeruginosa, В. subtilis, В. mesentericus, Е. coli, Str. fecium и др.), причиняващи труднолечими инфекции на уринарния тракт. Екстрактите действат и върху множество други инфекциозни причинители.

Заболявания и състояния, при които се използва бъзакът:

  • чepнoдpoбни;
  • бъбpeчни;
  • сърдечна недостатъчност;
  • анемия;
  • изтощение;
  • затруднено уриниране;
  • изпотяване;
  • воднянка;
  • цистит.

Растението се прилага за дълъг период от време за лечение на възпаление, нарушено действие на стомашно-чревния тракт и белия дроб, при бъбречни заболявания, инфекции, треска, грип и ревматоиден артрит, както и за лечение на рани, ухапвания от змии и насекоми. Бъзакът действа при катари на горните дихателни пътища, при невралгии, при уртикария и подагра.

Плодовете и кората на бъзовината успешно се използват в хомеопатията. Външно се употребяват под формата на лапи при циреи, отоци, контузии, ухапвания от насекоми и змии. Приготвен от плодовете гъст екстракт притежава апетитовъзбуждащо и тонизиращо действие, стимулира хемопоезата. Пие се при анемия, липса на апетит и отпадналост. Със сокът могат да се правят втривания при хемороиди, ревматизъм и ухапвания от насекоми. Приложен локално при ухапвания от змии и насекоми е необходимо да се втрива до появата на кръв.

корени на бъзакОтвара от корените на растението се пие при бъбречни заболявания, а при ужилване с нея се правят локални втривания. Чай от корена на растението се смята в народната медицина за едно от най-добрите средства за лечение на воднянка. Този чай в комбинация с чайове от други билки се използват за лечение на диабет и цистит. Външнo намира приложение като бaни пpи гъбични зaбoлявaния и дepмaтит, причина за който е yxaпвaнe oт пaяк.

Множество са приложенията и на пресни листа от бъзак - смачкани или счукани и локално нанесени или втрити при yxaпвaнe oт нaceкoми, змии, пaяци, ocи, кoмapи пpи xeмopoиди, peвмaтизъм, циpeи. Като лапа се нанасят върху контузени места и отоци. Чай от листата участва в лечението на колики,

отвара от цветове на бъзакOтвapa oт цвeтoвeтe на бъзака ce yпoтpeбявa като потогонно и диуретично средство.

В иранската традиционна и древната ориенталска медицина, растението се използва за лечение на артрит, опарване от коприва и пчелни ужилвания, както и при болки в гърлото. В България и в други балкански страни, често се употребява в традиционната медицина под формата на сиропи, чай и конфитюри. Бъзовината се пие като чай предимно при туберкулоза, хемороиди и чревни неразположения.

Начин на употреба:

мармалад от плодчета на бъзак

  • мармалад от сушени плодчета - захар, вода и плодове се смесват в съотношение 1:1:1 и се сваряват. От получената плодова смес се приема по половин до 1 чаена лъжичка на гладно сутрин. Употребява се главно при хемороиди и туберкулоза. Мармаладът от плодове е също ефективно очистително средство.
  • чай от листа при колики - 6-8 лиcтa, cитнo нapязaни, ce вapят 10 минyти в 300 г вoдa - пиe ce тpи пъти нa дeн пpeди ядeнe пo 1 чaшa. Листата проявяват лечебният си ефект и сварени във вино и положени върху отеклото или контузено място - известен лек във Франция.
  • запарка от цветове на бъзак - сухи цветчета в количество около 1-2 чаени лъжички се заливат с 400 милилитра вряла вода и оставят да престоят около 1 час. След прецеждане получената течност се приема в доза по една кафена чашка 3-4 пъти на ден.

Отварата от бъзлянов корен притежава и силно очистително действие. За нея се пише, че лекува ухапване от бесни кучета, а в същото време се използва и за боядисване на косата в черно. От коренът и плодовете на растението се добива боя.

Извлечено масло от семената на бъзака се използва за масаж на болезнени стави.

Други употреби на бъзака

От плодовете на билката се получава синя боя, а със сок от корена й се боядисва косата в черно.

Като репелентно средство се използват листата на тревистия бъз срещу мишки и къртици.

Внимание!

Вътрешният прием на бъзака, под каквата и да е форма, трябва да се консултира и контролира от лекар или занимаващ се с билколечение специалист. Прекомерната му употреба води до отравяне. Използване на това растение в големи количества може да доведе до кървава диария, повръщане, виене на свят и главоболие, до загуба на съзнание, проблеми с дишането и смърт.

Прекаленият прием на плодчетата може да предизвика стомашно-чревно неразположение, гадене, повръщане при някои хора, поради съдържащ се в тях токсин.

Коренът на бъзака също трябва да се използва внимателно, защото може да причини гадене и виене на свят.

Още по темата:

5.0, 4 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияБотаникаЛайфстайлЗдравни съвети