Глициния, Вистерия

Глициния, Вистерия (Wisteria) представлява род красиво цъфтящи пролетни дървета, които нямат медицинско приложение, а само декоративна флорална стойност. Принадлежи към семейство Бобови (Fabaceae). Понякога е наричана „синя акация“, но няма нищо общо с видовете акация. Ботаникът Томас Нутал казва, че е нарекъл рода Wisteria в памет на д-р Caspar Wistar (1761-1818).

Съществуват следните видове глициния - Wisteria brachybotrys, Wisteria brevidentata, Wisteria floribunda, Wisteria frutescens, Wisteria macrostachya, Wisteria sinensis, Wisteria venusta, Wisteria villosa.

Най-голямото такова растение се намира в Сиера Мадре, Калифорния. Посадено е през 1894 година. Тежи 250 тона и заема площ от 4 декара.

Изображение: Charles Miller, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Устройство на глициния

Растението може да се развие под формата на дърво, като храст или лиана с пълзящ растеж. Расте бързо, като може да достигне височина от 20 и повече метра. За една вегетационна година нараства с от 4 до 5 метра. Стъблото й е здраво и с типичната увивна структура като на всяка една лиана. Закрепва се с въздушни коренчета по околните сгради, предмети и различни други конструкции и повърхности, като по този начин си осигурява катерливият растеж.

Листата на глицинията се състоят от 9 до 19 по-малки листчета, като целият размер на листото е от 15 до 35 см. Малката листна маса е със заострен връх, изразени листни вени, особено централната и оцветени в по-тъмните нюанси на зеленото.

Цветовете са събрани в съцветия грозд, развиващи се висящи надолу, имащи дължина до 80 см. Имат различни оцветявания - розови, бели, пурпурни, виолетови. В азиатските страни растението цъфти през пролетта, а в Америка през лятото. Всички видове глициния са изключително атрактивни по време на цъфтеж.

Глицинията образува плодове шушулки, подобни на тези на фасула. Имат сиво-зеленикав цвят и са покрити с фини власинки, създаващи усещане за велурено покритие на шушулката. В тях са разположени семената й, които са отровни.

Изображение: Hiroaki Kaneko, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Разпространение на глициния

Вистерията води произходът си от Япония, Китай, Корея и източната част на Северна Америка.

Използваема част на глициния

Цялото растение се употребява с декоративна флорална цел. Установени лечебни свойства имат само японската и китайската глицинии.

Химичен състав на глициния

Семената на всички видове вистерия съдържат смоли и високи нива на токсина вистерин и са особено отровни. Всички части на растението съдържат сапонин, наречен вистерин, който също е токсичен. Кората съдържа гликозид и смола, които са еднакво отровни.

Изображение: Gzen92, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Лечебни свойства и приложение на глициния

Установени са лечебни свойства на два вида глициния - японска и китайска глицинии (вистерии).

Китайска вистерия (Wisteria sinensis)

В изследвания от китайската глициния са изолирани шест флавоноида, два тритерпенови агликона и нови флавонови глюкозиди. Проучванията продължават с изследването на метанолови екстракти от листата на китайската вистерия. Те показват антиоксидантна и цитотоксична активност, която е насочена към Hep-G2 туморните клетки.

Годни за консумация части от растението са неговите семена, листа и цветя. Семената се консумират варени, в малки количества, съобразено с токсичността им. Цветовете се овкусяват със захар и се смесват с тесто, като от тази смес се приготвя известен местен деликатес, наречен "Teng Lo". Листата съдържат алантоева киселина. От тях се приготвя чай. Младите листа също се използват за храна.

Китайската вистерия притежава диуретични свойства и се използва в лечението на сърдечни заболявания. Докладвана е употребата на стъблата и цветята й в китайската медицина.

Влакно от стъблото на растението може да се използва за производство на хартия. То има дължина от 1,3 до 3,7 мм. Стъбла се събират през лятото и се задушават, докато влакното се отдели. Получените влакънца се готвят за 2 часа с луга и след това се поставят в мелница за 3 часа. Получената хартия има цветен оттенък.

Китайската глициния достига дължина до 25 метра. Стъблата й се завиват по посока или обратно на часовниковата стрелка. Растението е подходящо за направата на дръвче бонзай от него. Честа практика в района на неговия роден ареал на разпространение, е от глициниите да се правят бонзаи. Красотата им е уникална.

Изображение: wikimedia.org; The Compass News, PDM-owner, via Wikimedia Commons

Японска вистерия (Wisteria floribunda)

Wisteria floribunda-аглутинин-положителен човешки Mac-2 свързващ протеин (WFA + -M2BP) е серологичен маркер, съответстващ на степента на чернодробна фиброза. В изследване е преценявана неговата точност при оценяване степента на чернодробната фиброза и при предсказване на риска от развитие на хепатоцелуларен карцином (НСС) при пациенти с хроничен хепатит В (СНБ). На изследваните пациенти е направена и биопсия на черния дроб с цел ретроспективен анализ. Проучването е проведено за период от 5 години с участващи в него 95 пациента. Резултатите от изследването показват, че WFA + -M2BP значително отразява степента на чернодробната фиброза и независимо прогнозира риска от развитие на HCC при пациенти със СНВ.

Годни за консумация са цветовете, листата и семената на японската глициния. Семената се консумират варени или се пекат като кестени, като така приготвени имат вкуса на печен кестен. С техният прием трябва да се внимава, защото са токсични. Младите листа на японската вистерия се варят, като получената течност се използва като заместител на чая. В някои части на Китай и цветята се приготвят варени и се употребяват като храна.

Изображение: 3268zauber, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

От кората на растението се правят сандали и въжета. Клоните му могат да се използват като кабели, а също така и за направата на мостове, като за тях се твърди, че са много издръжливи.

Японската глициния е донесена от Япония в Съединените щати през 1830 година. Оттогава тя се е превърнала в едно от най-силно романтизираните цветни градински растения. Заедно с Wisteria sinensis, както бе споменато по-горе, са подходящи за направата на дръвчета бонзай. При естествен, нормален растеж, видът може да достигне до 30 метра дължина, със завиващи се по часовниковата стрелка клончета.

Цветята носят отличителен аромат, подобен на този на гроздето. Ранното цъфтене на японската вистерия, в умерените ширини, може да доведе до измръзване на растението, поради появата на студове по време на цъфтежа. Това предразполага за спиране на цъфтежа дори за няколко години, докато растението премине от млада възраст до началото на стареенето. Този факт носи разочарование на нейните стопани. Същият процес може да засегне и китайската глициния.

Декоративна стойност и кулинарни нотки на глициниите

Разнообразието на вида има неповторима декоративна стойност. Множество са вариантите по който могат да се използват лианите вистерия за оформяне на цветни градини, дворове и паркове. Пълзят по сградите или присъстват като малки дръвчета в интериора им. Краткият цъфтеж на дърветата придава уникална красота на природата и разнообразие от багри в този момент.

Вистериите не се използва за кулинарни цели, с изключение на горе посочените. Но все пак в някои страни от ареала им на разпространение, шепа пресни цветчета от тях се добавят към салатата, като внасят приятна цветна нотка в нея.

Изображение: Dcrjsr, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons; Meneerke bloem, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Christer Johansson, CC BY-SA 2.5, via Wikimedia Commons; Meneerke bloem, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Внимание!

Вистеринът, съдържащ се в цялото растение, не само в семената, при поглъщане може да причини замайване, объркване, проблеми с речта, гадене, повръщане, стомашни болки, диария и колапс. Известни са случаи на отравяния при деца и домашни любимци с него, демонстриращи се основно с лек до тежък гастроентерит.

Заглавно изображение: freepik.com