Висцерална форма на заболяване, предизвикано от миграция на личинките на хелминтите [висцерална Larva migrans] МКБ B83.0

Токсокариозата представлява висцерална форма на заболяване, предизвикано от миграция на личинките на хелминтите [висцерална Larva migrans].

Токсокариозата е космополитна геохелминтоза, зооантропоноза с природна огнищност.

Източник на инвазията са опаразитени животни (кучета, котки, лисици и други диви животни), а също и резервоарните гостоприемници (тревопасни бозайници, птици, гризачи).

Паразитите обикновено се намират в различен ларвен стадий, като етиологичните агенти са видовете Toxocara, причиняващи заболявания при кучетата и котките.

Най-честите причинители са Toxocara canis, Toxocara cati, по-рядко Baylisascaris procyonis, Ascaris suum и Capillaria hepatica.

Toxocara canis е разделнополов нематод, като мъжките паразити са с дължина от 5 до 10 сантиметра, а женските представители са два пъти по-големи. Предният край на тялото има две широки латерални лентовидни крила.

Състоянието се характеризира с относително висока честота и космополитен характер, като най-често се засягат малките деца, поради липсата на изградени хигиенни навици при тях.

Заболяването се наблюдава по-често сред представителите на черната раса, като не се отбелязват съществени различия в засягането между отделните полове.

Заразяването при децата се осъществява по перорален механизъм, чрез поглъщане на оплодени паразитни яйца.

Ларвите се излюпват в интестиналния тракт, пробиват мукозната чревна стена и навлизат в порталната система. Някои от ларвите се задържат в черния дроб, други се разпространяват по хематогенен път до белите дробове и циркулаторната система.

Могат да ангажират всеки орган и структура в макроорганизма, но най-често засягат хепаталната система, белите дробове, сърцето, очите и мозъка.

Хората са случайни гостоприемници и в техния организъм ларвите не могат да продължат своето развитие и да се превърнат в полово зрели форми. Техни естествени гостоприемници са кучетата и котките и съзряването се осъществява в интестиналния им тракт.

Много от тях се задържат в тънките черва, предизвиквайки грануломатозна реакция и загиват. Често водят до развитие на грануломи, грануломатозни възли и абсцеси.

Клиничните прояви на състоянието при децата зависят от интензитета на инвазията и имунното състояние на макроорганизма.

Често се наблюдават някои от следните признаци:

• липса на апетит
• фебрилитет
• кашлица
• хрипове
• болка и дискомфорт в корема
• хепатомегалия или спленомегалия
• уртикария
• сърбеж
• периорбитален оток

Началото обикновено е остро, с развитие на алергичен синдром, включващ полиморфен сърбящ обрив, повишена телесна температура, увеличение на лимфните възли, мъчителна кашлица, придружена със силен задух.

Често се наблюдава развитие на усложнения под формата на грануломатозен хепатит, миокардит, гломерулонефрит, хореоретинит, енцефаломиелит, атрофия на зрителния нерв.

Диагнозата при висцерална форма на заболяване, предизвикано от миграция на личинките на хелминтите [висцерална Larva migrans] се основава на данните от разпита и прегледа на болния, лабораторните, паразитологичните и образните изследвания.

Важно значение има епидемиологичната анамнеза за контакт с кучета и котки и хранене с мръсни ръце. Параклинично се установява левкоцитоза и еозинофилия, хипергамаглобулинемия, при някои са налице и данни за анемичен синдром. Прилагат се имунологични и серологични методи, предимно ELISA и Western blot.

От образните изследвания с висока информативна стойност е извършването на коремна ехография, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс. Наблюдават се характерни промени по засегнатите органи.

Диференциалната диагноза е широка и включва:

• остра уртикария
• аскаридоза
• дифилоботриоза
• дирофилариоза
• дракункулоза
• филариоза
• хименолепидоза
• стронгилоидоза

Терапията е насочена към облекчаване на симптоматиката и намаляване на възпалителния отговор. Често се прилагат кортикостероиди и антихистамини, в комбинация с противопаразитни средства, най-често от групата на бензимидазолите.