Жълта треска

от 17 фев 2014г., обновено на 08 дек 2022г.

Жълта треска, известна в миналото като жълта чума, е остро вирусно заболяване, което протича с токсиинфекциозен и краниофарингеален синдром.

Заболяването се причинява от РНК-вирус от рода Flavivirus и се разпространява чрез ухапване от женски комар. Заразяват се само хора, маймуни и няколко вида комари.

Жълтата треска причинява 30 000 смъртни случая всяка година в Африка. Заболяването се среща в тропическите райони на Южна Америка и Африка, по-рядко в Азия.

Известни са две форми на жълта треска:

горска жълта треска - източник на инфекцията са някои видове маймуни, а преносители са комари. Хората се заразяват чрез ухапване от заразени комари. Тази форма на заболяването се среща в Африка, Средна и Южна Америка
градска жълта треска - източник на заразата е само човекът - болен или здрав вирусоносител. Преносители на инфекцията са комарите. Веригата е човек-комар-човек. Градската жълта треска се среща в Южна Америка

Инкубационният период на жълтата треска е от 3 до 6 дни.

Клиничната картина може да протече в една или две фази.

Първата, остра фаза обикновено протича с треска, главоболие, мускулни болки, обща умора, загуба на апетит, гадене и повръщане. Повечето пациенти се подобряват и техните симптоми изчезват след 3 до 4 дни.

В около 15% от случаите, обаче инфекцията се усложнява и навлиза във втората токсична фаза в рамките на 24 часа от началото на заболяването, която се характеризира с втора температурна вълна, но този път придружена от жълтеница, поради увреждане на черния дроб. Наблюдават се засягане на няколко системи в организма. Пациентите бързо развиват жълтеница и се оплакват от болки в корема с повръщане. Може да се наблюдава кървене от устната кухина, носа, очите или стомаха. Бъбречната функция се влошава. Половината от пациентите, които навлизат в токсичната фаза на заболяването загиват в рамките на 10 до 14 дни, а останалата част се възстановяват без сериозни последствия.

Жълтата треска е трудна за диагностициране, особено в ранните етапи на заболяването. Диференциална диагноза се прави с малария, хеморагична треска Денга, лептоспироза, вирусен хепатит, други хеморагични трески, отравяния и др.

Диагнозата се потвърждава чрез кръвни тестове, с които се установяват антитела, произведени в отговор на инфекцията. От кръвта се изолира и самия причинител на заболяването. Серологично се установяват IgM антитела.

Не съществува етиологично лечение за жълта треска. Лечението е само патогенетично и е насочено към дехидратацията, дихателната недостатъчност, високата температура, острата бъбречна и чернодробна недостатъчност.

Превенцията на жълта треска включва ваксинация и активна борба с комарите.

В рубриката жълта треска са разгледани:

ГОРСКА ЖЪЛТА ТРЕСКА