Алпийска роза

Алпийска роза (Rhododendron ferrugineum) представлява вечно зелен храст, който расте точно над линията на дърветата в Алпите, Пиренеите, Юра и северните Апенини, върху кисели почви. Класифицира се към семейство Пиренови (Ericaceae). Понякога бива наричана алпенроуз, снежна роза или ръждиволистна алпенроза.

Устройство на алпийска роза

Тя може да нарастне до 1 метър височина. Корените са плитки, разпространявайки се в страни в търсене на хранителни вещества. Листата имат елипсовидна форма и жилава текстура. Долната им страна е покрита с ръждиво-кафяви петна, които придават на вида втората част от неговото двучленно наименование (ferrugineum, латински за "ръждив", "железен"). В контраст с Rhododendron hirsutum, който няма такова кафяво оцветяване, има покрити с власинки листни ръбове и расте на варовик. Между двата вида може да се появи хибрид Rhododendron * intermedium - както и името подсказва, това е междинна форма между двата родителя. Листата на алпийската роза се запазват през цялата година, а цъфти през юни месец. През лятото произвежда съцветия от розово-червени до лилаво-розови на цвят, състоящи се от звънчевидни цветя. Семената й узряват през август. Видът е хермафродит (има както мъжки, така и женски органи) и се опрашва от насекоми.

Изображение: Krzysztof Golik, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Разпространение на алпийска роза

Родена е в Централна и Южна Европа, където расте до надморска височина от 2480 м и издържа на температури под -30 ° C. При тези климатични условия, алпийската роза вирее в Алпите, Пиренеите, Юра и северните Апенини. За нейното развитие са подходящи песъчливи и глинести, добре дренирани почви. Предпочита влажни такива. Тя може да расте при полу-сянка или без сянка.

Използваема част на алпийска роза

С лечебна цел се употребяват листата, растителните жлези и цветовете й.

Химичен състав на алпийска роза

R. ferrugineum е умерено токсичен вид, съдържащ арбутин, ареколин и родоксантин. Може да предизвика повръщане и затруднения в храносмилателната, нервната, дихателната и кръвоносната системи.

Лечебни свойства и приложение на алпийска роза

Притежава следните свойства

• антиревматично;
• потогонно;
• диуретично.

Изображение: Syrio, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Цветовете, листата и жлезите на растението са антиревматични, диафоретични и диуретични агенти. Използват се за лечение на някои форми на артрит и ревматизъм, но може да причинят диария и повръщане, така че трябва да се употребяват само под лекарски контрол. От растението се прави хомеопатично лекарство. Използва се при лечение на различни оплаквания, свързани с газове в червата.

Съдържа химикали, които понижават кръвното налягане, както и такива които пречат на електрическата активност на нервите, които при ниски дози могат да облекчат болката, свързана с някои състояния, но при по-високи дози могат да доведат до отравяне.

Състояния и заболявания, при които може да се използва билката, но за чието приложение са необходими още изследвания и научни доказателства

• екстремно напрежение на мускулите или артериите (хипертония);
• мускулна и ставна болка (ревматизъм);
• ставно заболяване;
• втвърдяване на мускулите;
• мускулна болка;
• слаба съединителна тъкан;
• нервна болка (невралгия);
• чувствителност към промените във времето;
• ишиас;
• болка в лицето (тригеминална невралгия);
• мигрена;
• главоболие;
• високо кръвно налягане;
• ребрена болка;
• подагра;
• камъни в жлъчката;
• камъни в бъбреците;
• нарушения на стареенето.

Други приложения на алпийска роза

Изображение: MurielBendel, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Растенията могат да се отглеждат като земни покрития, когато са разположени на разстояние около 1 метър един от друг. Някои вещества в това растение показват хербицидна активност, въпреки че трябва да се извършат повече изследвания.

Внимание!

Цялото растение се счита за отровно.  Лечението с него трябва да се извършва задължително под лекарски контрол. Не трябва да се използва по време на бременност и кърмене.

Приемането на листа може да предизвика слабост, замайване, гадене, повръщане, ниско кръвно налягане, забавено сърцебиене, нередовен пулс и замъглено виждане. Симптомите на отравяне включват още изпотяване, нарушено съзнание, втрисане, припадък, шок, гърч, спиране на сърцето и дишането, тежък ступор. Изходът е вероятна смърт.

Заглавно изображение: Bernard DUPONT from FRANCE, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons